Никол Станкулова и Гергана Малкоданска: Вас ви питат: “как си?”. Нас - дали ще вали
Те са млади, красиви и талантливи. Никол Станкулова и Гергана Малкоданска са сред най-разпознаваемите лица на Нова телевизия. Двете представят прогнозата за времето от години, а отскоро са част и от панелистите в “На кафе”. С усмивка и усет за интересното коментират и разказват за важните и забавни истории пред камерата. Освен че ги свързва общата професия, двете са и близки приятелки, а и майки на малки деца.
- Никол, Гери, вече сте част от панелистите в предаването “На кафе”, как се чувствате в тази роля и какво е различното в нея от всички други неща, с които сте се занимавали досега?
Никол Станкулова: За мен това не е нещо ново. Много хора ме питат: Как е в “На кафе”? Всъщност аз започнах своето приключение в “На кафе” още преди 10 години и познавам голяма част от екипа. Много е сплотен - това не е просто работа, а част от близкия ти кръг приятели. Макар да преустанових работата си в “На кафе” заради прогнозата за времето, с колегите от предаването създадох добри приятелства. Сега завръщането ми е много приятно, защото отново попаднах в позната обстановка.
Гергана Малкоданска: Аз съм все още нова в тази много приятна атмосфера. Допада ми доста! Надявам се съвсем скоро да придобия повече увереност, спокойствие и да се представя на ниво, отговарящо на опита на останалите ми колеги в предаването. Пожелавам си много успешен нов сезон.
- Покрай всички ангажименти в работата и с майчинството, кога и как се подготвяте за участието си сега в “На кафе”? Стига ли ви времето?
Никол: Това е най-трудната част. Работата във всекидневното предаване е много динамична и отговорна. Получаваме сценария следобед, а тогава съм плътно с детето. Така съм подредила всекидневието си, че когато не съм на ефир, отделям цялото си време на дъщеря ми и мъжа ми -
не ми се иска да изпускам
нито един семеен момент,
това ми е приоритетно
Нямам време за спорт, маникюр, чести срещи с приятелки. Когато се подготвям за предаването - детето вече трябва да си е легнало. Тя е на година и 10 месеца и няма как да се концентрирам, докато тя обикаля като торнадо около мен. Малко ми е трудно да смогвам, лягам си доста късно, а на другата сутрин ставам рано. Но удовлетворението от работата ми е много по-силно от умората.
Гери: Времето не ми стига. Искам да умножа деня по минимум две, ако може и по три, за да се справя. При прогнозата за времето хората ни виждат малко време в ефир, но зад това се крие сериозна подготовка - редактиране, изготвяне на текст, проверка на всичко случващо се в България и по света, преценка кое е най-важното за зрителя, изготвяне на съответните карти по текстовете.
Работата в “На кафе” изглежда като приятелски разговор, но и за нея се подготвяме усърдно. Търсим интересна информация, факти. Целта е да информираме зрителя, не само да го забавляваме.
Ние с Никол сме майки на малки деца. Имаме семейства. Отделно имам и собствен бизнес - ръководя интериорен шоурум.
Не знам дали има някаква формула за достатъчно време, но ако намеря, обещавам, че ще ви я споделя. (Смее се.)
- Как се редувате двете в “На кафе” и при представянето на времето?
Никол: Една седмица едната от нас е в “На кафе”, а другата представя прогнозата, а следващата седмица обръщаме. Много съм щастлива, че точно с Гери разделям работата си- винаги сме се разбирали и сме успявали да комбинираме смените така, че всички да са доволни. Тя е професионалист и много разбран човек.
- Защо приехте да се включите в предаването?
Никол: Обстановката е много приятна. Въпреки че съм човек на точните науки - завършила съм СМГ, финанси в България и магистър в Нотингам, емоционалността ми надделява над рационалността. Естествени предавания като “На кафе”, които докосват хората и са част от техния живот, са много близки на сърцето ми. Харесва ми и мотото на предаването - “Животът е хубав”. Радвам се , че най-после в българския ефир има предаване, което 2 часа и половина да ти показва хубавата страна на живота и да те кара да се усмихваш!
Гери: Предизвикателство е да се покажем в нова светлина, в която зрителите не са ни виждали, и да надградим себе си.
В телевизията винаги
трябва да растеш под една
или друга форма
и съм щастлива, че имам този шанс именно в “Нова”. Мисля, че сега моментът е подходящ. Моята бакалавърска степен е “Журналистика”, магистратурата ми е “Продуцентство”.
В първите ми години в телевизията съм била репортер, впоследствие - водеща на предаване. Хубаво е, че сега отново имам такава възможност!
- Как изобщо се насочихте към работа в телевизията?
Никол: Моята история в телевизията започва още в ранните ми детски години.
На 6-годишна възраст
станах част от екипа на
предаването “Здравей” по
БНТ като детски репортер
По-късно, вече в активните ми моделски години, от модната агенция ме пратиха на кастинг за телевизия ММ. Избраха ме да водя предаване с математически игри - “Бикове и Крави”, а след това и - “Искам”. Но след това телевизията преустанови дейността си. Когато бях приета за студентка, установих, че мога да съчетая обучението си с работа. По това време майка ми попадна на обява за водещи на телевизионни игри и ме убеди да се явя на кастинг. Така започна професионалният ми път в “Нова”, за който съм благодарна и до днес. Толкова ме харесаха, че водех две игри на ден по “Нова” - обедна и среднощна. Екипът ни беше страхотен. След това ми звънна тогавашният продуцент на “Здравей, България” Асен Григоров, който ме попита дали искам да се занимавам с нещо по-сериозно и ме покани на проба за прогнозата на времето в телевизията. Започнах да представям времето в сутрешния блок, а малко по-късно и в новинарските емисии. И така до днес!
Гери: От 14-годишна съм в модните среди. Започнах от конкурса “Супермодел на България” през 2004 г., който спечелих. Последваха много снимки, пътувания, реклами, успехи. Правя тази ретроспекция, тъй като накрая от фармация спонтанно се ориентирах към журналистика.
Вярвам, че човек трябва да е учил това, което работи - не е нещо задължително, но е добра основа, на която да стъпиш.
Моята история започна от един публичен кастинг, с който търсеха водещ на прогнозата за времето по телевизия Би Би Ти. Явих се на него и сред доста кандидати останахме аз и още 2 момичета.
След прогнозата последва предаване в Тв 7, след това дойде ред и на самостоятелно мое лайфстайл предаване. Минах и през школата на новините в Тв 7. Пишех закратко за икономически сайт. Накрая се появи предложение от “Нова” - тръгвайки от репортер за светското предаване “Студио ВИП”, както и за ВИП Новините, ето ме! Вече повече от 5 години съм водеща на прогнозата за времето по Нова телевизия. Както обичам да казвам, намерих си моето местенце.
- Откога се познавате двете?
Никол: Познаваме се от детските си моделски години, но бяхме в различни агенции и не сме били много близки. Гери беше във “Визаж”, аз - в “Ивет фешън”. Когато тя дойде в телевизията и започна да представя прогнозата, в началото покрай работата започнахме постепенно да се сближаваме. Вече бяхме станали приятелки, когато, за наш късмет, посрещнахме майчинството почти по едно и също време. Имахме много хубави моменти и вълнения за споделяне. Впоследствие и мъжете ни станаха по-близки. Двете си даваме съвети винаги, когато можем.
Хвалим се една друга,
но си правим и забележки
- така сме се разбрали
- приятелството е в това заедно да вървим към усъвършенстване, а не просто дипломатично да се усмихваме.
- Гери, вие помните ли кога се запознахте?
Гери: С Никол сме се срещали още в моделските години. Далечни срещи, здравей, здрасти и дотук. “По-челният ни сблъсък” беше, когато се присъединих към отдел “Време” в “Нова”. Не вярвам в искреното приятелство от раз. Трябва време, за да може отношенията “да отлежат”. Да се приемете такива, каквито сте.
Това е и нашата история. Не стана веднага, но стана хубаво и качествено. Прекрасно е да си близък с колегата си - да можеш да получиш от него подкрепа, съвет, дори и критика. Още по-прекрасно е, когато и децата ви са близки, и мъжете също.
- Коя е по-добра на табла?
Никол: Аз, разбира се. (Смее се.) Говорите за снимката, която пуснахме преди 2 седмици? Успехът в таблата се базира повече на късмет, а не на тактика... Тогава аз я бих, но колко съм падала на белот от нея, срам ме е да си кажа. Затова винаги я карам да сме в един отбор.
Гери: Никол победи тогава, но не признавам, че е по-добра. Ние много се шегуваме, тя знае, че имам по-остро чувство за хумор. Затова: Николче, искам си реванш! Ако може пак да сме в морска обстановка, моля! (Смее се.)
- Представяте прогнозата за времето, но доколко задълбочени са познанията ви в тази област?
Никол: Сред първите критерии са дикция, ниво на презентационни умения, разбира се и визия. Следва обучителен процес. И двете
с Гери сме преминали
квалификация в сферата
на метеорологията,
която задълбочи познанията ни в областта. Трябва да се има предвид, че това, което включва представянето на прогнозата в ефир, е възможно най-синтезираната информация, за да може зрителите да придобият бърза представа за времето. При нас постъпват обстойни данни, които обработваме и нанасяме в специална система. Благодарни сме и на всички, които ни помагат - в “Нова” работят не просто изключителни професионалисти и колеги, но преди всичко страхотни хора.
- Колко често се случва да ви спират и да ви попитат какво ще е времето?
Никол: Само това ме питат, защото с това ме асоциират. Като видя някого усмихнат да ме приближава, вече подготвям рецитацията си. (Смее се.) А когато съм много уморена или вече блокирала, казвам, че Гери е била на работа. Винаги се оправдавам с нея. (Смее се.)
Гери: Вас колко често ви питат: “Здравей, как си?”. Е, нас почти толкова ни питат дали ще вали. Непрекъснато следим какво е времето, не определям работата си като професия, а като начин на живот.
Говорим си с непознати, снимаме се, нормално е.
Зрителите ни познават от
малкия екран и често ни
възприемат като близки,
позволявайки си да се държат по-свойски с нас, но в това няма нищо лошо. Хората са добронамерени към нас. Когато ти си добър към света, той няма как да е лош към теб. В това вярвам аз.
- Кога за последно се случи?
Никол: Сега с детето ходим почти всеки ден в парка и макар да се опитват хората да не ме притесняват, виждам как се заглеждат и някои от тях се престрашават да попитат този съдбовен въпрос какво ще е времето.
- Как ви промени детето, майчинството?
Никол: Преди да родя, никога не съм била голям детешар. Винаги съм харесвала деца, но не съм имала подход към тях - радвах им се отдалеч. Не съм от онези жени, които цял живот са си мечтали да са майка на 2-3 деца. Майка ми е точно обратното - като минехме покрай някоя количка, все казваше: Видя ли колко е сладко! А аз дори не знаех дали е момче, или момиче! Но родих и макар и да звучи банално - всичко се промени. Ставам с такова желание и усмивка сутрин само като ѝ чуя гласа. Обичта, която изпитвам към дъщеря ми, е безмерна. Има моменти, в които само я прегръщам и започват да ми текат сълзи от щастие. Сигурна съм,че майките ще ме разберат.
Гери: Майчинството не се разказва с думи, трябва да се преживее. Това е най-най-най-прекрасното нещо, което може да ти се случи.
Да бъда майка, е
най-голямото ми
постижение
То ме научи, че е възможно не само сърцето ти, но и щастието ти да са буквално извън теб. Стига да знаеш, че детето ти е добре, нищо друго няма значение. Ама наистина нищо! Ние с Лео имахме по-трудно начало и още треперя около него, но се опитвам да се отпусна и да не му предавам майчините страхове.
- Какви майки сте - по-строги или от тези, които позволяват повече неща на децата си?
Никол: Каква майка си, зависи до голяма степен от това какво е детето ти. Тъй като Теа и Лео са приятелчета, мога да кажа, че той е сигурно най-доброто дете, което познавам - прекрасен е. Скоро казах на Гери, че ако аз съм му майка, няма как да съм строга с него. Моето дете е на другата крайност - тя те държи на нокти - много енергична, щура, бърза, тя е самостоятелна, което в тази възраст е опасно. Никога не следи моята траектория - има си нейна. Тя е много жадна за емоции и любопитството я води. Не осъзнава риска и се налага често да съм нащрек покрай нея, както да ѝ се поскарвам...
Гери: Винаги съм си представяла, че ще бъда майката скала и няма да позволявам на детето ми да се глези излишно. Точно обратното се получи. Дори бабата - моята майка, е по-строга към Лео. Представете си. (Смее се.)
За огромно щастие, детето ми е добро. Иначе със сигурност щеше да ми се качи на главата. Теорията ми е, че всяко дете се възпитава различно. Няма общовалидна формула тук. Въпрос на майчин усет.
- Гледали ли са ви децата ви на екрана и как реагират, като ви видят по телевизора?
Никол: Няма никакъв интерес. Не ѝ пускаме да гледа много телевизия като цяло. Самата аз никога не се гледам. Случвало се е да се завъртим вкъщи, докато дават прогнозата - но
не проявява никакъв
интерес към мен на екрана.
Знае, че съм аз, но
не се заслушва
Гери: Лео има много изразителни възклицания. Понякога, когато ме види на екрана, отива до телевизора и казва: Аа, аа!, сочейки, че мама е там.
С него заснехме обща реклама и е интересно как той самият се наблюдава. В тези случаи се появява една голяма доволна усмивка. (Смее се.) Мисля, че Лъвът в него надделява.
- Коя беше първата дума на детето ви - мама ли?
Никол: Не. Каза “хайде”, започна да дава зор още с първата си дума.
Гери: Първата дума на Лео беше баба. Смеейки се, обича и мен да нарича баба. Отсега ни показва голямото си чувство за хумор.
- Какво мечтаете за децата си - искате ли да тръгнат по вашия път?
Никол: Не, искам да си има своя път, сама да избира живота си. Иска ми се да е умна, да има късмет и да е добър човек.
Гери: Ограничила съм мечтите си за Лео само и единствено до това да е здрав. Не съм проектирала върху него нито едно от своите желания и виждания за бъдещето.
Има по-важни неща от това каква ще е професията му. За мен няма никакво значение, стига ми да е щастлив.