Да се спестява никога не е било по-лесно и важно
Или какво да се прави с останалото в сметките ни по време на карантината
Ако сте следвали стриктно препоръките на здравните власти за борба с коронавируса, не сте пътували за почивка, отказали сте се от хранене в ресторант и други развлечения, вероятно сте установили, че неочаквано сте спестили пари. Със сигурност това ви харесва и вече планирате как с удоволствие да ги похарчите за нещо отдавна мечтано, когато пандемията приключи. Или пък обмисляте да ги запазите като буфер за черни дни, ако се оправдаят прогнозите, че се задава световна финансова криза, по-голяма и по-дълга от тази преди десет години.
Редица експерти се надпреварват да анализират случващото се и по възможност да предвидят как то ще се отрази на икономиката в бъдеще. Дали хората ще се върнат към предишния си консуматорски начин на живот, или ще им хареса намаленото темпо, по-малкото работа и харчове. Страховете на бизнеса са основателни, тъй като цели сектори като туризъм, авиотранспорт и развлекателна индустрия са заплашени с масови фалити.
Само в САЩ потребителските разходи, които съставляват повече от две трети от икономическата активност, са намалели с 10% през второто тримесечие на годината, което е рекорден спад. Освен това процентът от доходите, които американците спестяват, са скочили до безпрецедентните 25,7 процента при едва 9,5 на сто през първите три месеца на годината. В Европа също бе отчетен рекорд от 7% в рамките на 90 дни, който е двойно по-голям от спестените от европейците пари през финансово-икономическата криза през 2008 - 2009 г.
Говорителят на Националната фондация за кредитно консултиране в щатите Брус Маклари не е изненадан от тези данни. По думите му пандемията е неочаквана възможност за много хора да спестяват и те го правят. “Въпросът е какво оттук нататък да сторят със спестеното. Дали да помогнат на тези пари да растат, дали да ги оставят настрана за извънредни ситуации в бъдеще. или просто да си ги харчат, когато е възможно”, казва Маклари пред Си Ен Ен. Според него е хубаво част от тях да отидат за някои забавни занимания след дългия период на изолация и психически стрес от коронавируса, но по-голямата трябва да се съхраняват. Причината е, че неизвестността от бъдещето е сериозна и повече от всякога е необходимо да имате финансов буфер за спешни случаи.
Така че е добре да продължите да поддържате разходите си ниски, както сте го правили през последната половин година. Разбира се, не е реалистично да мислите, че трайно може да карате с малко пари, както по време на карантината или когато сте гледали децата си вкъщи. Всяко връщане към активна дейност е свързано с разходи и ако ги намалявате драстично, се лишавате от пълноценен живот. Има обаче много тактики, които може да прилагате, за да поддържате новото си отношение към спестяването работещо дори когато нормалният живот се възобнови. Според експертите всичко е въпрос на навици и ако поработите върху тези от тях, които имат отношение към харченето на пари, със сигурност ще постигнете резултат.
“Важно е хората да определят своя бюджет конкретно и в писмена форма. Изписването на приходи, разходи и възможни спестявания създава по-добри условия за успех, тъй като позволява бързо да се оценява напредъкът в желаната посока”, обяснява Мелинда Оперман, президент на консултантската агенция Credit.org. Компанията насърчава своите клиенти да продължават да следят движението на всеки долар в банковите си сметки, да контролират разходите си и ако се налага, да правят корекции, но всичко това да се записва, за да имат представа какво ги доближава или пък отдалечава от желания резултат.
По този начин ще бъдат по-мотивирани да се лишават от някои неща, ако се налага.
“Има редица начини да го правите. Може да използвате смартфон, преносим компютър, да запазвате касови бележки в кутия за обувки, да вписвате всичко в електронна или хартиена таблица, в джобно тефтерче или пък да използвате друга техника за отчетност, която ви допада”, съветва Оперман. Важното е да може нагледно да проследявате за какво отиват парите ви и да не допускате една често срещана грешка да оказвате неоправдан натиск върху себе си, за да бъдете перфектни.
Затова приемайте бюджетирането по-скоро като възможност да разбирате и навигирате своето финансово поведение, отколкото да се придържате към “правилния път”.
“То е като да играеш шахмат. Създавате си план и изследвате опонента си, за да получите най-добрата игра, която можете. Ако разберете, че стратегията ви не върши работа, коригирате я”, посочва Джеси Мечам, изпълнителен директор на софтуерната компания за бюджетиране.
Много е важно да мислите за спестяването като на разпределяне на пари във времето, които харчите за себе си, а не като за мярка за строги икономии, ограничаваща разходите ви извън предварително определения диапазон. Така по-лесно ще се ориентирате кое е добро за вас.
Например, ако обичате да се наслаждавате на хубава храна, но сте спрели да посещавате ресторанти и сте започнали да се учите да готвите вкъщи, инвестирайте част от спестеното в кухненско оборудване, а защо не и в кулинарен курс. Същото важи и за редовно спортуващите, които са се принудили да тренират с подръчни средства у дома заради затварянето на фитнес салоните и продължаващите съмнения, че не са съвсем безопасно място. Какъвто и скъп уред да си купите сега, със сигурност той ще се изплати във времето, ако продължите да не посещавате ресторант или фитнес.
Ако нямате такава страст, в която си струва да инвестирате, просто си открийте спестовна сметка и прехвърлете непохарчените заради коронавирусната криза средства в нея. Всички банки предлагат такива възможности. Макар лихвите по спестовните сметки да не са много високи и често да има такси, които да ги “изяждат”, все пак това е начин да извадите тези пари от полезрението си и да не се изкушавате да ги харчите. Освен това може автоматично да прехвърляте от разплащателната към спестовната сметка малки суми всеки месец, което да увеличава вашия резервен фонд.
Има варианти и за по-висока доходност чрез купуване на акции, но за тях са необходими по-големи суми и известни финансови познания, тъй като може да се спечели много, но и да се изгуби всичко. Така че, ако сте начинаещ в трупането на пари, препоръчително е да играете на сигурно.
В разгара на кризата българи внесоха в банки 936 млн. лв.
В най-тежкия период на коронавирусната криза - от април до юни, нашенците са успели да внесат в банки 936 млн. лв., показват огласени от БНБ данни. Това е значително повече спрямо същите месеци на миналата година, когато са постъпили 643 млн. лева и спрямо получените 543 млн. през първото тримесечие на 2020 г.
Данните на националната статистика също потвърждават, че подобно на много места по света и у нас хората успяват да спестят средства заради намаленото потребление. Българите са свили разходите си за храна, дрехи, обувки, транспорт, лекарства и телекомуникационни услуги, но запазват тези за алкохол и цигари. Заделените пари предпочитат да държат в банки, тъй като се страхуват, че в каквото и да ги инвестират, е рисковано.
Според икономиста Георги Ангелов това обаче води до по-големи щети, отколкото реално коронавирусът нанася. Колкото повече спестяваме в лоши времена, толкова повече обедняваме, защото икономиката пропада, обяснява той. По думите му заради този страх потреблението у нас се възстановява с изключително бавни темпове – с около процент месечно за разлика от други европейски страни, в които бързо се върна до предкризисни нива. Причината е, че в много от тях слабото вътрешно търсене на домакинствата и фирмите беше значително компенсирано от държавния бюджет, което в България не се случи, тъй като държавата също се зае да пести и да трупа бюджетен излишък.