Радосвет Радев: Много от успешните бизнеси в кризата са на българи

02.11.2020 08:00 Румяна Денчева
Радосвет Радев

Имаме много млади, които в трудни времена измислят уникални проекти, казва председателят на Българската стопанска камара. 

- Г-н Радев, определихте днешната ситуация като аквариум, рибки и рибена чорба. Чия е отговорността? Кой може да спре покачването на температурата, преди чорбата да е завряла? Само държавата ли?

- О, защо само държавата? Не, разбира се. Бизнесът трябва да се самодисциплинира и да започне да работи. Проблемът обаче е, че той вече го е правил. Когато споменах тази метафора, имах предвид точно това - че вече се изчерпва този вътрешен ресурс, с който можем да влияем на системата. Това е големият проблем.

- Защо да е изчерпан. Кризата още не е навършила година…

- България, за съжаление, много късно започна да прави каквито и да било усилия в подпомагането на бизнеса. Първоначалната нагласа беше да изчакаме да видим как ще се случат нещата. Да знаем какъв е точно размерът на бедствието, за да можем да го овладеем - това беше един от шлагерите. Но в момента ситуацията е толкова извън контрол, че вече всички знаят - размерът на бедствието се увеличава. Няма виновни. Нелепо е да обвиниш някого за това.

- Бизнесът няма ресурс да се самоспаси. Държавата има ли?

- О, да, тя има феноменален ресурс - в момента има и такава ликвидност, каквато никога досега не е имало. Вижте само парите, които дойдоха от пласираните на външните пазари облигации - те стоят готови. Чакат. Но за мен те са полезни не ако са в трезора на банката, а въртейки се в бизнеса.

- Не показва ли това, че стрелите най-често сочат към държавата и болезнената зависимост на бизнеса ни от нея? И не дава ли кризата чудесната възможност тази зависимост да се сведе до нормални размери?

- Аз много харесвам този въпрос. Защото голяма част от бизнеса ни започна да отказва да има каквото и да било общо с дейности, които са в голяма зависимост от държавата. Вече стана въпрос на чест да не работиш с държавата.

- Казвате, че всички браншове са засегнати - кой повече, кой по-малко. Има ли общовалидни рецепти да намалят пораженията и какви са те?

- За съжаление, когато няма директна връзка между хората и визия за това как излизаме всички заедно, се случват едни индивидуалистични решения, които се оказват лоши за всички. Всеки започва да се спасява поединично и тогава всеки престава да мисли и за работници, и за всичко останало. И преди да хвърли кърпата, опитва да си спаси кожата.

- Ако го опитва панически, може ли да стъпи върху конкуренти и партньори, за да изплува? Зачестява ли нелоялната конкуренция?

- Има и нелоялна конкуренция, има и големи съкращения на хора... Едно изследване показва, че 11% от работодателите са принудили работници да излязат в платен отпуск, 10% - в неплатен, и 8,3% са се доверили на мярката 60/40. Тези проценти вървят под повърхността, защото общите данни показват не много голяма безработица.

- Кой е най-големият и неотложен проблем за решаване според бизнеса?

- Липсата на ликвидност. Която ще расте. Какво се случва например, като изтече мораториумът върху кредитите?

- Държавата предложи мерки още в началото на кризата. Защо бизнесът не ги хареса – не са му по мярка, или просто се бавят?

- Защото са сгрешени и силно бюрократизирани. Знаете, че най-добрата помощ не е най-голямата, а навременната.

- Работят ли спасителни планове като търсене на нови пазари, на нови доставчици, бърза преориентация дори на производствения профил?

- Във всички случаи би помогнало и това за мен са правилни съвети. Но ние не правим простите неща. Реално в момента единствената работеща е мярката за малките и средните предприятия. Бе анонсирана и общо взето тръгна. Но там какво се случи - 27  000 проекта, одобрявани в рамките на четири месеца. Дайте си сметка - ние говорим за кризата от 9 месеца. Време, достатъчно за едно семейство да зачене и да роди дете. А ние не можем да родим регламент, който да е прост, разбираем и бързо осъществим.

- Кой не го прави - държавата или банките?

- Банките бяха най-добрият съюзник. Направиха еластични схеми за спиране на плащания по главници, а не само на лихви, за да не отпаднат много стопански субекти от жизнения цикъл.

- Не мислите ли, че държавата и банките трябва да бъдат и предпазливи - защото в опит за спасяване на някои бизнеси може да се напомпат лошите кредити и да гръмнем всички?

- О, не. Не е такава зависимостта. Ако се финансира бизнесът - не безогледно, разбира се, а с всички таргети и функционално, държавата е в правото си да контролира процеса. Може да сбърка, ако започне да спасява неспасяеми бизнеси, които са си отишли още преди кризата, а не заради нея. И които добре са се маскирали като работещи. Но мисля, че заради дългото умуване и мотаене и този момент отмина.

- При приемането ни в чакалнята на еврозоната бе посочено, че мениджмънтът на държавните компании не е на ниво. В състояние ли мениджмънтът на частните да изработи план за оцеляване и да го приложи?

- Не знам кой си е позволил такова обвинение.

- Брюксел. Дори настоя да приложим методиката на ОИСР, за да повишим ефективността на менажирането.

- Всички, които сме работили и които работим, знаем, че това не е така. Ами погледнете дори само това - повечето ни отрасли и компании са експортно ориентирани, което означава - работещи по режимите, които са признати в света. Магьосници от никъде няма да вкараме. Сами трябва да си решим проблемите.

- Докога е Вашата прогноза да продължи сегашната ситуация - година, две, три? Помните ли кой оцеля при предишната криза и как и работят ли тези съвети днес?

- Кой оцеля може да се види по това кой си е платил данъците, когато премина кризата. Аз обаче съм оптимист за това, че времето ражда своите нови възможности. Сега всички сме втренчени в разпада, в скапването, в писането на некролога на българската икономика. И някак пропускаме това, че някъде се случват и добри неща.

- Дайте пример за случващо се добро.

- Интернет индустрията, например. Преди говорехме за нея все едно я няма. А сега тя много сериозно дойде и каза “ето ни и нас, искаме да работим”. Трансформацията на света се получава. Радващо е това, че една много сериозна част от успешните бизнеси в момента са на български предприемачи. Имаме много млади, а и не съвсем млади, които в тези трудни времена измислят уникални проекти. И работят много и добре.

- Как виждате нашата икономика - след като кризата поотмине?

- След кризата ще има много бурно развитие на икономиката. Налагат се някои подиндустрии – например, телемедицината. Тя избумтя в цял свят. Има български стартъпи с пазари в Щатите, Азия. Представете си това, у дома, в Северозападна България. Сега, във Видин болницата е затворена, във Враца я ремонтират, а в Монтана няма лекари. А там, в региона, живеят 400 000 души, и то - от най-бедните. И няма инфраструктура да се придвижат до лекар изобщо. Кой ги лекува - кметовете ли? Сега си представете как чрез телемедицината лекарят става цифров и тя прави така, че един лекар да прегледа не 10, а 40 души на ден. С диагнози, лечение, направления. Защото вече имаме 26  000 лекари на 7 милиона население. И защото това е важно.

Други от Мнения

Пречупване на тренда - ниските лихви спряха растежа на милионерските влогове

Вземащите кредит трябва да се съобразят с новата тенденция - лихвите ще се покачват Хората изчакват да видят докъде ще спаднат цените, за да получат по-изгодни сделки БНБ публикува редовната

Красен Станчев: Бъдещият кабинет не е на ротацията, щафета е - трябва да бъде разписано какво поема първият и какво предава

Обедняване и апокалипсис няма! Всички - без семействата с повече деца и част от пенсионерите, са по-добре в последните 2 г., казва икономистът - Държава пред катастрофа, икономика пред рецесия

Президентът си е основал звукозаписна компания и от там сега ще излязат редица нови хитове

Няколко коментара на извънредната и налудничаво динамична политическа обстановка: 1. “Да, България” винаги е била категорична, че експертният състав на правителството е това

Кабинет на ПП-ДБ само с техни министри не им дава по-добри възможности

Партиите - участнички в споразумението за излъчване на правителство от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са заинтересовани да постигнат балансирано представителство в предстоящия кабинет

“Букър” тежи, колкото и да ръкопляскате или да хулите

Радвам се за Георги Господинов. Книга, писана на езика свещен, достигна до световно признание. Интересни са ми тези, които обругават, без да са чели Може би думата награда иде от това, че някой

>