Текстовете за “абсолютната давност” поставят под риск финансовата стабилност на страната
В писмо до председателя на парламента Асоциацията на колекторските агенции в България иска ново обсъждане в правната комисия
Въвеждането на безусловна 10-годишна давност на всички задължения на физическите лица е на път да се превърне в пример за законодателна инициатива, носеща повече обществена вреда, отколкото полза.
Няма никаква яснота какво налага да се бърза толкова с промените, че да се нарушава дори правилникът на Народното събрание. За такова нарушение сигнализираха заинтересованите страни след изненадващото свикване на заседанието на ресорната правна комисия миналата седмица.
Всъщност такова заседание на ресорната комисия изобщо не е било планирано. То бе насрочено в последния момент с една-единствена точка в дневния ред - тази за промени в Закона за задълженията и договорите, вкарана в дневния ред буквално в последния момент.
Измененията бяха
одобрени набързо,
без дебати
и в отсъствието на председателя на комисията Анна Александорва при 8 присъстващи от 22-ма членове. Освен това предлаганите текстове не бяха налични за внимателен прочит от участниците. От депутати, участвали в заседанието, “24 часа” научи, че и до момента те не разполагат с тях.
Парламентарна практика е да се свикват извънредни комисии за належащи законопроекти, какъвто е този за 10-годишната давност, обясни пред “24 часа” зам.-председателят на правната комисия Християн Митев, който водеше последното заседание. Анна Александрова е с коронавирус и е в болница. “Този законопроект е внесен преди 5 месеца. Отдавна му изтекоха сроковете за предложения между първо и второ четене. Всеки заинтересован представи становище. Ако не се лъжа, такова беше представено и от колекторите. Когато се организират такива комисии в спешен порядък, няма как да се поканят всички заинтересовани, още повече че се намираме в извънредна обстановка и това не ни позволява да каним твърде много хора”, обясни Митев.
В писмо до парламентарната шефка Цвета Караянчева и председателя на правната комисия Анна Александрова, внесено в Народното събрание днес, Асоциацията на колекторските агенции (АКАБГ) се обяви категорично против гласуването на текстовете в пленарната зала.
Аргументите - “Промените бяха гласувани без заинтересованите страни, каквато сме и ние, да бъдат уведомени за провеждането на заседанието и без да имат възможност да изкажат своята аргументирана позиция”, коментира пред “24 часа” председателят на АКАБГ Райна Миткова.
“А нашите аргументи са подкрепени от редица национални и европейски институции и организации. Всички сме единодушни, че на прага на икономическа рецесия всяко рязко движение, водещо до промяна на средата в такъв мащаб, ще доведе до риск за финансовата система. Сега повече от всякога имаме нужда от изпращане на знаци за стабилност и морално отговорно поведение, а не от насърчаване на недобросъвестните”, добави Миткова.
Секторът е категоричен, че въвеждането на института на “абсолютната давност” няма да доведе до премахване на фигурата на вечния длъжник. От бранша дават пример с държави в ЕС, където е въведена “абсолютната давност”. Там срокът е дефиниран за средно 20 години. В Германия например давността е 30 години и започва от момента, в който вземането е доказано в съда.
Няма спор, че темата за вечния длъжник е чувствителна за българското общество. Именно това налага вземането на крайни решения да става след задълбочена и всеобхватна обществена дискусия, в която да бъдат отчетени интересите и на кредиторите, и на длъжниците.
Едно от
най-спорните
предложения
засяга т.нар.
заварени случаи
Решението която и да е разпоредба да действа със задна дата може да е крайно опасно за бизнес климата у нас, тъй като би било лош знак към инвеститорите, че в България липсва прогнозируемост. Когато светът е изправен пред непозната по мащабите си здравна криза, а ЕС е с блокиран бюджет за неясно дълго време, да генерираме сами по собствено желание и без анализ на риска допълнителни сътресения във финансовия сектор не е отговорно поведение”, коментира още мотивите на асоциацията Райна Миткова.
Има още един съществен аргумент, който прави проектопромените смущаващи. Освен че е лишено от бизнес логика, според много юристи (виж карето долу) прилагането на абсолютната давност за заварените случаи е недопустимо обратно действие, което го прави и противоконституционно.
Води до бариери за отпускане на
кредити, ще се обърне срещу потребителите
Тази позиция изразява в писмо до Народното събрание, подписано от Ерик Йонсен - главен изпълнителен директор на норвежкия B2Holding - един от водещите играчи на пазара на изкупуване на дългове в Европа
Ако промените в Закона за задълженията и договорите, които определят 10-годишна абсолютна давност за задълженията на физическите лица, бъдат приети и влязат в сила в сегашния си вид, ще имат силно отрицателно въздействие върху българския финансов сектор, реалната икономика и потребителите.
Това се казва в писмо до Народното събрание, подписано от Ерик Йонсен - главен изпълнителен директор на норвежкия B2Holding. Той е един от водещите играчи на пазара на изкупуване на дългове в Европа, има дейност в 23 държави, включително и в България.
От холдинга посочват, че банките ще поставят допълнителни бариери при кредитиране. Това ще доведе до свиване на потреблението, инвестициите и икономическия растеж. Събирането на вземания щяло да се ускори рязко, а възможностите за преструктуриране на дългове - ограничени до минимум. В крайна сметка тежестта и разходите, свързани с измененията на закона, щели да бъдат за сметка на коректните платци, които са мнозинство в обществото. Така 10-годишната абсолютна давност ще се обърне срещу самите потребители и ще наруши техните интереси и права.
Имало риск да бъде унищожена цялата индустрия за изкупуване на дългове в България, която сега помагала за решаването на проблеми с необслужваните заеми. В България от 2014 г. досега компаниите в сектора, които членуват в асоциацията, придобили портфейли с номинална стойност над 6 млрд. лв., като са инвестирали стотици милиони за тази цел.
Елиминирането на сектора за събиране и изкупуване на вземания щяло да застраши стабилността на финансовата система на фона на очакваната вълна от нови необслужвани заеми в резултат на икономическата криза, предизвикана от COVID-19.
Поради това от норвежкия холдинг искат да бъде възобновен диалогът с всички ключови заинтересовани страни по предложените промени в закона. Само така можело да се стигне до решение, което да балансира интереса на кредиторите и длъжниците и да се гарантира стабилност на българската банкова и финансова система.
И посочват, че са внесени позиции на ключови заинтересовани страни, сред които Министерство на правосъдието, Министерство на финансите, ЕБВР, най-големите работодателски и бизнес организации КРИБ, АИКБ, БТПП, водещи юристи, Асоциацията на банките в България, Асоциацията на колекторските агенции в България и др. В тях се предупреждава, че промените ще повлияят негативно на българската икономика и финансова система.
Ако се въвежда абсолютна давност, Асоциацията на банките настоява тя да е поне 15 години, което е по-реалистичен срок за събиране на вземания. Според Министерството на финансите 10-годишната абсолютна давност не отчита сроковете за договорите по кредит, а според Министерството на правосъдието проектът противоречи на същността на погасителната давност и наказва кредитора. Според КРИБ пък тази промяна ще създаде правен хаос и неравнопоставеност.
Проф. Огнян Герджиков: Това е безумие поради
липсата на капацитет!
Не е вярно, че в цяла Европа има абсолютна давност. Да, голяма част от страните са предвидили подобно нещо. Но дяволът е в подробностите! Така, както преди 11 г. нашият законодател, чул-недочул, разбрал-недоразбрал, въведе 2 лв. капитал на ООД, което е абсолютно безумие, светът не познава друга подобна глупост.
И тук, при абсолютната давност, се получава нещо подобно. Пак недомислие поради липсата на капацитет. Защото най-страшното при тази абсолютна давност е не друго, а действието във времето.
Предвижда се абсолютната давност да действа спрямо заварените случаи, което е такова безумие, че просто няма равно на себе си! Това значи, че като влезе законът в сила, само 3 месеца след това може да ти изгорят вземанията, които имаш. Това е много страшно! Това е абсолютно непознаване на философията на частно-правните отношения.
Нека да има абсолютна давност. Нека да бъде 10 г., макар че в повечето държави тя е 20-30 г., от цяла Европа само в Кипър и в Руската федерация е 10 г. Но добре, нека бъде и 10 г., макар че не е най-умното! Но нека да бъде за вземания, които възникват след влизането на закона в сила. Тоест да няма този закон действие спрямо заварените правоотношения. Това е изключително важно, другото е безумие!