Бизнесът на морето ни най-ударен заради COVID – колкото Андалусия и Ил дьо Франс
l Според първия регионален и местен барометър на Еврокомисията
l 3 български региона са в групата в Европа с нисък риск за загуба на работни места
l София и Габрово посочени като добър пример за помощ на бизнеса
l Над 90% от общините в Европа са ударени от намалели приходи от данъци и такси
Кои региони в Евросъюза са по-уязвими в кризата с COVID-19 и кои плащат по-висока икономическа цена?
Последствията от кризата са асиметрично разпределени. Сред най-тежко ударените са крайбрежните региони в Хърватия и Източна България наред с Андалусия, Кастилия и Леон, Мадрид и Валенсия в Испания, Ил дьо Франс във Франция, повечето италиански региони, Централна Македония и Крит в Гърция.
Това пише в първия по рода си доклад “Регионален и местен барометър на ЕС”. Той е инициатива на Европейския комитет на регионите и цели да покаже състоянието на местно ниво - градовете, общините и селските райони на ЕС. Това първо издание, обявено неотдавна, се фокусира върху въздействието на COVID-19.
Градовете и регионите изиграха важна роля за поддържането на местния бизнес и запазването на заетостта, подчертава докладът. Те внедриха свои собствени схеми за подпомагане на бизнеса, директни безвъзмездни средства, кредитни линии и гаранции или допълниха мерките, приети на национално ниво. Всички
тези инициативи
обаче имаха
своята цена:
разходите на местните и регионалните власти се увеличиха поради широкия набор от схеми за подпомагане, а приходите намаляха.
Над 90% от общините в Европа са ударени от намалели приходи от данъци и такси заради срива на икономическите дейности, сочи още евробарометърът на регионите и градовете. Сред тях са и местните власти в Източна България. Рискът е от
“ефекта на
ножицата”
От една страна, се увеличават експлозивно разходите за здравеопазване и социални дейности, от друга - приходите от икономическа активност бързо намаляват. Близо 80% от гражданите в ЕС са притеснени, че
кризата ще
доведе до
повишаване
на данъците
За да се смекчи въздействието на COVID-19 върху бизнеса, бързо бяха предприети мерки за гарантиране, че малките и средните предприятия (МСП) и самостоятелно заетите лица имат достъп до финансова подкрепа.
Анализът дава положителни примери:
В средата на март град Виена в сътрудничество с други местни институции стартира схема от 12 млн. евро, предоставяща допълнителни гаранции до 80% за МСП за свързване на заеми, заедно с 20 млн. евро спешна помощ под формата на субсидии за самостоятелно заетите лица и микропредприятията. Като друг добър пример докладът подчертава, че
София също
създаде фонд
от 1 млн. лева
за банкови гаранции, покриващи до 50% от главницата и до 80% с допълнителни гаранции от финансови посредници.
Наемите също бяха една от най-значителните тежести за бизнеса по време на намалящите приходи.
На местно ниво град Люксембург освободи всички магазини и ресторанти от заплащане на наем по време на блокадата.
От наеми за
общински имоти
бе освободен
и бизнесът в
град Габрово,
като наемателите варират от ресторанти до места за образователни дейности.
В Австрия обаче отмяната на всички несъществени пътувания между държавите членки доведе до недостиг на служители от други страни. Провинциите Бургенланд и Долна Австрия организираха чартъри за 355 социални работници и асистенти от Румъния, България и Хърватия.
Кризата превърна цифровите технологии в императив, се казва още в регионалния барометър. Онлайн решенията са от съществено значение за публичните власти в регионите и градовете на ЕС в борбата с пандемията и нейните последици. Това може да ускори текущия цифров преход, но също така рискува да задълбочи “дигиталното разделение”, включително между селските и градските райони, големите и малките компании и цифрово квалифицираните работници и останалите.
В същото време засиленото използване на дистанционна работа може да предизвика демографски и икономически промени
от градовете към
крайградските
или селските райони
Данните сочат, че повече хора са работили от вкъщи в скандинавските страни и страните от Бенелюкс, отколкото в Южна или Източна Европа.
Друга констатация е, че въздействието на COVID-19 не съответства на обичайните разделения между градските/селските райони или център/периферия.
Регионите в
Южна и Източна
Европа са по-уязвими
поради високото
си ниво на микропредприятия
и самостоятелно заети работници. Средиземноморските и алпийските региони са икономически застрашени поради зависимостта си от туризма.
Икономиките на редица региони в Централна и Източна Европа разчитат на международната търговия и веригите за доставка. Регионите в Централна и Северна Европа, както и отделните региони в Южна Европа също са изложени на негативно въздействие от COVID-19 поради големия дял на заетостта в рисковите сектори.
Три от българските региони обаче са в групата с нисък риск на пазара на труда.
В Северния
централен,
Южния централен и
Северозападния
рискът е за 15-20%
от работните места, докато в много от регионите в Италия, Испания и Великобритания рискът е за 30-35%.
Барометърът е разделен на седем глави. Проследява се отпечатъкът на коронавирусната криза върху здравните системи, икономическата ситуация и финансите, дигиталното развитие, социалните и образователните последици, пазара на труда, околната среда и как местните власти реагират на кризата.
“Нищо не можеше да
подготви европейските
региони за тази
безпрецедентна криза,
но от февруари 2020 г. те трябваше да се изправят срещу пандемията и нейното смъртоносно въздействие”, се подчертава в доклада.
Има дефицит на медици,
не толкова на болнични легла
Един от основните фактори за тежестта на удара от пандемията бе подготвеността на здравните системи в ЕС. Наблюдават се забележими разлики в смъртността между регионите в зависимост не само от циркулацията на вируса, но и от здравната инфраструктура, наличното оборудване и персонал или възрастовата структура на населението. Териториите с по-замърсен въздух и уязвимите групи бяха по-изложени на по-тежко въздействие на пандемията.
Между европейските региони има
големи различия
в наличността на легла
за интензивно лечение
Според оценката на ниво държави членки най-малък брой интензивни легла на 100 000 жители има в Португалия - 4,2, докато Германия има най-високия капацитет с 29,2 легла за интензивно лечение.
По този показател България е около средното за ЕС с 12,2 легла на 100 000 жители. Подобна е ситуацията в Италия - 12,5 легла, Франция - 11,6 легла, и Чехия - 11,6.
В най-лошо положение освен Португалия са Швеция - 5,8 легла, Гърция - 6, и Финландия - 6,1. Това показва, че
капацитетът на България
е двойно по-висок
от този на Гърция и Финландия
Първенец освен Германия са Люксембург, Австрия и Румъния.
Страните от Северна Европа и особено скандинавските ясно се открояват с по-висок дял на здравните работници за разлика от страните от Източна Европа.
Данните на Европейския комитет на регионите показват, че регионите, характеризиращи се с висок дял на хората на възраст 65 или повече години, и с високи концентрации на легла за дългосрочни грижи в домове за възрастни хора, са едни от най-тежко засегнатите от COVID-19. Примерите включват Ил дьо Франс, Мадрид, Каталуня и Ломбардия. Всъщност Ломбардия има висок дял на възрастните хора (22,6% от жителите ѝ са на възраст 65 години или повече) и най-високата концентрация в ЕС на легла за дългосрочни грижи в специализирани домове.
Документът установява, че диференцираното въздействие на кризата е очертало нова география в ЕС -
COVID-19 география
- различна от традиционните разделителни линии на градски/селски райони, център/периферия или кохезионни региони. Тя наложи много внимателна оценка на нуждите на регионите от подкрепа.
Българите вярват най-много
на ЕС в кризата с COVID-19
В кризата с коронавируса българите гласуват най-голямо доверие на Европейския съюз в сравнение с останалите видове власти. Той получава одобрението на 41% от участвалите в проучването при 47% средно ниво за ЕС.
В анкетата, проведена в началото на септември с близо 26 400 европейци, са включени мненията на 1005 българи. Едва 23% от тях се доверяват напълно на регионалните и местните власти, а 71% са на обратното мнение.
78% от запитаните обаче нямат доверие и на националното правителство.
77% от българите не смятат, че
регионалните власти
имат достатъчно влияние
при вземането на решения на ниво ЕС. Сред европейците тенденцията е подобна.
57% от българите и 58% от европейците категорично заявяват, че повече регионално влияние върху Брюксел би имало положителен ефект върху способността на ЕС да решава проблемите.
Най-споменаваните политики, при които регионите трябва да имат по-голямо влияние, са здравеопазването (45%), заетостта и социалните въпроси (43%) и образованието, обучението и културата (40%).