Антонина Желязкова: Радев постъпи грозно, неетично, нахално. И противоконституционно
В парламента трябва да започне процедура по обвинение срещу президента, смята културният антрополог и директор на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия
"На 2-ри септември беше мъчително да се гледа как полицаите се опитват да се въздържат от сила, когато срещу тях самите имаше упражнено грубо насилие. В подобен хаос се случва какво ли не." Това казва Антонина Желязкова, културен антрополог, директор на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия в интервю на Юлияна Методиева за сайта Маргиналия.
Няма причина да се оплакват протестиращите, че са били влачени или удряни с палки или пък, че са попаднали в ареста. Така е, когато се бунтуваш. Понасяш смело, защото предварително си заложил на своята идея. Те са герои на бунта, но и полицаите направиха, каквото трябва, за да не пострадат много повече хора от протестиращите. Благодаря им, казва Желязкова..
С една дума, мисля, че при нас на 2-ри септември, всичко мина по-скоро меко и спокойно, благодарение на тактически управляваните действия на полицаите.
За мен е доста по-фрапиращо случилото се след това, когато Радев привика онези, които си свършиха работата, за да им иска сметка. Лицето, което даде персонален, но облечен в институционална дреха, тласък на агресията, търсеше сметка. Много грозно, неетично, нахално. И противоконституционно, смята Желязкова.
И може да ме оплювате, но по инстинкт, единствено респект, харесване/доверие у мен събуди едно момче, и той е полицай, Главният секретар на МВР и след справка в интернет научих, че се казва Ивайло Иванов. Браво, човече! И да знаеш, че скъпо ще ми струва това, че те оценявам високо (в семейството, сред приятелите и студентите).
Не се давай на Изтребителя!
Срамно е, че в момента е толкова хилаво политическото представителство в Парламента, че всички се чудят как да оцелеят, вместо да започнат процедура по обвинение срещу президента. Не за да го отстранят, а за да му изтъкнат всички конституционни нарушения, които извърши през последните два месеца. Интересно защо не се самосезира Конституционният съд, пита Желязкова.
От два месеца разговарям с участници и симпатизанти на протестите от различни поколения. Изслушвам тирадите на нетърпимост, несъгласие, критики, омраза дори. Но никой не съумя да ми каже какво ще направим след това и как, обезпокоена е Желязкова. Младите хора, които питам за тези проблеми са образовани, умни и много от тях добре реализирани. Те искат промяна, нещо ново, интелигентно, чисто, демократично и стабилно, но не искат да поемат лична отговорност. Не искат да се цапат с политика, не искат да си зарежат уютните професии и семейства, за да се превърнат в говорители, в лица и водачи. Когато ги иронизирам, че ето, след това минаваме на ново „по-високо” ниво, ще ни управляват Слави Трифонов, Корнелия Нинова, не дай си Боже и някой от „Отровното трио”, отговорът е вдигане на рамене и мрачно сумтене. Това не е гражданско общество.
Гражданското общество трябва да притежава вътрешни съпротивителни сили, за да не допусне и да се предпази от нечисти вмешателства в бунта си. Макар самото то, поради слабостта си, да е виновно, че допусна от плътта на нашата държава да произлязат крадци и манипулатори като Васил Божков, Цветан Василев, Маргини, ултраси и други подобни уродливи франкенщайни. Много е трудно, но е задължително условие да има ясна разделителна линия между младите хора от уличната съпротива и чудовищата. Иначе нищо не се получава. Това вече го живя нашето поколение, което притежаваше някои основни качества на гражданско общество. Имаше програма и визия, морал, смелост, но не успя да се освободи чрез лустрация или непреклонна изолация от всякакви бивши ченгета, доносници и номенклатури. Затова не успяхме.
Защо младите да повторят грешките ни? Подставени лица на Божков и Василев в новия Парламент? Звучи дори не плашещо, а гнусно, потресена е Желязкова.