Да благодарим на другаря Милко Балев за "Отнесени от вихъра"
Др. Гриша Филипов нарича романа
расистка и буржоазна литература
Имате ли в домашната си библиотека романа “Отнесени от вихъра” на Маргарет Мичел отпреди 1989 г.?
Ако “да” - значи трябва да благодарите на Милко Балев, който в лют спор с Гриша Филипов разрешава издаването му през 1986 г.
За по-младите ни читатели ще кажем, че Милко Балев е дългогодишен началник на кабинета на Тодор Живков, после е издигнат за секретар на ЦК на БКП и член на Политбюро. Наричаха го “сивия кардинал”.
А дългогодишният номенклатурен кадър на ЦК на БКП Гриша Филипов достигна до поста министър-председател от 1981-а до 1986 г. и също е член на Политбюро. Той беше известен с това, че
говореше
български с
ужасен руски
акцент,
понеже е израсъл в украинското село Кадиевка.
Знаменитият роман на американската писателка се появява през 1936 г. В него се разказва за гражданската война в Америка, премахнала робството през 19-и век. В България е преведен в началото на 40-те години и после “забравен” поради идеологически причини.
Валентин Караманчев, дългогодишен генерален директор на ДСО “Книгоиздаване” и председател на Държавно творческо и стопанско обединение “Българска книга и печат”, ми каза, че по времето на соца само единият том на романа стигал до 250-300 лв. на черно.
В началото на 80-те години Вера Ганчева, директор на издателство “Народна култура”, подготвя ново издание на романа на Маргарет Мичел. Обаче от отдела в ЦК, който контролира книгоиздаването, нареждат “да не се бърза с “Отнесени от вихъра”.
През 1986 г. се навършват 50 г. от написването на “Отнесени от вихъра” и цял свят се готви да го отпразнува. Без да вдигат много шум и без да го включват в плана на издателството, Ганчева и Караманчев залагат ръкописа направо в печатницата. Но охранителите от сектора “Книгоиздаване” разкриват “заверата” и бият тревога.
Валентин Караманчев търси помощ от секретаря на ЦК Стоян Михайлов, който отговаря за културата. Двамата се разбират Караманчев и Вера Ганчева да опишат казуса в докладна записка, а с подписа си Михайлов да я прати за обсъждане направо в Секретариата на ЦК.
Така те заобикалят “оня отдел”, но на съвещанието атаката срещу романа идва от Гриша Филипов, тогава секретар на ЦК на БКП. На своя чудноват руско-български език той заявява:
“Аз мисля, че е безобразие държавното, стопанското и еди-какво си обединение да печата тая книга. Защото тя е расистка, буржоазна литература. И днес, когато сме затруднени и не можем да доставим достатъчно хартия за вестници и списания и да издадем толкова важни книги, тетрадки и учебници, изведнъж се издава в огромни тиражи една вредна книга.”
В книгата си “Патила и страдалчества на книги и люде” Валентин Караманчев обяснява: “Не му беше работата да се бърка в духовната сфера и културата. Но понеже отговаряше за икономиката и материалните ресурси, не пропускаше да се произнася дали целесъобразно се изразходва това, за което се “грижеше” ден и нощ...”
Нелирично отклонение. През 1991 г. успях да убедя Гриша Филипов за интервю. Страната вреше и кипеше, Тодор Живков беше на подсъдимата скамейка, а Филипов се явяваше на заседанията като свидетел.
Разговаряхме в огромния хол на жилището му и по едно време жена му донесе поднос с кафе, вода, бисквити, солети. Гриша Филипов махна артистично с ръка и каза:
- Дай му, бе! Дай му на Пенчо, да не каже после, че сме скръньзи!
Дали пък скръндзавостта му като държавник го беше деформирала професионално и той се боеше това да не проличи и в домашни условия и особено пред гости?! Не знам.
Край на отклонението.
Връщаме се на съвещанието, където се решава съдбата на “Отнесени от вихъра”. То е ръководено от секретаря на ЦК Чудомир Александров и в него участват останалите секретари 6 на брой.
Всички те
не обичат
Гриша Филипов,
но не искат да се конфронтират с него.
Налага се да говори Валентин Караманчев, който прави блестящ ход. “Знаете ли - пита той, - че в Съветския съюз тази буржоазна и расистка книга от десет години се издава само от партийното издателство на ЦК на КПСС “Правда”, за да отива печалбата направо в ЦК, без да се облага с данъци. Никое друго издателство, включително и от републиките, не може да се докопа до нея?”
Настъпва пълна тишина. Плътно мълчание, с пръст да го пипнеш. Кой смее да извади аргумент срещу издателските работи на ЦК на КПСС? Ако беше уестърн, на това място в бара щеше да влезе Лошият (Милко Балев) и да се чуди по кого да гръмне - по Злия (Гриша Филипов) или по Добрия (Караманчев).
В нашия филм обаче Милко Балев излиза навън, повикан от секретарката на Живков Ангелина Горинова.
Какво е правил той в кабинета на Първия, остава загадка: дали е получил заповед от Живков по някакъв друг въпрос, или му е наредил да разрешат отпечатването на “Отнесени от вихъра”.
В книгата си Валентин Караманчев е записал и новата тирада на Гриша Филипов: “Аз мисля, че независимо от оправданията, които чухме, има и други неща, които не са в ред. Цената на тази книга. Откъде накъде ще грабим българския народ?! Това не се е случвало никога в нашата търговия. Това също е нарушение и ние трябва да вземем сериозно отношение. У нас има тарифа за определяне на цените. Подчинени на методика. А те ограбват потребителите...”
Караманчев признава, че наистина цената е увеличена двойно - по 18, вместо по 9 лева на том. Но цялата печалба от продажбата на романа ще бъде предоставена на издателството за детска литература.
Следва
неочакван
финал, без
никакви изстрели
В залата влиза Милко Балев и иска думата: “Абе, Гриша, каква буржоазна, каква расистка е тази книга. Две години бях със смъртна присъда, в единична килия. Плевенските ремсисти успяха да ми внесат “Отнесени от вихъра”. Тя поддържаше искрата на живота ми. Четях я от корица до корица. Препрочитах я не един път...”
Милко Балев си сяда, Гриша Филипов не се обажда повече. Ето така личната емоция победи социалистическия модел на икономиката.
Това съвещание се провежда през декември 1986 г. Само след 3 години почти всички участници в него ще бъдат отнесени от вихъра на перестройката.
Милко Балев беше съден с Тодор Живков, вече е покойник. Днес се навършват 100 години от рождението му.
През ноември 1989 г. Димитър Станишев и Йордан Йотов (плюс Добри Джуров) няколко пъти се срещаха с Тодор Живков и го уговаряха да си подаде оставката.
Начо Папазов подкрепя свалянето на Живков, а Гриша Филипов е против и си остава “живковист” до края. Всички те вече също са на оня свят.
Жив е Стоян Михайлов, който гони 90-те. Той беше независим депутат във Великото народно събрание. Сега повече живее в роднното си село Скравена, Софийско, и пише книги.
Жив е и Валентин Караманчев, който записа тази и други истории във великолепната си книга “Патила и страдалчества на книги и люде” и ги подкрепи с документи...
.