Проект: Кметове и министри да не докладват съмнителни сделки при концесии
Доклад посочил футбола като нова зона с висок риск за пране на пари, задължават клубовете да докладват на ДАНС
Кметове и министри да не докладват за съмнителни сделки или парични преводи, за които може да се предполага, че са свързани с пране на пари или финансиране на тероризма. Да бъдат освободени от това задължение и търговците на едро, органите по приватизацията, както и институциите, които организират възлагането на обществени поръчки. Мотивът е, че те следят и контролират наличието на съмнителни пари по други закони и правила.
Това предлага финансовият министър Кирил Ананиев с проект за промени в Закона за пране на пари, обявен за обществено обсъждане. Текстовете от проекта са изцяло съобразени с последните евродирективи, както и с национален доклад, който е изследвал рисковите за такива дейности зони.
Няма да бъдат задължени да предоставят сигнали и институции, които не са свързани с рискови събития в доклада, каквито са професионалните съюзи, съсловните организации, юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси, централните депозитари на ценни книжа и пазарни оператори и/или регулирани пазари, се предлага в проекта.
НАП и митниците ще продължат да предоставят информация на ДАНС, но по друг ред, записан в закона, който ги задължава да извършват съответните проверки на съмнителните операции или субекти в рамките на правомощията си.
Тъй като е бил идентифициран като особено рискова зона футбола, единствено футболните клубове ще бъдат задължени да предоставят такава информация.
Към задълженията на БНБ за контрол над рискови субекти да се добави задължителен сигнал когато един или няколко субекта извършват сделки с неопределен брой лица, най-често от различни държави. Другият финансов регулатор- Комисията за финансов надзор трябва да осигури чисти откъм мръсни пари и подозрителни сделки пенсионни и застрахователни компании, които работят у нас чрез представители, клонове или дъщерни дружества.
Предлага се също да се докладва да сделки, извършвани със субекти от държави, установени като високорискови, независимо от размера на сумата и поводът за сделката.
При предишните поправки на закона, които вече са в сила, задължението бе въведено само за търговци и посредници при търговията с произведения на изкуството, художествени галерии и аукционни къщи. Те трябва да подадат сигнал, ако сумата на сделката е над 10 000 евро. Заради бума на търговията с криптовалути КФН вече е длъжна да следи и този пазар, а компаниите, които извършват спомагателни дейности- да докладват.
Най-голям отзвук предизвика определянето на политици, заемащи различни длъжности като рискови и задължаването на банки, пенсионни фондове, застрахователи и други финансови институции да извършват комплексни проверки и дори да отказват изпълнението на операции, за които имат съмнения, че са с недоказан произход.
Вече е забранено откриването или поддържането на анонимни сметки или депозитни сертификати или такива на очевидно фиктивно име, както и наемане или поддържане на анонимни сейфове. Максималният размер на електронно съхраняваната сума, за която може да не се прави комплексна проверка пък бе свален от 250 евро на 150 евро.