Спрете да се извинявате за щяло и нещяло, благодарете
Когато сте сгрешили, трябва да платите определена цена, за да има поука
На американската актриса Ан Хатауей ѝ се наложи да се извинява, вместо да празнува след премиерата на филма “Вещиците”, в който участва. Още с пускането си лентата бе подложена на доста критика заради едно недоглеждане по отношение на костюмите. Във филма вещиците са представени като същества, които имат по три пръста на ръцете, което обаче прилича на вродената аномалия ектродактилия.
“Научих, че продукцията е наранила много хора, особено деца с подобни различия. Нека започна с това, че винаги съм била съпричастна към хората и никога не искам да погазвам нечии чувства и опит. Затова ви дължа огромно извинение за болката, която съм ви причинила. Докато играех ролята, не правех връзка между героинята и този проблем. Ако бях прозряла нещо подобно, повярвайте ми, това нямаше да излезе на екран”, написа носителката на “Оскар”. Въпреки че използва световната аудитория на инстаграм, за да поднесе извинението си, Ан Хатауей сякаш не успя да разсее облаците около новата си роля. Критиките към играта ѝ продължиха, като непрекъснато се напомняше и този момент с трите пръста.
Изглежда, актрисата не прозвуча достатъчно убедително в своето извинение. Нямаше го онзи момент на жертване на нещо скъпо за нея, с който може да изкупи грешката си, например дарение за организации на страдащи от ектродактилия или поне обещание, че ще работи чрез публичния си имидж за техни каузи. Тя просто съобщи, че съжалява и че ще се постарае в бъдеще да не прави подобни грешки. Нещо, което всеки човек чува по няколко пъти на ден или пък чете за него в социалните медии. В резултат извинението и прошката са изгубили своята психологическа роля и са необходими наистина запомнящи се жестове, за да има смисъл от тях.
Японският психолог Йоске Оцибо, който в продължение на 20 г. прави изследвания по въпроса в университета в Кобе, смята, че
понякога думите
не са достатъчни
и трябва да се
плати някаква
цена за
стореното,
която не е необходимо да е материална. Може да е подарък, специално отделено време за разговор или някаква кауза. “Жестът изобщо не трябва да е насочен към обогатяването на получателя. Моите изследвания показаха, че най-важна е цената, която плаща сгрешилият”, обяснява Оцибо пред Би Би Си. Това е валидно както за публични извинения, така и за частни. Той например се извинил на жена си, преди да ѝ съобщи, че е получил по-добра работа, тъй като това означавало семейството да се премести да живее на друго място, което винаги е свързано със стрес.
Целта на извинението не е да кажеш едно “съжалявам” и да обясниш миналото си поведение, а да покажеш колко цениш връзката с даден човек и научения урок, посочва ученият.
Деканът на Факултета по комуникационни науки в Хавайския университет Ейми Хъбард също смята, че връщането към извършената грешка по време на извинението не е желателно, тъй като само засилва в паметта обидните обстоятелства.“По-полезно е да поемете отговорност за това, което сте направили, за причинените вреда и страдание. Обещайте как ще се държите в бъдеще. Предложете незабавни коригиращи действия и демонстрирайте искреност”, съветва тя.
Думите съжалявам и извинявам задължително трябва да звучат, но по някакъв начин и да се благодари на човека, от когото очаквате прошка. Така ще демонстрирате, че зачитате неговите чувства и емоции.
Проучване на Американската маркетингова асоциация е показало, че това е особено важно в бизнес общуването. “Вместо “съжалявам за дългото чакане”, по-добре първо кажете “благодаря за разбирането” или “благодаря за търпението”, казва доцент Сяоян Дeнг от университета в Охайо, която е ръководила проучването. Според нея демонстрирайки уважение към хората, които са били ощетени от нашите действия, ние повишаваме тяхното самочувствие. Което от своя страна води до по-голямо удовлетворение от ситуацията.
Затова експертите смятат, че
извиненията
работят
най-добре
в тандем с
благодарностите,
тъй като чувството да бъдеш високо ценен от другите е ключова психологическа нужда. Освен това целта е да помогне на жертвата да се почувства по-добре.
Начинът, по който се разкайвате, не е само въпрос на етикет, а и на решителни действия. Например изследване на архивни записи в САЩ от процеси за условно освобождаване на престъпници е установило, че разкаяния с обещания за конкретно поведение се възприемат по-добре от съдебните състави, отколкото извинения, включващи обяснения защо е извършено нарушението.
Оказало се, че съдиите са се отнесли по-благосклонно към пияни шофьори, които са заявили, че смятат да посещават срещи на анонимните алкохолици два пъти седмично и да ходят на фитнес в неделя, отколкото към тези, които са казали, че са карали, защото били много уморени и искали да се приберат по-бързо, но приемали напълно вината за това грешно решение.
Когато става въпрос пък за публични извинения, както в случая с Ан Хатауей, психолозите са единодушни, че те са напълно безполезни, ако не са адресирани конкертно към засегнатите лица. Тази грешка обикновено се прави от публичните личности, които бързат да демонстрират разкаяние, за да избегнат скандал. Но тъй като пропускат да се обърнат към пострадалите, звучат неискрено. Най-често това се забелязва при случаи на изневери, когато пострадалият съпруг или съпруга въобще не присъстват като персонаж, което поставя под съмнение разкаянието.
Според австралийския треньор по изграждане на успешни личности Клер Сийбър
прекаленото
извиняване дори
може да създаде
проблеми със
самочувствието
“Когато го правим по навик, без дори да обмисляме за какво или защо изказваме съжаление, започваме да омаловажаваме себе си и собствената си стойност”, обяснява тя. Съветът ѝ е да започнете да броите по колко пъти на ден или на седмица го правите и след това да анализирате случаите. Така лесно ще осъзнаете колко често избирате да отстъпите или да омаловажавате ненужно собствените си действия.