Идват най-обърканите избори, в които никой не знае как ще гласува
Машините остават, но ще се пускат и хартиени бюлетини
Протоколите хем опростени, хем с повече възможности за манипулации
Промяната на изборните правила в последния момент преди вота е стара традиция в българската демокрация. Която уж трябваше да бъде изкоренена с обединяването на изборните закони в един кодекс, който да не се променя. И който от приемането си през 2014 г. насам е дописван и пренаписван преди всички избори. До степен, че объркването как точно се гласува - с хартия или на машини, как се броят и отчитат гласовете, какви депутати се избират, има ли преференция, или мажоритарни избори, вече е тотално.
“Нищо не разбрахме как ще се гласува след последните промени” е реплика на интелигентен бизнесмен с отявлен интерес към политиката и активна гражданска позиция. Човек, който се очаква да е наясно как ще подаде гласа си месеци преди Централната избирателна комисия да опита да го обясни с рекламни клипчета по телевизиите, с които още повече да обърка хората.
Подозрение, че нарочно се създава хаос в изборното законодателство, от трибуната на Народното събрание изрази и лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ.
Последните промени в Изборния кодекс бяха направени по предложение на управляващата партия. Два са основните аргументи на ГЕРБ - да се регламентират в специална глава избори за Велико народно събрание, за да може да се избират 200 мажоритарни и 200 пропорционални депутати, и да се допишат текстовете за машинното гласуване, защото били неясни. Всяко отваряне на Изборния кодекс обаче ражда все по-велики умотворения от страна на българските депутати и тазгодишният опит на практика още веднъж усложни кодекса.
Машините
се появиха като опция в българското изборно законодателство през 2014 г. Тогава в кодекса на Мая Манолова бяха предвидени експериментални гласувания с машини. Тъй като паралелно Европейският парламент също постави такива изисквания, вотът с някакви устройства остана за постоянно в Изборния кодекс. И първите изцяло машинни избори трябваше да се проведат през 2017 г., когато второто правителство на Бойко Борисов подаде предсрочно оставка. Заради краткия срок за подготовката на вота се оказа, че оферта да достави машини в Централната избирателна комисия бе подала една-единствена фирма. А ЦИК не я хареса и всъщност сегашният парламент бе избран изцяло с гласуване с хартиени бюлетини.
Почти веднага след избора на сегашното Народно събрание ГЕРБ започна пореден ремонт на текстовете в Изборния кодекс. Експерименталните вотове бяха продължени. Като те трябваше да са на европейските избори през 2019 г. и последващите ги местни. Впоследствие за местните избори бяха премахнати напълно, а след колаборация на ГЕРБ и ДПС се записа, че на европейски, национални и президентски вот се гласува изцяло машинно във всички секции с над 300 записани в списъка гласоподаватели.
Първите изцяло машинни избори трябваше да са през пролетта на 2021 г. - редовният вот за Народно събрание. Повече от година обаче остана неясно кой трябва да купи машините и как да бъдат доставени на изборните власти.
“Следващите избори ще са с машинно гласуване”, гарантира премиерът Бойко Борисов през февруари, след като опозицията го атакува, че умишлено бавят купуването на машини, за да провалят този вид вот.
“За машинно гласуване се говори от много време и не искам върху правителството да тегне съмнение, че не желаем. Ние ще сме единствената страна в ЕС. Там, където ги има, ще ги премахват, но ще похарчим няколко десетки милиона и да видим какви ще са резултатите”, заяви преди 7 месеца премиерът и добави, че щом такова е желанието на повечето хора и партии, управляващите ще се “включат в общия хор”. Паралелно в Министерския съвет по време на карантината са получени поне 2 оферти за доставка на машини за гласуване. И при двете производителите са уточнили, че са им нужни 6 месеца, за да изработят и да доставят около 12 000 устройства в България. Не е направено обаче нищо повече.
С разгара на протестите през лятото и исканията за предсрочни избори темата за машините стана отново актуална. Първо президентът Румен Радев, размахал революционен юмрук, поиска гласуването да е изцяло машинно. Така и не стана ясно защо го прави, след като изборният закон към онзи момент беше ясен, че ще е такова. Алтернатива не се предвиждаше така или иначе.
Основните съюзници на Радев - адвокат Николай Хаджигенов, скулпторът Велислав Минеков и собственикът на сайтове за фалшиви новини Арман Бабикян, обаче допълниха желанието на президента. “Отровното трио” се обяви за промени в Изборния кодекс, които да направи служебен кабинет. (Това принципно е невъзможно, защото законите се променят само от Народно събрание - б.а.). А на изборите трябваше да се гласува както машинно, така и дистанционно. Второто означава или онлайн вот, или пускане на бюлетини по пощата. Като и за двете засега има решение на Конституционния съд, че не могат да се приложат, докато не се намери убедително техническо решение, че гарантират сигурността и тайната на вота. Решението е още от 2011 г.
“За да има доверие в изборния процес, се налага служебен кабинет, като преди това се гарантира машинно, дистанционно и електронно гласуване. Част от гаранциите за честен вот е премахване на ръководствата на “Информационно обслужване”, ГРАО и редица други ведомства, пряко ангажирани с покупката и фалшифицирането на изборите”, представиха от “триото” становището си по въпроса в средата на август.
Възползвайки се от този излишен шум, правителството в лицето на вицепремиера
Томислав Дончев реши
да поправи текстовете
за машините отново
И вместо заместникът на Борисов да обясни къде е спал в продължение на повече от година, че не е купил машини, той предложи връщане към комбинираното гласуване - във всяка секция с над 300 гласоподаватели да има и машина, и хартиени бюлетини. А избирателят сам да избира как да гласува.
Паралелно Дончев реши да прехвърли отговорността за закупуване на машините на Централната избирателна комисия, която най-малкото няма никаква администрация, за да осигури провеждането на обществена поръчка за около 50 млн. лв. Това пък доведе до оставката на председателката на ЦИК Стефка Стоева.
Междувременно в общия хор с предложения се включи друга част от протеста. “Демократична България” на Христо Иванов се обяви против промени в кодекса преди избори, но въпреки това дори изготви собствен законопроект с мотиви към него, който публикува на сайта си. Христо Иванов и хората му поискаха да не се допуска хартиен вот в секции, в които има работещи машини, а одитът на устройствата да се извършва от партиите, Министерския съвет, Народното събрание, БАН и неправителствени организации.
От своя страна Мая Манолова и екипът ѝ се опитаха да попречат на промените в Изборния кодекс с ранен минипротест пред парламента. Миналата сряда тя и майките от “Системата ни убива” дори се барикадираха във фоайето на парламента, откъдето НСО ги изнесе на ръце. За изцяло машинно гласуване се обяви Манолова.
Изцяло машинно гласуване поиска и БСП, а изборът на устройствата и цялото им стопанисване да е работа на правителството. ДАНС пък да ги сертифицира, поиска още левицата.
А от ДПС се объркаха сред всички предложения. “На ГЕРБ най-вероятно председателят им Бойко Борисов е дал указания да създадат хаос и за пореден път да има възможност за фалшифициране на избори”, каза в дебата на първо четене председателят на движението Мустафа Карадайъ.
Комбинацията машини
и хартиени бюлетини
обаче остана
единственото предложение на ГЕРБ, преминало през Народното събрание. С малката подробност, че най-вероятно за изборите през пролетта на 2021 г. машини няма да има.
Първо, срокът за обявяване на обществена поръчка намалява с всеки изминал ден. А президентът Румен Радев вече обяви преди приемането на промените в кодекса, че ще наложи вето върху част от текстовете му. Най-вероятно за машините, т.е. остава все още неяснотата колко устройства ще трябва да бъдат купени.
Втората причина е в механизма за сертификация на машините. Те трябва да бъдат предоставени поне 30 дни преди датата на вота на Държавна агенция “Електронно управление”, Българския институт по метрология и Българския институт по стандартизация, за да ги проверят дали гарантират честността на вота. От стандартизацията вече обявиха, че нито имат хора, нито им е работа да го правят.
Ако ветото на Радев
е успешно,
т.е. ГЕРБ не успеят да съберат 121 депутати, за да го отхвърлят, идва пък опасността изборите да бъдат обявени за незаконни.
Причината е, че ако ветото успее, изборите ще трябва да са задължително на машини. Но ако машините не могат да бъдат доставени, то няма как да се гласува освен на хартия, което пък ще противоречи на закона. Засега обаче изглежда по-вероятно ветото да бъде преодоляно. ГЕРБ и “Обединени патриоти” разполагат със 116 депутати, а с подкрепата на “Воля” на Веселин Марешки, която също се обяви срещу машините, ще съберат 128.
Покрай проблема дали да има машини, или да е комбинирано гласуването, обаче ГЕРБ промениха и структурата на протоколите, които попълват секционните избирателни комисии. При варианта изцяло машинен вот протоколът реално щеше да представлява разпечатка от машината за резултатите и контролно преброяване на отрязъците от машините, които се пускат в урна. Сега обаче резултатът от машините ще бъде дописван на ръка към този от броенето на пуснатите хартиени бюлетини. Като допълнително в протокола вече няма да се вписват поотделно бройките на недействителните и на сгрешените бюлетини, а ще са в една графа. Управляващите оправдаха тази промяна с нуждата от опростяване на протоколите, която била препоръчана от ЦИК.
За БСП обаче новите изборни протоколи улесняват манипулациите на вота.
“Не може под прикритието на нуждата от опростяване на протоколите да се скрие важна информация. Като погледнете вече протокола, няма да знаете колко хора е имало в секцията по избирателен списък и колко са дописани на ръка”, обясни от трибуната Крум Зарков.
Мажоритарни избори
на 200 депутати
за Велико народно събрание бе другата важна част от предложенията на ГЕРБ и Бойко Борисов за промени в Изборния кодекс. Така той опита да отговори на резултатите от референдума на Слави Трифонов. Като мажоритарни избори искаше освен това и Мая Манолова с добавката, че те трябва да важат и за обикновен парламент, а не само за велик, както предлага ГЕРБ.
Предложението на управляващите обаче бе мажоритарните депутати да се избират в един тур, тоест без изискването да са събрали 50% плюс 1 глас от вотовете в района. Зад него опозиционните партии както вътре, така и извън парламента видяха опит на ГЕРБ да си добави служебно депутати в бъдещото Велико народно събрание. Причината е, че при мажоритарен избор в един тур, който се провежда заедно с пропорционален вот, обикновено печелят големите партии.
Допълнително бе коментирано, че предложението на управляващите противоречи на конституцията. И финално бе отхвърлено, като срещу него гласуваха дори коалиционните партньори от “Обединени патриоти”.
Мажоритарни депутати
няма да има, няма да има
и гласуване в 48 часа,
както предложиха още от ГЕРБ, оправдавайки се с извънредната епидемична обстановка. Това тяхно предложение бе посрещнато толкова яростно от всички останали партии, че накрая самите вносители от ГЕРБ се отказаха от него. И предложиха отпадането му при второто четене на законопроекта.
Второто четене е винаги
начинът за прокарване на
всякакви “странни”
текстове в законите
- това правило бе потвърдено и при последното отваряне на Изборния кодекс.
ДПС очаквано внесе своите предложения, за които настоява отдавна - премахване на забраната за агитация на чужд език, да отпаднат уседналостта, задължителното гласуване, възможността да се гласува с “Не подкрепям никого” и да се увеличи броят на секциите за гласуване в страните извън ЕС. Те бяха отхвърлени още на първо четене, но движението ги внесе като предложения в законопроекта на ГЕРБ между първо и второ четене. Отново бяха отхвърлени, което накара ДПС също да помоли Румен Радев за вето върху законопроекта на управляващите.
Върха на екстравантността обаче постигнаха коалиционните партньори на ГЕРБ от “Обединени патриоти”. Те настояха да се премахнат номерата на партиите от бюлетините и да остане само тяхното име с мотива, че така ще се спре купеният вот сред неграмотните граждани, за кметства да се гласува в селата с до 200 жители, а не до 350 и пр. предложения, които не минаха.
Обединената патриотична мисъл обаче роди възможността за
провеждане на референдуми
по въпроси като това дали
България вече да не е
република, а монархия,
или да стане президентска република, или да анексира Македония, или да отмени някое от основните човешки права, или да въведе отново задължителната казарма. Все теми, по които до момента може да се произнася само Велико народно събрание. Патриотите обвързаха това свое предложение с внесения проект за нова конституция, който отменя статута на Велико народно събрание и предвижда бъдещи промени в основния закон да се потвърждават с допитване до народа.
Този проект обаче все още не е приет, вероятно и никога няма да бъде. Но Изборният кодекс вече включва предложението на ВМРО всички въпроси, които са от компетентността на Великото народно събрание, да бъдат подлагани на референдум. За да се внесе проект за насрочване на допитването, са нужни 48 депутатски подписа и да бъде гласувано от обикновено мнозинство в парламента, тоест могат да го приемат по-малко от 121 депутати. По закон предложението, което е предмет на допитването, се счита за прието, ако в него са участвали поне толкова граждани, колкото са гласували на последните парламентарни избори, и повече половината от тях са гласували с “да”. След това депутатите трябва да го въведат в закона, което пък при сегашната конституция означава задължително след такъв референдум да следва свикване на Велико народно събрание.
Най-вероятно темата
за референдумите ще
отпадне от кодекса
или с президентско вето, или с произнасяне на Конституционния съд, прогнозират юристи. Тоест очакват ни още дълги месеци спорове по изборните правила, по които би трябвало да гласуваме през март 2021 г., или само след 6 месеца. А отговорът на въпроса на бизнесмена как ще се гласува на следващите избори е пределно прост: “Никой не знае!”
Само 5 държави в света гласуват изцяло с машини
Едва 5 са страните, в които се гласува изцяло машинно. Това са Индия, Филипините, Венецуела, Бразилия и Бутан. Много широко разпространен е машинният вот в САЩ, като най-предпочитан е в Калифорния.
И в петте държави, които гласуват изцяло машинно, причина за този вот е неграмотното население. Тъй като машините не позволяват да има недействителна бюлетина, тоест да няма посочен кандидат, това повишава легитимността на изборите, които иначе биха отчели много ниски проценти на подкрепа за която и да било партия или личност.
В Европа обаче се страхуват от машинното гласуване. Пробвано е на много места, и то все злощастно. Най-горчив опит имат Белгия и Ирландия. В центъра на ЕС гласуват машинно от 2012 г., но по време на евроизборите през 2014 г. софтуерът се срива и вотът на белгийците не може да се отчете дни наред. Цели 78 млн. евро похарчи пък Ирландия за въвеждането на машинния вот, а гласоподавателите така и останаха скептични към този иновативен метод. Така само за 3 години, от 2006 до 2009 г., в Ирландия просъществува тази идея, за да се върне обратно към хартията.
“Машинното гласуване е неприемливо”, това постановява германският върховен съд през 2009 г., а в Холандия този метод е забранен.
Американците са народът с традиции да използват машини в изборния ден. Освен че гласуват с електронни устройства, гласовете също не се броят от човек. Отвъд океана има т.нар. преброителни центрове с машини, които с електронни четци преброяват всяка бюлетина и под формата на касова бележка изкарват окончателния резултат от изборната секция. И тези машини обаче не са безгрешни. Последният гаф около тях е през 2019 г. на балотажа на местни избори в щата Пенсилвания, където първоначално софтуерът дава 99% победа на единия кандидат, а след ръчно преброяване се оказва, че победител е другият.