Завещание на седмицата: Президент трябваше да е Бърни Сандърс
Тъй като тази седмица 100 на сто от българите са кибици, а 50 на сто са експерти за изборите в САЩ, аз изрових една стара шапка от кампанията на Бърни Сандърс за президент през 2016 година.
Бърни е човекът, който сега можеше да е президент, ако елитът на Демократическата партия в САЩ не го беше прецакал. В момента той е най-уважаваният политик в САЩ. Уважават го и десните. С лекота можеше да отвее Тръмп и тогава, и сега.
През 2016 г. „Уикилийкс“ извади наяве вътрешните имейли на демократическата партия с указания до местните активисти да правят на Бърни мръсни номера. Вдигна се велика смрад и щабът на Хилари напарфюмира с измишльотината, че Кремъл хакнал сървъра, тъй като неговият човек бил Тръмп. Стана огромен скандал и на конгреса през лятото депутатите прогониха председателката на партията Деби Шулц с освиркване и хвърляне на домати.
Тази година – същото. Бърни пак се кандидатира и започна да печели първите места на предварителните избори, но странно как все получаваше по-малко делегати от втория. И някои преброявания се проточиха с месеци, едно май още не е завършило. Така се стигна до т. нар. „Супервторник“, в който наведнъж гласуват 10 щата. И в навечерието на супервторника, 5 от водещите кандидати кой знае защо се отказаха от надпреварата и направиха митинг в подкрепа на Джо Байдън. Не се отказа само сенаторката Елизабет Уорън, която дели един и същ електорат с Бърни. Да го наречем „социалдемократически“. Тя вече нямаше шансове и редно беше да застане зад Бърни. Тогава той щеше да вземе всичките 10 щата. А така те отидоха за Байдън.
Каква връзка има това със сюжета на седмицата? Както знаем, в момента в САЩ се вихри огромен скандал за честността на изборите. И пак обвиненията са срещу актива на демократите. Като се има предвид как прецакаха своя най-светъл лидер, защо да не прецакат Тръмп? Те са доказани мошеници.
Този път в щатите, които са под техен контрол, те разпратиха по пощата бюлетини на всички жители. Смята се, че към 70 милиона са гласували по този начин. Но няма никакъв начин да се контролира дали бюлетината е стигнала до точния човек, дали наистина той я е попълнил и я е върнал пак по пощата. Има доста случаи, в които наблюдателите от републиканската партия не са допуснати в преброителния пункт, въпреки че законът изрично го изисква.
Представете си обстановката – щорите спуснати, вътре се появяват отнякъде кашони с нови и нови бюлетини, а човекът на републиканците стои отвън и скърца със зъби. Много ясно, че Тръмп няма да приеме резултатите и че републиканците ще заведат съдебни дела. Накрая ще се стигне и до върховния съд.
А нямаше нужда от шашмалогии, просто трябваше да оставят Бърни да спечели. Проблемът е че той обявява себе си за „демократичен социалист“, а в САЩ думата „социалист“ до скоро бе табу. Но възгледите на Бърни буквално съвпадат с възгледите на същата тази партия от преди 40 години. Сандърс предлага нещо добре познато и доказано по-добро от днешния неолиберализъм. А сега какво се получава? Какъвто и резултат да бъде обявен, едната страна няма да ги приеме.
Лозунгът на Байдън е, че той се бори за „душата на американския народ“. Е, сега в тази душа ще остане дълбока рана.
Защо се стигна до това огромно противопоставяне? Защото благодарение на „третия път“ на демократите САЩ постигнаха рекордно социално неравенство за цялата си история. Хората се изпокараха, бедните са намразиха богатите и тълпите вече грабят магазини за развлечение, превземат Бастилията на леката промишленост. В същото време демократите се опитват да им внушат, че проблемът е в расизма, фашизма и антиджендъризма на републиканците.
В момента двете партии танцуват нещо като танго. Или може би валс. Лявата партия, т- е. демократите, се отказва от своите предишни каузи и губи работническия електорат. Дясната, начело с Тръмп, веднага стъпва в освободеното пространство и прибира електората. Мога да изброя поне 5 много сериозни направления, по които демократите се извъртяха на 180 градуса само в рамките на 5 години.
В миналото беше ясно – демократите са партията на наемния труд. Сега се оказва, че Тръмп е спасителят на работническата класа. Голям майтап.