Иван, който завърши математика в Единбург, ще дава стипендия на зрелостник от родното си училище
Това се случва за първи път, пожелавам навсякъде да има по един такъв българин, гордее се директорът на гимназията
Не съм единственият, много познати искат да помагат. Ако повече млади хора се върнат в България, ще е супер, казва 23-годишният мъж, който работи за щатска компания
Иван Герганов е 23-годишно момче от Кърджали. Хората в града го смятат за успял млад човек, който упорито следва мечтите си.
Миналата година той е завършил специалност “Математика и статистика” в престижния университет на Единбург, Шотландия, а сега работи в американска компания. Имал възможност да започне работа и във Великобритания, но се върнал в родината.
Иван завършва най-голямото кърджалийско училище СУ “Петко Рачов Славейков”. Бил е сред изявените ученици, пътувал често в чужбина за участие в международни състезания и печелил отличия.
Младият математик неотдава обяви, че ще дава стипендия на изявени абитуриенти от родната гимназия.
Иван няма
чувството,
че прави нещо
изключително
Смята, че е нормално да помогне надарени зрелостници, след като може да отдели от собствените си средства.
“Училищното ръководство ще трябва да излъчи трима изявени дванадесетокласници. Ще поговоря с всеки един от тях, за да разбера какви са интересите им и как искат да се развиват. След това ще избера на кого да дам стипендията”, казва Иван Герганов. Той не иска да обявява сумата, която ще отделя, но подчерта, че има намерението да я дава не еднократно, а всяка година.
“Подобно нещо се случва за първи път, въпреки че жестът на Иван не ме изненада - той буквално се беше слял с нашето училище и продължава да живее с проблемите му. Пожелавам всяко българско училище да има своя Иван Герганов”, каза горд директорът на СУ “Петко Рачов Славейков” Милко Багдасаров.
“Семейството
ми не е
позволявало да
ми липсва нещо,
но се е случвало роднини и познати да ни помагат в някои неща. Когато си израснал в такава среда, знаеш какво е да получиш нещо, което желаеш”, казва Иван. Той признава, че често представянето му на международни състезания е зависело от това дали ще се намерят пари. И разказва за едно пътуване до Хонконг.
“Билетите бяха непосилно скъпи. Тогава осъзнах какво е да получиш подкрепа в едно начинание. Сега аз имам възможност да го направя. Не е толкова трудно
да отделиш
сума, която за
теб може би е
малка, но за друг
е възможност
да постигне нещо стойностно и да му се отвори път към добро бъдеще”, убеден е Иван Герганов.
“Ако останеш в чужбина, имаш два пътя, по които можеш да се развиваш. Първият е да влезеш в индустрията, а това означава, че ще получаваш по-добри условия, но ще бъдеш изцеден от работа. В този случай си казваш, че ще издържиш 5-10 години, ще бачкаш по 24 часа 7 дни в седмицата и след това ще имаш хубав живот.
Другият път е да я караш по-спокойно, да влезеш в академичната общност - да станеш преподавател. Това също не е лошо”, казва Герганов. Допълва, че на Запад преподавателите са много уважавани, живеят добре и спокойно за разлика от колегите им в България.
“В голяма част от случаите преподаватели тук стават хора, чието ниво не е добро. А в това не трябва да има компромиси.
Образованието
е най-важното,
което можеш да
дадеш на един
млад човек
С него той може да си отвори най-добрите врати в бъдеще. Това, че учителите не са добре заплатени, следователно и немотивирани, е огромен проблем за България. Това рефлектира пряко върху учениците”, твърди Иван.
В крайна сметка той избира да се прибере в България, защото е преценил, че тук ще се чувства по-добре. Още повече че условията, при които работи, не зависят от локацията му.
“Светът е толкова отворен, че няма проблем да работиш откъдето и да било. Ти си пред компютъра и си вършиш работата. Дали си в България, Австралия или Америка, е все едно”, казва младият българин.
Той признава, че единственият проблем са часовите зони.
“При мен часовата разлика е 8 часа и денят ми е малко изместен, но иначе не се усеща, че не съм в офис и че нямам физическа връзка с колегите си”, казва младият мъж. Според него когато отмине кризата с коронавируса, много от малките фирми няма да се върнат в офисите, защото за поддръжката им се харчат ненужни пари.
Иван мисли, че единствено големите фирми ще продължат да държат на офисите, защото те обичали да имат контрол над хората си, да микроменажират всичко и да следят всеки работник, за да вземат от него максимума.
“Едва ли има българин, който ще остане да живее в чужбина, ако в родината има същите условия на живот.
В България
се чувстваш
у дома си”,
казва Иван Герганов. Той допълва, че е болезнено, когато напуснеш родния си дом на 18 години и се връщаш при родителите си веднъж годишно, и то за кратко. А в това време всичките ти приятели са в България.
“В чужбина можеш да си направиш среда, но някак си не е същото. Освен това природата в България е уникална - имаме страхотни планини, море. Единственото, което е нужно, е ние, българите, да си променим малко политиката, но това е друга тема. Но не мисля, че при равни условия ще има някой българин в чужбина, който не би избрал да се върне”, убеден е Герганов.
Мисълта “В България няма да ми е уредено и спокойно” е пагубна за страната. Според Иван повечето от
младите българи
в чужбина искат
да поработят там
и да се завърнат,
за да направят нещо тук - да помогнат за развитието на икономиката или политиката, според това какви възможности имат.
Иван твърди, че има много познати, които не са се върнали веднага след завършването на университета, но след 2, 5 или 10 години се връщали.
“Българите дотолкова сме свикнали да ни се случват абсурдни неща, че си казваме: “Ами да, то миналата седмица се случи нещо подобно”, и ни е все тая. Докато в някоя друга държава, няма значение дали на Запад, или на Изток, при подобна ситуация би гръмнала цялата държава. Ние сме свикнали, каквото и да става, да си казваме: “Не ми се занимава. Аз си имам по-големи проблеми.”
Хората се стремят да си направят малкото кръгче около тях, да им е добре и нямат време или не им се занимава с по-големите проблеми”, смята Иван. Според него е крайно време нещата в страната да се променят, а това могат да го направят младите.
“Не мисля, че съм единственият, който има желание да помогне. Имам много познати, които също искат да го направят. Просто трябва някой да им покаже, че не е толкова сложно. Ако можем да се съберем повече млади хора, които се връщат в България, и да помогнем на родината си, това би било супер”, казва Иван.