Проф. Васил Николов: Разкрихме обреден комплекс за прераждане на душите до неолитното селище в "Слатина"
Есента продължаваме проучванията на двуетажна къща, в която са живели първите софиянци, казва зам.-председателят на БАН и ръководител на разкопките
- Проф. Николов, какви нови открития направи вашият екип при проучването на неолитното селище в “Слатина” този сезон?
- През юни направихме спасителни разкопки на един участък, на който ще се строи. Той попада в границите на селището и затова е нужно да се проучи теренът, преди да започне строежът. Непосредствено до неолитното селище попаднахме на район, в който има обреден комплекс. Става дума за един сравнително
по-късен етап
от развитието
на неолитното
селище - около
5500 г. пр. Хр.
Очакваме по-точни данни за датировката от радиовъглеродния анализ. През средата на терена, който проучихме, преминава една голяма обредна яма - удължен овал, като в северозападната ѝ страна установихме няколко гроба. Единият е на възрастен мъж и дете. Другият в непосредствена близост е на жена. Извън обредната яма намерихме още един скелет на жена. В последния ден на проучванията се оказа, че при погребването вероятно е унищожен друг детски гроб, защото намерихме разпилени детски кости. Но това е само предварителна информация, тъй като изследванията, които правят колеги от Института по морфология, не са приключили.
Намирането на такъв обреден комплекс за едно ранно неолитно селище е съвсем ново явление. За първи път попадаме на този вид съчетание. При проучванията открихме още черепи - два и може би части от трети, както и отделни човешки кости. Явно е, че става дума за обредно място и е било свързано с обреди, които без съмнение имат отношение към плодородието, към богинята майка земя, възраждането на душата и нейното прераждане. Всичко това изисква повече изследвания и проучвания на целия открит материал.
Прави впечатление, че в този район - северозападно от селището, през 2019 г. също попаднахме на два гроба - един женски скелет и части от детски. Те бяха изследвани от проф. Кат Максуин от Единбургския университет, която тази година не успя да дойде заради пандемията. Оказа се, че става дума за погребана жена, чийто гроб после е бил отварян. Има разместване и изваждане на кости, добавяне на други от мъжки скелет. Това са действия, на които не можем да дадем обяснения. Със сигурност става дума за някакваобредност, която е била свързана с активиране на душите на тези погребани хора.
В непосредствена близост до този гроб намерихме 6 ребра от детски скелет с пъхнати между тях кости на ръка. Те са допълнително подреждани и при самото подреждане нарочно или не са разменени ставите - костите са обърнати. Това е много интересно.
За съжаление, в последните 20 години районът северозападно от бул. “Шипченски проход” беше много плътно застроен още преди да установим границите на неолитното селище, което е едно от най-големите на Балканите и с богата материална култура, но при изграждането на кооперациите са унищожени безвъзвратно важни елементи от него.
- Каква нова информация дават тези находки за живота на неолитните хора и самото селище?
- Те носят много нова информация за антропологичния тип на хората, за погребалната им дейност и обредност, свързана с времето след погребването. За 2 г. при тези аварийни проучвания имаме открити повече гробове, отколкото при редовните разкопки, които правим всяка есен от другата страна на бул. “Шипченски проход” в рамките на самото селище. Но това е нормално, защото явно на това място е имало обреден комплекс. Там все още има незастроени площи и се надявам в следващите години да имаме възможност да ги проучим.
- Казахте, че вече имате информация за първите софиянци. Какви са били те?
- Това, което знаем за погребаната жена от миналата година, е, че е била на възраст между 50 и 60 г. Това за онова време е една почтена възраст. Другите кости са на дете, което е било на 3-4 г. Тези кости са вторично погребани на мястото, на което ги открихме. Става дума за
най-старите
гробове, намирани
до момента в
Софийското поле
Говоря за 5800 г. пр. Хр., тоест те са на около 7800 години. Предполагам, че и скелетите, които намерихме тази година, ще бъдат датирани от същото време. Предстоят анализи, които ще ни кажат с точност дали става дума за мъже, или жени, колко са били високи първите софиянци, от какви болести са страдали. Говорим за хора, които са били между първите обитатели на Софийското поле. Хората, които са заселили Европа след неолитната революция, тоест първите земеделци и скотовъдци на континента, които са дошли от днешна Предна Азия, са минали по долините на трите реки - Места, Струма и Вардар. Струмският път е най-важен, той е централен и стига до Софийското поле и оттам той се явява нещо като дистрибутор на хората. Основната група заселва Тракия, друга тръгва към Долнодунавския басейн и трета към долината на Морава. Така че неолитното селище в “Слатина”, което
е най-ранното и
най-голямото в
Софийското поле,
е имало
наистина много
важна роля
в живота на Централните Балкани в края на 7-ото и началото на 6-ото хилядолетия пр. Хр.
Разкопките на селището ще продължат тази есен. Имаме осигурено финансиране от Столичната община. Миналата година започна проучване на един нов сектор и там открихме двуетажна къща, която предстои да проучим. Имаме идея да подготвим една малка книга за една от откритите преди няколко години неолитни къщи - тя е много голяма, 147 кв. м, и е имала 3 помещения. Това е най-голямата проучена за момента, но тази, която разкрихме миналата година и ще проучим тази есен, е възможно да се окаже по-голяма.