Бисер Иванов: Дори в най-смелите си мечти не съм си представял, че мога да свиря със звездите, с които работя в Intelligent Music Project
Доктор Милен Врабевски влиза в студиото
със завършената идея, после
с Иво Стефанов правим аранжиментите
Бисер Иванов е сред най-добрите китаристи в България, а неговите умения са високо оценени от легендарни имена в световната музика. Неговата китара звучи в парчетата на много от българските певци, и то в различни жанрове - рок, поп, джаз. 46-годишният музикант години наред работи с примата на музикалната ни сцена - Лили Иванова. През 2013 г. Ищар го кани да участва в клипа към песента ѝ Get Loud. А четири години по-късно Бисер Иванов пише музиката и прави аранжимента към парчето “Приказка”, с което Маги Джанаварова стига до полуфиналите на фестивала в Сан Ремо. Година по-късно се присъединява към Intelligent Music Project на д-р Милен Врабевски, който събира за албумите си не само някои от най-добрите български музиканти, но и световни величия, сред които са Саймън Филипс (“Тото”), Рони Ромеро (“Рейнбоу”), Джоузеф Уилямс (“Тото”), Джон Лоутън (“Юрая Хийп”), Джон Пейн (“Ейша”), Карл Сентънс (“Назарет”) и др.
- Вие сте част от проекта на доктор Милен Врабевски Intelligent Music Project. Как дойде поканата да се включите?
- Присъединих се към екипа през 2018 г. Един ден ми се обади Иво Стефанов, който е музикален копродуцент на проекта, и ми предложи да запиша няколко неща за албума Sorcery Inside. Трябваше да са проектокитари, върху които след това трябваше да записва някоя световна звезда, каквито обикновено д-р Милен Врабевски кани да участват в албумите. По това време музикален копродуцент беше Саймън Филипс, барабанистът на “Тото”. Като чул материала, казал, че китарите са на световно ниво и няма да записват други.
- Нещо повече, сравнил ви е с Дейвид Гилмор от “Пинк Флойд”.
- Може би нещо е чул, нещо го е впечатлило, имам едно малко по-дълго соло, което леко е в стил “Пинк Флойд” и вероятно така е направил някаква връзка. Но нямам нищо общо с Гилмор. За мен е чест такъв велик музикант като Саймън Филипс, на когото се възхищавам от дете, да ме сравни с такъв гигант като Гилмор. За Sorcery Inside записваха Саймън Филипс, Джоузеф Уилямс, Джон Пейн и вокал - Карл Сентъс от “Назарет”. Дори в най-смелите си мечти не съм си представял, че някога ще мога да свиря с музиканти от такъв ранг. После направихме и албума Life Motion. Излизането му бе съпроводено през февруари с три концерта в България, представихме го също в Амстердам и Кьолн.
- Intelligent Music Project е много мащабен проект, в него участват истински световни рок звезди. Как изглежда процесът на работа отвътре?
- Всичко се случва изцяло и благодарение на огромните усилия на д-р Милен Врабевски, без него нищо от това нямаше как да бъде реалност. Той е всеобхватен, той успява да е във всичко. Вече три години не спирам да се изумявам как се занимава с толкова много неща. За някои от дейностите дори не съм си представял, че ги развива. Има огромен ум, широк размах и изключително всеобхватен поглед. Виждаш го как в един момент прави сделка в бизнеса си или нещо във фондацията, в следващия момент оставя лаптопа, влиза в студиото и записва нова песен. С него се работи изключително приятно. Въпреки цялата си ангажираност и напрежение в работното му всекидневие успява да има неформално отношение към нас, музикантите, запазва приятелския тон. Той пише музиката, текстовете. Идва в студиото с напълно завършена идея и цялостна концепция какво трябва да се получи накрая. След това правим аранжиментите заедно с него и Иво Стефанов.
- Работите и с още една голяма звезда - Рони Ромеро от Rainbow. Кога се видяхте за първи път?
- Запознахме се преди около година. Дойде в студиото да запише някои от песните за предишния албум - Sorcery Inside. Оттогава сме се виждали и работили заедно много пъти, имахме доста концерти. Още в самото начало бях много впечатлен колко интелигентен е, много бързо влиза в идеята и реагира светкавично. Преди месец бяхме в Румъния, гостувахме в един от най-популярните сутрешни блокове, нещо като “На кафе” на Гала, и представихме песента Every Time от албума Life Motion. Оказа се, че продуцентът на предаването е много голям фен на Intelligent Music Project. Живот и здраве, догодина планираме Букурещ да бъде част от лятното ни турне. Имахме и дата за акустичен концерт в тамошното “Хард рок кафе”, но заради пандемията се наложи да го отложим във времето. Every time обаче продължава да жъне успехи навън. След като оглави няколко рок класации в Гърция, съвсем скоро започва да се върти и по най-голямото турско рок радио.
- Работите ли върху нещо в момента?
- Продължаваме да творим, имаме идеи за доста неща. Преди няколко дни записахме видео с акустични версии на някои от най-ударните парчета на Intelligent Music Project, ще бъде излъчено по БНТ на 30 декември. Преди месец трябваше да имаме два концерта в Гърция, но и те бяха отложени заради пандемията. Затова записахме 12 песни, които ще пуснем като бонус към тамошния фенклуб, а и не само към него. Ще рекламираме концерта и в Сърбия, Хърватия, Турция, Румъния и Финландия. Разбира се, и българските ни фенове ще могат да наблюдават изпълненията ни, тъй като концертът ще се излъчи в нашите социални канали. Да не забравяме, че тече и довършителен процес по издаването на шестия студиен албум на д-р Врабевски и Intelligent Music Project, който ще се нарича The Creation – “Съзидание”. Очакваме към края на февруари догодина да е вече факт.
- Кога започнахте да се занимавате с музика?
- Тръгнах на уроци по китара още на 6-годишна възраст. Дълги години свирех класическа музика, но покрай баща ми съм израснал с парчетата на “Бийтълс”, “Дийп Пърпъл”, “Куин”, “Лед Цепелин”. В трудните тийнейджърски години намерих смисъл в китарата. По онова време всички ходеха на поне пет извънкласни дейности, така че и аз имах доста занимания. Тренирах джудо и футбол в “Чавдар” - Бяла Слатина. Продължих да ритам и да свиря до 18-годишна възраст, като и двете ми вървяха много. Имах предложения да се занимавам с футбол професионално, но след казармата избрах музиката.
- Не сте ли свирили в ученически банди?
- Като дете бях много своенравен и държах на своето по отношение на музиката, затова съм бил само в една ученическа група. Освен на гаражно ниво имахме и някакъв частичен успех. Идваха доста хора да ни слушат, ходихме на фестивал в Русе, участвахме и в предаването за млади таланти на Кирил Ампов “Хит минус едно”. След казармата в родния ми град Бяла Слатина нямаше какво да ми се случи и се преместих в София. Тръгнах на уроци по китара и солфеж. Една вечер бях на гости на мой приятел и тръгвайки си, чух да звучи музика на живо от едно читалище. Влязох да послушам и много ми хареса китарата на вокалиста. Помолих го да я видя, по онова време трудно се намихара хубави инструменти. Започнах да свиря нещо, а останалите музиканти ми предложиха да се присъединя към тях, търсели си китарист и били пред запис на албум. Така станах част от група “Алегро”, с която издадохме два албума, имахме няколко хита, които в средата на 90-те години се въртяха навсякъде. Покрай групата се запознах с други музиканти и колелото се завъртя. Клубният живот беше доста силен, имахме много участия, фестивали, през лятото почти не се прибирахме в София. Свирил съм и в други групи, една от които беше “Аналгин”, която Звездомир Керемидчиев-Звезди възобнови, след като се върна от Америка. Направихме албум, тогава се записваше на лента и беше много скъпо. Метър лента струваше около 100 долара. Затова изсвирихме целия албум за един ден, нямахме пари за повече.
- Известно време сте работили и с Васко Василев, как се стигна до тези концерти?
- Имах един период на експерименти - около три години свирих в гръцка банда на остров Парос. Беше сезонна работа, но пък там е топло девет месеца в годината и работехме по баровете. След като се прибрах окончателно в България, ми се обади Васко Василев, който чул мои неща покрай наш общ приятел. Изпрати ми материалите и направихме едно страхотно турне в Испания с класическа музика с модерен аранжимент. Денис Ризов беше на баса, Живко Петров - пиано, Митко Семов - барабани, и още 40 оркестранти. Имахме турне из България и няколко концерта в НДК. За един от тях Васко Василев доведе и солистите на “Ковънт Гардън”. После имахме записи в студио.
- Васко Василев ли ви запозна с Лили Иванова, с която сте работили 7-8 години?
- Запознах се с нея след турнето в Испания. Работех много и като студиен музикант. Записвах песни за повечето български изпълнители. Дори имаше период, в който не знаех за кого е песента, после, като си чувах китарите по радиото, разбирах кой е певецът. Активно записвах с Емил Бояджиев, който почина наскоро, вечна му памет. Той работеше като аранжор и тонрежисьор с Васил Найденов и Лили Иванова, за която веднъж ми звънна да направя китарите за нейна песен. След като ги чула, много ги харесала и ми се обади. Изобщо не очаквах, че ще ме покани да стана част от екипа ѝ. Видяхме се на кафе, даде ми песните, които трябваше да разуча, и така започнахме.
- Колко взискателна е в работата си Лили Иванова?
- Изключително, няма как да се работи лесно с толкова голям талант. Иска както от себе си, така и от останалите да дават не 100, а 120%. Имах огромното щастие да бъда на концерти в Русия с Лили Иванова. Там тя е огромна звезда, хората я обожават, познават цялото ѝ творчество. Публиката е уникална, възпитана да уважава изкуството, да го почита и подкрепя по всякакъв начин. Виждаш хора, които стоят насреща и поемат 100% това, което се случва на сцената.
- Докато работите заедно, по жълтите медии тръгват слухове, че двамата имате връзка, как гледахте на тези клюки?
- Смеехме се. Когато си отдясно на един човек толкова дълго време, неминуемо тръгват такива писания. Истината е, че целият екип бяхме много близки, като едно семейство, прекарвахме заедно 180 дни в годината, бяхме заедно на път, по турнета, на сцената.