Заради жегата т.г. в плодородната земя около Пловдив не могат да отгледат домати на открито
Прогнозите са, че след 2030 г. зеленчуци ще се засаждат само в оранжерии
Тази година е лоша за доматите, казват производители и дребни стопани от Пловдивско, както и агрономи.
Честите юлски валежи, големите жеги през август и първата половина на септември се отразили изключително зле на растенията. В резултат
добивите са
едва една трета
спрямо 2019-а
“Тези, които оцелеят, ще поскъпнат”, категорични са търговци по пазарите. Казват, че не останали здрави корени.
“Всичко се разболя от адския пек. Растения, обсипани с плод, изведнъж пожълтяват и изсъхват - скубем ги и ги хвърляме”, казва Мариана Иванова от село Скутаре. Тя е наредила последните спасени чушки и домати на сергията си на Четвъртък пазара в Пловдив. Твърди, че останалият зеленчук е като сварен и не става изобщо за продан.
“Листата изгоряха, въпреки че поливаме всеки ден. Но то е все едно краката ти да са във вода, а главата - на слънце”, обяснява производителката. Според нея, ако жегите продължат, доматите ще са с лошо качество и цената им ще върви нагоре.
Розовите са 2,90-3 лева, а по-едрите - 3,50-4,00. Червените са 1,50-1,80. Излизат и консервните.
“Цените няма да паднат. Затова, ако ще правите зимнина, сега е времето, че после не е ясно дали ще оцелеят”, категорични са търговци по пазарите. За мнозина клиенти обаче цената е висока.
Продавачка от пазара на ул. “Младежка” в Пловдив казва, че цяло лято си набавя домати чак от района на Петрич.
От няколко години стопани от Тракийската низина се оплакват, че не могат да отгледат домати. Какво става, след като най-плодородната земя не ражда най-търсения зеленчук, питат се хора от селата Белозем и Чалъкови.
“Земята може да е плодородна, но сама нищо не може да отглежда. Всичко е съчетание на фактори и най-вече климатични. Прогнозите са, че след 2030-2040 г. никакви зеленчуци няма да стават на открито. И ще се набляга на оранжерийно производство”, казва доц. Атанас Севов от Аграрния университет.
Той самият също е производител, но напоследък се отказал да отглежда домати.
“Факт е, че в
последните
години нещата
не вървят - все
по-трудно става
да ги опазиш
през целия сезон. Може би трябва да се сеят на етапи - по-ранни и по-късни.
Самите растения не издържат на сегашните условия. Искат много грижи и целенасочена растителна защита”, допълва доц. Севов.
Шефката на института за зеленчукови култури “Марица” доц. Даниела Ганева не е съвсем съгласна, че има драма с доматите. (Виж блица по-долу.)
Хората обаче, които си отглеждат за лична консумация, твърдят обратното. “От няколко години не мога да ги опазя. Пръскам с какво ли не, но няма препарат, който да помага. Изсъхват целите корени”, оплаква се Маргарита Димитрова от Чалъкови. Според нейните наблюдения това се дължи на слънцето. Тя засаждала в оранжерия, колкото да произведе за домакинството си.
“Тези, които узряха, плодът им отвътре е с едни бели твърди жилки. Просто се сваряват в оранжериите. А на открито изобщо не връзват. Като мине един киселинен дъжд и ги унищожава - изсъхват на корена”, допълва Маргарита.
И бившият кмет на Белозем Иван Тачев, сега зам.-кмет на община Брезово, се оплаква от лоша реколта. Други години се хвалеше във фейсбук с продукцията си. Твърдеше, че със семе от баба му, която отдавна е покойница, отглежда розови домати по килограм бройката.
“От теб мезето, от нас ракията”, пишеха му приятели, възхитени от едрия завръз. Сега обаче и той е вдигнал ръце.
“Толкова труд вложих, за да произведа едва-едва колкото за салата”, казва Тачев. Според него причината е промените в климата и новите
болести. “Особено
розовият домат
е много податлив
на вируси и неприятели”,
убеден е той.
Специалисти обаче контрират, че много от производителите не могат да разберат симптоматиката на даденото заболяване, за да реагират адекватно.
“Някои третирания ги правят по схема, но не винаги я улучват. То е като при човека - може да е с инфекция, а да го лекуват с аспирин. При растенията също трябва да се постави точна диагноза и оттам да се назначи правилна терапия. Напоследък има много вируси, които се разнасят от насекомите, нещата са комплексни”, допълва доц. Севов.
Никой обаче не отрича, че по-вкусен от българския домат няма. Той превъзхожда гръцкия, турския и италианския. Това се дължи на природните дадености, в които вирее, и на почвите. Учени припомнят, че дори чужди сортове, които не са толкова вкусни, когато се отглеждат у нас, значително подобряват качествата си.
Сортове като “Розово сърце” и “Алено сърце” в последните години се превърнаха в хит. Те са едри, месести, имат нежна кожица.
Високорастящи са, с добре облистени и здрави стебла. Връзват от 3 до 5 плода на съцветие и дават по 5-6 тона от декар, но при добра агротехника.
Доц. Даниела Ганева, шеф на института “Марица”: Някои искат реколта, без да полагат нужните грижи
Да, трудно е, но нищо не е лесно в зеленчукопроизводството
- Доц. Ганева, производители се оплакват, че доматите тази година са зле. Какво показват наблюденията ви?
- Всяка година проблемите са почти едни и същи. Не бих казала, че има драма с домата. Който може да го отгледа, се справя. Който не може - не може.
- В Белозем, където е най-плодородната земя, се оплакват, че на открито изобщо не им стават доматите. Защо е така?
- Не съм съгласна. Някои искат да получават реколта, без да пръскат и да полагат нужните грижи. В горещото време се появява акар, който напада растенията и поразява листата. Ако не се води борба с него, няма как да се отгледат домати. За целта има акарициди, с които се третират растенията.
- Честите юлски валежи не докараха ли картофена мана по доматите?
- Не бих казала. Нямаше проблем с маната това лято, по-скоро има с миниращия доматен молец в определени области на страната. Той напада листа, цветове, плод. Има програма за борба с него, както и специални препарати, с които се пръска. Може да се кандидатства по схеми, има осигурени средства, които покриват разходите за борбата.
Пак казвам - няма нито сага, нито драма с домата. Да, трудно е отглеждането. Но нищо не е лесно в зеленчукопроизводството. В оранжериите е по-лесно, тъй като може да се контролира. Докато отглеждането на открито е по-трудно. Винаги е било така.
- Каква е вашата препоръка?
- Иска се навременна растителна защита и профилактика. Не чак когато се разболеят, тогава да се търси причината. Тези, които желаят да отглеждат по биологичен начин, трябва да търсят съответните препарати и торове. Но е задължителна борбата с болестите и неприятелите. Неминуемо ги има и те могат да унищожат цялата реколта.
- Изпитания на нови сортове правихте ли т.г. във вашия институт?
- Продължаваме да усъвършенстваме сортовете "Алено сърце", "Розово сърце", "Розов блян", "Розова магия". Интересът си остава голям към розовите сортове. Просто консуматорите ги предпочитат. Цената на розовия домат е значително по-висока от тази на червения. Не мога да кажа защо. Така тръгна пазарът.
- Розовите сортове не са ли по-трудни за транспортиране, съхранение, тъй като са по-нежни и раними?
- Не, но аз не виждам разлика да предпочитаме розовите пред червените. Например "Алено сърце" е много вкусно с прекрасно съотношение на захари и киселини. По-скоро има мода към розовите.