Кавги за килограми злато белязаха предишния ремонт на храма на Шипка
- Сляп звънар бие 20 тона камбани в храма на Шипка, знае как да изтръгне най-добрия звук
- Църквата е осветена през 1902 г., тогава дори нямало стенописи - само голи стени и 17 саркофага с костите на загиналите през Руско-турската война
- Предишният митрополит - Галактион, скрил златото за ремонт на кубетата, защото водел люта битка с държавата за собствеността на храма, сегашният - Киприан, благодари на правителството за парите за камбанарията
Ден преди правителството да отпусне 1,6 млн. лв. за ремонт на камбанарията на храм-паметника “Рождество Христово” в Шипка, Старозагорският митрополит Киприан се срещна с премиера Бойко Борисов и с финансовия министър Кирил Ананиев, за да им разкаже за тежкото състояние на храма. Камбанарията поддържа 17 камбани с общо тегло около 20 тона.
Най-голямата
тежи 11 643 кг,
най-малката -
едва 20
“Изказвам благодарност на премиера и на Министерския съвет за отпуснатите средства. Всички знаят, че в тежките моменти единственото, което ни спасява, е вярата. Държавата за пореден път показа, че помага в страшните времена. Надявам се, че ще помага и занапред. Този храм и тази камбанария винаги ще напомнят за свободата ни”, каза после Киприан.
Още преди 2 г. бил направен оглед на камбанарията и станало ясно, че се нуждае от спешен ремонт. Хубавото е, че по нея няма конструктивни изменения. Но било установено, че основните разрушения са след 13-ия метър. Затова според идейния проект кулата трябва да се укрепи и конструктивно, и фасадно.
По време на ремонта камбанарията
ще бъде изцяло в
скеле, но
църковните
служби няма
да спират
Тези дни проектът ще бъде внесен за одобрение в Националния институт за недвижимо културно наследство, след което епархийският съвет в Стара Загора трябва да избере фирма изпълнител. Заради суровите условия в планината през зимата е предвидено работата да продължи около година. Целта е през септември 2022 г., когато ще бъде чествана 120-годишнината от освещаването на храма, ремонтът да бъде завършен. По това време пък Старозагорската епархия става на 150 години.
За разлика от ремонта на храма, който през зимата на 2002-2003 г. извърши руска компания в навечерието на посещението тук на руския президент Владимир Путин,
този път не се
налага да се
слага нова
позлата на
кубетата
По онова време компанията намери по свои канали 4,8 кг злато, с което бяха препозлатени кубетата - половин декар разгърната площ. В същото време нашумя новината, че тогавашният Старозагорски митрополит Галактион също е осигурил 4 кг злато, но не пожела да ги даде за храма в град Шипка, защото не беше съгласен със статута му на държавна собственост. Държал ги в каса.
С днешна дата специалисти казват, че
онзи ремонт през
2002-2003 г. не
бил извършен
качествено,
затова са и днешните поражения по фасадата на черквата.
Храм-паметникът “Рождество Христово” в град Шипка е построен в памет на загиналите воини от руската армия по време на Руско-турската освободителна война от 1877/78 г. Иницативата е на Олга Николаевна Скобелева, майката на прославения във войната руски генерал Михаил Скобелев - известен като Белия генерал заради навика му да бъде винаги с бяла униформа и да язди бял кон. Тогава в Русия се създава инициативен граждански комитет, който заедно с други военни и граждански формирования събира парите и организира строежа.
Храмът е осветен през септември 1902 г., когато са чествали 25 години от войната. Наоколо са построени и сгради, предназначени за манастир. В тях били настанени руски белоемигранти.
До 1934 г. той е
бил собственост
на руската
държава
Има статут на екстериториалност, т.е. държава в държавата. Обслужвал се от руски монаси. Бил храм без енория, мемориален обект, в който свещеници или монаси отслужвали църковни служби в памет на загиналите руски воини. По волята на дарителите това трябва да става всяка сутрин и вечер.
Първоначално храмът дори не е бил изписан. В него е имало само 34 мраморни плочи и крипта костница със 17 саркофага, в които са погребани костите на загиналите. Великолепните стенописи са направени чак по времето на социализма при големия ремонт през 1957 година.
През 1934 г. храм-паметникът е “дарен на българския народ”, както пише в протокол, подписан в Истанбул от представители на СССР и Царство България. През различните години се е водил към външното министерство, Министерството на отбраната и накрая към Министерството на културата на България. През 1967 г. Министерството на културата и Светият синод подписват статута на храма. Според документа “Рождество Христово” е собственост на държавата, а Българската православна църква го о обгрижва духовно. За църковни служби в него били предвидени половин час сутрин и половин час след обяд.
Чак през декември 2004 г. храм-паметникът е прехвърлен на Българската православна църква. На власт е правителството на Симеон Сакскобургготски. Тогава
отпадна и
статутът на
храма като музей
За да постигне това, предишният Старозагорски митрополит Галактион води няколко години истинска битка с институциите.
Днес в черквата “Рождество Христово” се извършват църковни ритуали и за граждани, но по решение на епархийския съвет цените са твърде високи - 500 лева струва едно кръщене, 1000 лева - сватба. Опела и погребения тук няма.
73-годишният звънар Дечко Гарбатулов с времето постепенно губеше зрението си и ослепя напълно. Но това не му пречи сам с белия си бастун и досега да изминава пътя от дома си в Шипка до храма, да изкачва стръмните стълби до камбанарията, за да бие камбаните, както го е правил вече повече от 50 г. Неговото работно място е площадката в камбанарията на 25 метра над земята.
Бай Дечко знае как да изтръгне най-добрия звук от всяка камбана. За най-голямата той разказва, че била подарък на българския народ от самия император Николай Втори и е само с 200 кг по-лека от камбаната в храма “Александър Невски” в София. Излята е в Русия. Докарали я в България
с параход до
Бургас, след това
с влак до Стара
Загора и с волски
талиги до Шипка
Днес той избягва да я бие, защото резонансът от звука ѝ още повече руши камбанарията.
Мит е обаче, че камбаните за Шипка били изработени от 31 тона оръдейни гилзи, събрани по бойните полета на Руско-турската освободителна война от 1877/78 година. “Няма как да е така, заводът в Русия, където са отлети, си има технология, по която работел от 600 години”, казваше бившият игумен на манастира отец Януарий.
Оригиналните камбани в храма всъщност са 12, колкото са те и в “Св. Св. Александър Невски”. “Другите 5 ги подарил по-късно един колекционер на камбани - Овяшников, за да се помни името му, но техният звук някак не се вписва в общия хор и затова не ги бием”, обяснява звънарят.
Преди години гостувал на дъщеря си в Париж, но не му позволили да се качи при камбаните в “Нотър Дам” ( било преди пожара), с обяснението, че е сляп и може да се нарани при изкачването.