Чатенето в мрежата помага за психичното здраве на тийнейджърите
Благодарение на смартфоните младите се справят по-добре в коронавирусната криза
Ако сте родител на дете, което притежава смартфон или друг вид устойство с достъп до мрежи за социално общуване, със сигурност водите битка с него за времето на тяхното използване. Причината за това поведение са редица проучвания, които показват, че дългото прекарване пред екрани действа лошо на психическото здраве на подрастващите, разстройва техния сън и ги прави разконцентрирани в ученето.
Няколко американски изследвания от последните месеци обаче опровергават това масово схващане. Всички те са правени след началото на пандемията от коронавирус, когато учениците бяха принудени да се обучават онлайн, повечето родители работеха от вкъщи и това намаляваше възможността възрастните да контролират времето, което децата прекарват в мрежата. Освен това чатенето с връстници дори се насърчаваше, за да не се чувстват тийнейджърите самотни и изолирани.
И въпреки многото родителски притеснения, а и предупреждения на някои експерти, че прекомерното използване на интернет може да доведе до пристрастяване и всички произтичащи от него психически проблеми, се оказва, че се случва точно обратното.
Екип на университета в Сан Диего, ръководен от професора по психология Джийн Туенги, е изследвал 1523 американски младежи през последните месеци. Всичките са били в ученическа възраст, но заради епидемията не са имали възможност да посещават училище. Учените са ги интервюирали за тяхното психическо здраве, сън, време за общуване със семейството и за използване на технологични устройства, както и какви са им възгледите за протестите в защита на чернокожите и срещу полицейското насилие. На база получените отговори те са оценявали тяхната удовлетвореност от живота, щастие, симптоми на депресия и самота, след което са ги сравнили с аналогични резултати от 2018 г. Изненадващо и за самите тях е било да открият, че процентът на депресираните и самотни тийнейджъри е по-нисък в сравнение с преди две години, докато според други проучвания при възрастните той се е увеличил.
В търсене на отговор за това поколенческо разминаване те са изследвали и доколко младите хора са усетили какво се случва около тях. Всеки трети е заявил, че познава някого, който е имал коронавирус, а 63 процента се страхуват, че могат да се заразят. 27% споделят, че някой от родителите им е загубил работата си, а всеки четвърти се притеснява, че парите в семейството няма да стигнат за храна.
Установено е, че учениците са спали повече през коронавирусната криза и са прекарвали повече време със семействата си. Това се дължи на факта, че не е трябвало да стават рано, за да пътуват до училище, а са учили онлайн. Освен това постоянното присъствие на родителите вкъщи е позволило на 68 на сто да се сближат повече с тях, което също е сериозен фактор за психическото здраве.
Но най-интересните ни открития бяха свързани с използването на технологиите от тийнейджърите, като се има предвид, че времето пред екрани, особено заради използване на социалните медии, е свързано с появата на психични проблеми при тях, посочва професор Джийн Туенги. Първата изненада била, че употребата им не се е увеличила драстично спрямо 2018 г. въпреки всичките налични условия това да се случи. Младежите са използвали своите електронни устройства по време на карантината, за да прекарват повече време във видеочат с приятели, да гледат телевизия, видеоклипове и филми. Те са пребивавали по-малко в социалните мрежи с цел обсъждания на различни теми и игри.
Учените смятат, че тийнейджърите може би са използвали предимно медиите като форма на разсейване или за да прекарат дългите часове в карантина, вместо да търсят виртуална връзка с непознати хора. Тези тенденции са в съответствие с наши по-ранни констатации по отношение на психичното здраве, чиито проблеми са по-силно свързани с използването на социалните мрежи, отколкото по-пасивните видове медии като гледане на телевизия или видеоклипове, обяснява Туенги.
Около половината от младежите в тяхното проучване са заявили, че избягват да използват социалните медии по пасивни начини като безкрайно превъртане на публикации, а за 80% те са били преди всичко средство, за да се свързват с приятелите си.
Друго изследване на екип от университета в Калифорния пък показва, че младежите се справят по-добре със своите чувства, когато ги споделят писмено с връстници. Затова учените смятат, че пристрастяванията им към смартфоните може да не е чак толкова вредно, колкото се смяташе досега. Те са установили, че изпращането на есемес до приятел след важно събитие като изпит например или раздяла може да повиши настроението, да намали нивата на стрес и да забави сърдечния им ритъм. “Голяма част от настоящия дебат се фокусира върху времето, през което младежите използват смартфони, но нашите резултати показват, че вместо това трябва да се съсредоточим върху начина, по който те го правят”, твърди екипът от Калифорния.
На същото мнение е и Никола Кларк, изследовател от Института по психология към Кингс колидж в Лондон. Според нея смартфоните са тук, за да останат, и е по-добре да научим децата как да ги използват умно, вместо да ги ограничаваме или забраняваме. Още повече че доста млади хора вече започват да разбират вредното влияние на социалните медии, когато изкривяват съдържанието чрез филтри или фалшиви профили.
Нещото, което родителите е необходимо да направят, е да се уверят, че са наясно какво точно прави тяхното дете в интернет, за да може да разберат какъв вид съдържание гледа. Ако го намират за неподходящо или опасно, е по-добре първо да говорят за това с него, тъй като е по-вероятно да се вслуша, когато чува достъпни и разумни аргументи, вместо да се откаже под натиск. Не забравяйте да признавате чувствата му и да насърчавате диалога, развиването на хоби или някакви извънкласни занимания, съветват специалистите. Така по-лесно ще може да ограничите използването на технологиите само до полезни неща, тъй като изследвания показват, че любопитството и интересът на децата да научават нови неща намаляват, след като прекарват дори малко време в безцелно шляене в социалните медии. Направете така, че детето да е спокойно да ви се доверява, дори това да означава част от общуването ви да преминава чрез текстови съобщения. Важното е то да усеща семейната близост, която е сред основните фактори за психическо здраве сред подрастващите.