Messi que un club*
Аржентинецът като че ли твърдо е решил
да напусне “Барселона”, но няма да е лесно
“О, музо, възпей оня гибелен гняв на Лионел Меси, сина на Хорхе Орасио...”
Ако Омир се беше родил двайсет и няколко века по-късно, вероятно така щеше да започне поемата си за Каталунската война. Но понеже не е, ще трябва да го обясня с думи прости.
Във вторник вечерта в офиса на “Барселона” бе получен бюрофакс (нещо като нашата препоръчана поща, за да няма хър-мър).
На лист А4 се съобщаваше, че Лионел Андрес Меси Кучитини иска да разтрогне предсрочно договора си с с клуба съгласно клауза 24 от него.
Със сигурност отдавна
в световния
футбол не е
имало скандал с
подобни мащаби
между играч и ръководство. Вече трети ден медии и фенове се лутат както между различните причини, така и между евентуалните последствия.
Факт е, че спусъкът за може би фаталния изстрел бе загубата на “Барселона” 2:8 от “Байерн” в 1/4-финал от Шампионската лига. Според инсайдъри още тогава шесткратният носител на “Златната топка” е взел решение да се маха от единствения клуб, в който е играл на професионално равнище. Две седмици по-късно това вече беше облечено в юридически аргументи, предизвикали вълнения в каталунската столица, горе-долу равносилни на онези по времето на референдума за независимост.
Към днешен момент освен “Барселона”
вероятно няма
клуб, който е
изцяло зависим
само от една
своя звезда,
и то именно от Меси. Другите футболни топбрандове - германският “Байерн”, който преди 10 дни спечели шестата си европейска титла, английските “Манчестър Юнайтед”, “Челси”, “Ливърпул”, “Манчестър Сити”, италианските “Ювентус”, “Интер” и “Милан”, че дори и “Реал” (Мадрид), успяха да изградят много по-балансиран и адекватен модел на ръководство и експлоатация, където на мирно съвместно съществуване се радват както големите звезди, така и стабилното развитие на самия клуб.
Може, разбира се, да се спори малко за “Ювентус” и “Пари Сен Жермен”, където съответно Кристиано Роналдо и Неймар са смятани за недосегаеми. Но португалецът пострада от тактическите приумици на треньора Маурицио Сари, а бразилецът все по-малко взе да мърмори, когато треньорът Тухел го кара да пресира съперника заедно с останалите.
Докато след Франк Рейкард “Барселона” разви месизависимост. В началото - при Хосеп Гуардиола, и малко след това нейното действие беше неутрализирано от наличието на истински звезди почти от същия калибър като Андрес Иниеста и Шави, както и донякъде Карлес Пуйол и Виктор Валдес. Когато те напуснаха обаче, се създаде ситуация, в която никой от следващите треньори не смееше да предприеме нещо, без то да бъде одобрено от Меси.
И още нещо структуроопределящо - катастрофата на “Барселона” е закономерен изход от модела за развитие на клуба през последните пет години.
Идеята да се постави Меси в центъра на клуба не е само спортно-техническа или медийна, но и финансова. В момента парите са опорна точка на всеки кандидат за президент на “Барселона”, а изборите вече чукат на вратата. Според различни оценки дълговете на клуба се движат между 460 и 888 млн. евро. По ирония на съдбата в миналото предизборните обещания се въртяха около привличането на някоя световна звезда, то сега акцентът се поставя на финансите - намаляване на дълговете, на разходите и обикновено това минава през
продажбата на
един или няколко
от по-котираните
футболисти
Конкретно сега се говори най-вече за Луис Суарес и Иван Ракитич. И въпросът не е в това, че двамата с нещо са навредили на клуба, или пък са ненужни. Просто това е цената на оцеляванането при запазване на Меси в състава.
Заплатите в “Барселона” са 69% от всички разходи в клуба, докато при главния съперник “Реал” (Мадрид) те са 52%. Футболистите на
каталунците
получават средно
11 млн. евро
на сезон,
а единият от вероятните съперници на сегашния президент Хосеп Бартомеу - Виктор Фонт, предупреждава, че в скоро време заплатната ведомост може да скочи до 80% от годишните разходи.
Според данни на Football Leak от 2017 г. Меси трябваше да получи от “Барселона” около 106 млн. евро в следващите 4 години (до юни 2021 г.), тоест около 40% от всички разходи по това перо. Това няма как да не е взривоопасно.
Така че каталунците трябва да се разделят с Меси. Проблемът е, че трябва да го направят умно и красиво. Работата не е само в това, че в “Барселона” няма футболисти, които да са равни или дори близки до класата на аржентинеца, нито могат да съперничат с него по отношение на любовта на привържениците, още повече, че той се води и възпитаник на школата. Всички цели, които се поставят пред отбора, в крайна сметка се опират в Меси - било то спечелване на титлата или пък на Шампионската лига, която отдавна не е печелена от каталунците.
Затова документът, излязъл от познатия само в Испания и Латинска Америка апарат бюрофакс, поставя пред “Барселона” и пред самия Меси уникален шанс да се разделят така, че феновете на “синьо-червените” да не започнат да рушат паметника на аржентинеца на “Камп Ноу” още в първата нощ след откриването му.
Клубът трябва
да се съгласи
да го пусне,
но не срещу посочената в договора му сума от 700 млн. евро, която никой няма да плати. А Лео - да върне малко газта и да наблегне на преговорите тет-а-тет.
*Mes que un club е девизът на “Барселона” на каталунски и означава “Повече от клуб”. От известно време насам феновете предлагат той да бъде леко променен.