Евгений Иванов: Решението за затваряне е компромис между желанието да се опазят човешки животи и живота на икономиката, която също спасява животи
Първоначално се мислеше компенсирането да става, като се поемат фиксираните разходи, но доказването им е трудно, затова може би ще отидем на процент от оборота, казва изпълнителният директор на КРИБ
Още акценти:
Който е в сивия сектор, остава без компенсации. Да са били така добри, да са плащали данъци, осигуровки, заплати, за да получат. Иначе, съжалявам, те са пречели на другите, които днес страдат
Бюджетът бил социален, харчели се пари, които щели да плащат нашите деца. Тези, които го казват забравят, че ние им платихме 3 пъти по 10 милиарда откраднати пари. При трите национални катастрофи!
Премиерът бе подложен на натиск от нас. Да си признаем честно. На добронамерен натиск, не като този от улицата. Диалогов, с аргументи, с официални писма
Ако чакаш пари от Рокфелер - няма да ги получиш за един ден, но пък е сигурно, че все един ден ще си ги получиш – така е и с парите от Европейската комисия
- Господин Иванов, закъсня ли затварянето на икономиката, или все още не сме изпуснали последния влак?
- Трудно е да се даде оценка от непрофесионалист в здравеопазването кое е навременно, кое е закъсняло и кое не е. Мисля, че са чакали до последния момент с надеждата да се стигне до т.нар. плато, където броят на заразените се поддържа на едно ниво. Но всички вече виждат, че кривата продължава да расте и очевидно такова решение трябваше да се вземе.
- А как оценявате пакета от мерки на правителството? Ще изпълни ли предназначението си?
- Очевидно е, че това е компромис между огромното желание да се опази човешкият живот и животът на икономиката, която също опазва човешки животи. Това е една огромна дилема, за която едва ли има най-добро решение.
- Беше ли подложен кабинетът на натиск от страна на бизнеса, за да ореже част от първоначално анонсираните мерки, или не? Един спортен журналист даже спомена, че телефонът на премиера сигурно е взривен от обаждания.
- Премиерът беше подложен на натиск от нас. Да си признаем честно. На добронамерен натиск, не като този от улицата. Диалогов, с аргументи, с официални писма. И с телефонни обаждания, разбира се. Защото имахме много малко време, за да реагираме и официалната размяна на писма нямаше да свърши работа.
Водеше се диалог с разчети, с цифри и същевременно с търсене на бързи отговори по възможно най-краткия начин – по имейл, по телефон. Не крием, че сме оказали такъв натиск.
- Кои бизнеси бяха най-настоятелни и получиха бонус?
- Говоря за КРИБ като съвкупен интерес на българския бизнес. Ако си позволим да натискаме в интерес на един бизнес, за благото на друг и съвсем в ущърб на трети, бихме престанали да съществуваме като организация.
Бяхме принудени бързо да намерим най-малкото общо кратно между здравето на хората и между това кое най-много би затруднило икономиката, ако бъде спряно. Така че трудно мога да кажа кой бе най-активен. Това беше баланс. Въпреки че всеки дърпа чергата към себе си, това е нормално.
- Създаде се впечатлението, че всички са срещу лекарите, които искат да се намали натискът към болниците, така ли се оказа?
- Говорим за целокупност от мерки. От едната страна са лекари и академици, които се занимават с проблематиката, както и хора, които по една или друга причина са свързани със здравеопазването.
Тяхното желание очевидно беше обемът да бъде пълен, възможно най-голям, граничещ с блокада на цялата държава. Което за нас е просто невъзможно. И ако се бе отишло към това, бихме се възпротивили по всички възможни начини, защото не може заради две бълхи да гориш цял юрган.
И обратно - пълната разхайтеност при първата вълна, когато на всеки се казваше да се носят маски и много хора не носеха. И на това трябва да се сложи край.
Пандемия има. Вирусът е опасен. И по тази причина считам, че най-опасните места, от които тръгваше заразата, са сложени под санитарен кордон, Местата за социален контакт, които бяха най-голям източник на зараза.
- КРИБ предложи схема за компенсиране, представете я накратко и прогнозирайте какво от нея може да бъде прието.
- Да, тя още е на масата. Да бъдат покрити преките разходи, които не могат да бъдат избегнати при затварянето - наеми, заплати, охрана, ток.Защото и затвореното предприятие има нужда от захранване на системи. Тези разходи да поеме държавата или ако не може да ги верифицира бързо, естествено, ще има опити за измами, няма какво да се лъжем.
Държавата трябва да гледа кой лъже, кой - не. Ако това не може да бъде направено бързо, за да се получат компенсациите без забавяне, а не към март догодина, тогава да се търси най-бързо решение - процент от оборота за даден период или за цялата година, дели се на 12.
За периода на затваряне, знаем какъв е той, взема се за 21 дни и държавата компенсира. Разумни цифри биха били 20-30% от оборота. А той се доказва лесно, защото имаме НАП. Да му мислят тези, които са в сивия сектор.
- Те няма да получат нищо, така ли?
- Да са били така добри да са плащали данъци, осигуровки, заплати, за да получат сега компенсация. Иначе, съжалявам, те са пречели на другите, които днес страдат.
- Няма ли опасност да повторим грешки от началото на годината? Разбрахме ли как се прави баланс?
- Там, където се ражда и поддържа икономическото развитие, при положение че са взети необходимите мерки и сме си научили уроците, които получихме в първите месеци на годината, очаквам резултатите да са добри. Икономиката ще си покаже. Знаете, имаме търговски обекти, в които се върти въздухът. Там не трябва да се пипа и трябва да се остави икономиката да върви, защото хората, които работят там, хранят останалите. Хоризонт има - даден е до 21 декември, и съм убеден, че ще е достатъчен. Както се случи в Мадрид, където бяха затворени заведенията, а сега са пълни.
- Още с обявяване на затварянето се чуха гласове, че държавата не дава компенсации, което не се оказа съвсем така…
- Работи се усилено в тази посока. В ежечасен контакт съм с икономическия министър и искам чрез вашата уважавана медия да благодаря за този диалог.
Първоначално се мислеше компенсирането да става, като се поемат фиксираните разходи, но тъй като тяхното доказване е много трудно, може би ще отидем на процент от оборота. Зловредно е за хората да се твърдят подобни неща, тази мантра трябва да спре.
- Какъв ще е процентът от оборота и за коя година?
- Не бих искал да подвеждам. Когато бъде ясно, ще се обяви. Всеки сектор ще си даде отделно резултатите, няма да има еднакви данни. Фармацията например тази година ще бумти, в туризма е обратното, ще имаме огромен спад и серия фалити. Тези, които са на ръба на оцеляването, трудно ще оцелеят.
- Казват, че с европейските проекти не сме готови и ще се лишим от пари. Така ли е?
- Европейските пари щели да бъдат загубени… Това пак са опасни изказвания, ако трябва да бъда максимално нежен към тези, които манипулират и по този начин общественото мнение. Ако чакаш пари от Рокфелер, няма да ги получиш за един ден за един ден, но пък е сигурно, че все един ден ще си ги получиш. Така е и с парите от ЕС. Сега имаме пари да направим мостово финансиране, докато се приеме рамката на европейския бюджет. Който си е мислил, че ще ги вземем от днес за утре, се е излъгал. Парите обаче ще бъдат разплатени, дори повече, отколкото сме очаквали, защото има промени в условията в посока към опростяване. Всяко зло за добро, както се казва.
- Да погледнем към бюджета. Вижда ли се бизнесът в него? Чуха се критики, че там има пенсионери, деца и кой ли още не, но бизнеса го няма.
- Цифрата за бизнеса наистина не е впечатляваща. Но в бюджета ги няма средствата, които ще дойдат по европейските фондове. А те са впечатляващи, става дума за милиарди. Надявам се почтеният бизнес да си помогне на действащи хубави бизнес планове и проекти, една част от него да се финансира и от европейски средства.
- Може ли при бизнеса да отидат повече пари, пресмятат се нужди от 3-5 милиарда лева в повече. Реалистични ли са тия сметки?
- Тези сметки са правени от тези, които искат да им бъде компенсирано 120% затварянето, т.е. не само да им бъде помогнато, но дори да спечелят от това. Има План за възстановяване, когато бъде преодоляно ветото на Унгария и Полша.
- Казват, че големи държави са си променили регулациите, за да може да дават обществени поръчки с предимство на родни фирми, а ние даваме 1 милиард на немска. Така ли трябва да бъде?
- Протекционизмът винаги има и скрита форма. И в стара Европа, и в нова Европа. Виждаме какво правят Франция, Унгария, Полша. Не трябва да бъдем срамежливи в това отношение. При военните поръчки има т.нар. офсет, при който процент от поръчката се възлага на местни фирми, които ще изпълняват една значителна част от нея. Така разбирам, че немската фирма, която ще строи кораби, ще ползва член на КРИБ и ние се гордеем с това. Така че добре е да има повече такива поръчки.
- Пак имаше спорове около минималната заплата, за догодина ли се отложи новият механизъм? Какъв ще е той, разкрийте някой детайл?
- На ръба сме да постигнем съгласие. Три от работодателските организации - КРИБ, БСК и АИКБ, сме постигнали обща позиция, синдикатите я приемат, очакваме финалната позиция на БТПП. На ръба сме. Може да стане утре, вдругиден. Това, ако се случи, догодина ще има работещ механизъм.
- Увеличаването само на минималната пенсия не заличава ли мотивацията на хората да се осигуряват?
- Хубавото е, че движението е нагоре. Максималната пенсия се движи нагоре, виждате, че 1200 лв. стана, сега отиваме на 1440 лв. Тогава ще помисли работникът дали да стои в сивия сектор, или когато дойде краят на трудовата му кариера, да може да получи едни 50% от възнаграждението си. Това са европейски нива, знаете, че никой никъде не получава пълния размер на заплатата си. А 1440 лв. е почти половината от максималния осигурителен доход. Помните, че години наред борбата беше да стигнем до 30-40% от трудовото възнаграждение, а сега отиваме на половината. Аз съм в края на кариерата си, но ако бях в началото, много щях да се замисля дали да крия доходи, или да се осигурявам напълно, за да получа европейска пенсия. Затова бих се обърнал към хората - мислете за бъдещето си, то не е в ръцете на вашия работодател, а у вас самите.
- Чух ви да казвате наскоро, че е време да излезем от блатото на клеветата. На няколко пъти споменавате думата мантри… Кои са най-вредните мантри?
- Вчера пак имаше политически сили, които отново призовават за свалени маски. За мен това е престъпление. Ако някой насърчава разпространението на вируса, за мен това е тероризъм и трябва да бъде наказан адекватно. Тази е най-опасната мантра.
В мига, в който нещо се приеме, за да се запази здравето и животът на хората, излизат едни и същи юнаци и започват: “Лъжат ви, свалете маските, ходете свободно, протестирайте!”
Също и другото - бюджетът бил социален, харчели се пари, които щели да плащат нашите деца. Тези, които го казват, забравят, че ние им платихме 3 пъти по 10 милиарда откраднати пари. При трите национални катастрофи!
А тук парите не изчезват, те отиват за спасяване на животи, отиват за храна на хората. И най-важното - се изплащат при цена, по-ниска от плащането на откраднатите пари. Това е втората вредна мантра. Ясно е накъде са насочени – към това да се счупи държавата, та да вземат властта с предсрочни избори.
- То вече не е ли ясно, че и редовни няма да има скоро? Поне не през март. Някои обясниха удължаването на извънредната обстановка до март като стъпка към отлагане и на редовните избори.
- Смятам, че избори ще има, ако всичко е наред. Но ако, не дай боже, има криза и се наложи затваряне на държавата, тогава вече, естествено, че ще се мисли в посока отлагане. Какво, да рискуваме да повторим отново “Света Неделя” в малко по-друг вариант, за да може ние да тържествуваме?! Е, не може. Демократичните общества са демократични, защото правилата се съблюдават от всички. Който ги нарушава, си носи отговорността.