Тодор Колев курдиса гола жена в леглото на Ламбо, докато той спи
Да си спомним с усмивка за Стефан Данаилов по повод 1 година от смъртта му
Измина една година от деня, в който ни напусна Стефан Данаилов - актьор емблема, който завинаги ще остане такъв.
Ламбо, както май всички го наричаха, беше талантлив, красив, харизматичен, бохем, с неподражаемо чувство за хумор, душа на компанията, човек на живота.
Силен, достолепен, изпълващ екрана и театралната сцена. Обичан от нежния пол - Татяна Лолова изпя “А аз съм момиче на Стефан Данаилов...”, но всички жени биха изпълнили вдъхновено и с радост тази песен. Студентите му го боготворяха и почтително го наричаха Мастър. Имаше лидерски характер и беше готов винаги да помогне на всеки, изпаднал в беда.
Над 170 роли в киното, театъра, телевизията и радиото е изиграл Стефан Данаилов. Удивително много за 56-годишния му творчески живот. Броим времето от 1963 г., когато 21-годишният студент във ВИТИЗ Стефан се снима във филма “Инспекторът и нощта”, до 2019 г., когато 76-годишният Данаилов игра в пиесата “Артистката” в Народния театър.
Не бива обаче да пропускаме първата му филмова изява. Стефан, или Стьопа, както го наричат близките му, е 12-13-годишен, когато го снимат във филма “Следите остават”.
Въпреки този щастлив дебют на малчугана Стьопа киното ни можеше да остане без Ламбо. Но пък юридическата гилдия да има своя най-красив адвокат, съдия или прокурор. След казармата Стефан решава да следва право в Софийския университет.
Разубеждава го актьорът Иван Кондов, тогава женен за сестра му Росица Данаилова. Той го подготвя за изпитите във ВИТИЗ и младежът влиза в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов.
Смята се, че най-силната роля на Ламбо е Борис I в едноименния филм. Анжел Вагенщайн, сценарист на лентата, признава, че още докато пише сценария, си представя Стефан Данаилов в ролята на българския владетел.
На същото мнение е и режисьорът Борислав Шаралиев. И за двамата той беше актьорът, който може да пресъздаде на екрана този велик държавник, да бъде харесан от всички и да се превърне в символ на епохата, донесла на България покръстването и писмеността.
“Шаралиев нямаше грешка при избора на актьорите, не сбърка и със Стефан Данаилов. Ламбо се справи блестящо както с широкия възрастов диапазон на героя си, така и с израстването му от плах и нерешителен хан до силен и мъдър владетел”, каза ми операторът Венец Димитров.
Митологизирани в актьорската гилдия са номерата, които си погаждат Ламбо и Тодор Колев.
Ето два от тах, разказани от Тодор на Гергана Михайлова за книгата “Варненското софиянче от Шумен”.
Минка,
“електронната
пушка”
Стефан Данаилов, с когото бяхме доста близки, още живееше в Пловдив, играеше от време на време. Всяка сутрин го взимаха за снимки в “На всеки километър” (снимаха около Пловдив).
А вечерите завършвахме по баровете или в “общежитието”, както наричахме общия си дом. Една нощ пак бяхме на бар и Стефан към един часа, след програмата искаше да си тръгне. Стана голяма разправия, бяхме се почерпили и не ни се разделяше. Но той каза, че утре е на снимки, и наистина си тръгна. На компанията й стана много неприятно и аз реших да му свия някакъв номер, демек да го накажа.
По едно време в бара влезе Минка “електронната пушка”, така й казваха заради професията й, “дружеше” главно с чужденци. Тя седна на нашата маса заради Стефан, а той си тръгна. И тогава реших да извърша “злокобното си отмъщение”.
Останахме в бара до пет сутринта, докато го затворят и аз предложих на Минка да я заведа при Стефан. Всички знаеха, че той не си заключваше вратата на стаята, защото сутрин идваха да го будят за снимки, а той спеше като заклан. Имаше опасност, както е заключен, да не чуе.
И аз заведох Минка “електронната пушка” в общежитието, вкарах я в стаята му. Сергей (така се казваше героят на Ламбо в сериала “На всеки километър” - бел. ред.) спеше безпаметно, проснат на леглото. Казах й да се съблече спокойно, да си легне при него и заранта, когато се събуди, “да се опознаят по-добре”.
Както предполагах, така и стана: идват от продукцията, отиват горе и влизат както всеки път, без да чукат. Виждат Стефан в леглото с гола жена до себе си. Той се събужда, обаче не може да си спомни какво е правил вечерта, а най-малко си спомня, че се е прибрал точно с тази жена.
Объркан тръгва на снимки и през целия ден мисли какво точно е станало. Разбира се, сетил се е, че са му скроили номер. Като се върна вечерта, целият театър вече беше научил за случката и всички му говореха да не се прави на ударен, наистина се е прибрал с Минка.
През цялото време той ме гледаше изпитателно, усетил, че съм му вързал тенекията.
Но не като във филма “На всеки километър”...
И още смях с главен
герой Ламбо
Първи снимачен ден на “Борис I” (1984). Режисьорът Борислав Шаралиев се обръща към Стефан Данаилов, който играе ролята на княза, и му казва:
- Ламбо, няма да се правиш на звезда, предстои ни тежка и отговорна работа!
- Няма да се правя, Шаро. Аз съм си звезда - отговаря Данаилов.
***
Стефан Данаилов и Иван Григоров стоят до колата на Ламбо след тежък снимачен ден. Приближава красиво момиче и иска автограф от Стефан. Поглежда към Иван и пита:
- Този другар не е ли от НЛО?
- Моля?
- Питам другарят не е ли от състава на група НЛО.
- Не е, мойто момиче - пуска чаровна усмивка с лукави нотки Ламбо. - Този другар не е извънземно, той е подземно. Подземно безполезно...
***
На един 3 януари Стефан Данаилов е на лична среща с Тодор Живков за жилищния си проблем. Толкова е притеснен и стресиран, че вместо да каже: “Честита Нова година, другарю Живков”, се изцепва:
- Честита Нова година, другарю Тодоре!
След неловко мълчание Първия се засмива и кани актьора да седнат на малка маса пред бюрото му.
***
Ламбо трудно запаметява текстовете си. В постановката “Тайната вечеря на Дякона Левски” играе ролята на Димитър Общи. Трябва да произнася едни дълги монолози, в които да изреди имената на членовете на революционните комитети. Десетки имена...
По време на спектакъла актьорът се провиква:
- Кой казва, че Димитър Общи не може да чете?!
Вади един лист от джоба си и прочита с апломб имената на комитите...
***
Когато започват снимките на втората част на “Километрите...”, започват и проблемите на Стефан Данаилов с килограмите. Той започва да пази диети.
Снимат в Благоевградско. Веднъж, след като заснемат кадъра със скачането на Велински от моста, сядат да хапнат. Обядът е топъл бял хляб, кашкавал от близката мандра и домати. Всички са гладни и набиват яко, а за да не ги гледа, Ламбо ляга на тревата с гръб към тях и стиска зъби да не се изкуши.
Георги Черкелов (Велински) му подвиква:
- Деянов... Сергей... хъшче, вземи, бе, апни, не се мъчи! Рано ти е още...
И му подхвърля парче хляб като на гладно куче.
Познайте дали Ламбо е изял хляба...