Протестите на бъдещето ще пазят правителствата
Когато хората осъзнаят, че истинската заплаха е контролът на корпорациите
Накъдето и да се обърнеш, се тълпят протести. В Германия властите си изкараха акъла, когато хиляди излязоха без маски и нарочно вървяха един до друг, за да демонстрират отвращението си от мерките срещу вируса. Не че са ковидиидиоти и любители на конспирацията, но са твърдо убедени, че вече не е толкова опасен. Всъщност цяла Европа се вдигна срещу проклетите маски и рестриктивните мерки в икономиката, в Гърция отрасли стачкуват, в Тел Авив искаха незабавно оставката на Бенямин Нетаняху. За Щатите няма какво да говорим,
там се
провеждат
направо улични
сражения
Както казва Павката: “И ние пушим цигари “Кент” и ядем бонбонки “Тик-так”, не сме изолирано явление и може би няма да е лошо, ако сериозно се замислим над това синхронно масово протестиране по цялата земя.
Защо всъщност
гръмна тапата?
Обяснението, че страхът от COVID-19 и финансовите загуби са хвърлили отначало хората в отчаяние, което постепенно прераснало в гняв, е само наполовина вярно. Истинският катализатор стана шокиращото откритие, че свободата на личността е илюзия.
Пандемията предаде управлението на индивидите в ръцете на правителствата. До този момент те отговаряха за функционирането на държавите, но нямаха абсолютна власт над свободното движение, срещите, тържествата, екскурзиите… Само на Ким Чен Ун беше дадено да забранява купони и сватби и да въвежда вечерен час. Една сутрин обаче гражданите на модерния свят се събудиха и с огромна почуда откриха, че вече
други
контролират
живота им Отвсякъде потече нечувано негативна информация, мрачен хаос облада душите, настъпиха паника и масова истерия. Нямахме право дори като Лайза Минели да се скрием под моста и да покрещим под преминаващия влак. Защото спряха и влаковете!
Да беше терористичен акт, та някой да поеме отговорност и поне да знаем по кого да стреляме, но не беше и никой не се наемаше да гарантира, че ще се измъкнем живи. Заварени напълно неподготвени, правителствата се оплетоха в противоречиви решения, прекалиха с предпазните мерки, внушавайки допълнително напрежение и отвращение. На всичкото отгоре в хода на пандемията стана ясно, че оцеляването ни е в ръцете не на Тръмп и Путин, а на няколко неестествено богати фармацевтични гиганта, които превземат планетата - те ще определят кога каква ваксина да си сложим, за да си върнем достойнството и старото съществуване.
Руската може да е вече произведена, на Путин дъщеря му да е вдигнала само температурка, но пък да е останала доволна, че има 2-годишен имунитет срещу коронавируса, но за нас тая имунизация не става. Защото не е одобрена от СЗО! Сори, ще чакаме по-хубава.
С други думи, лъсна унизителната истина, че всички, барабар с министрите, премиерите и президентите си, сме станали пионки в алчните ръце на задкулисна индустрия, неясни, но могъщи мозъчни тръстове, брейнсторминги, които са си направо брейнуошове (здравейте, г-н и г-жа Гейтс и вашето събитие 201) и СЗО, която я плюят от Зимбабве до Индия.
Засега навсякъде недоволството е насочено срещу местния Бойко, понеже общественият ни договор е с политическите кабинети, а не с мегакомпаниите.
Със старите времена е свършено, тръбят уважавани експерти, народите вече не са стада! Самият Сорос проплака, че такова ужасно бедствие не е виждал от Втората световна насам, макар че точно той не би трябвало да се оплаква от нищо.
И все пак промените наистина са неизбежни, както и повсеместната икономическа криза. Ще се изберат нови парламенти и правителства, ще се напишат нови конституции и закони, ще фалират фирми, други ще дойдат, но някъде по средата или
след края на
този планетарен
ремонт
гражданите
ще преживеят
нов катарзис
Този път от осъзнаването, че са сгрешили посоката на революцията и цялото бъхтене е довело до нищо повече от възкачването на същите тутманици като предишните – избрали сме зелен чорап вместо сив каскет, вече го няма Спондж Боб, Буратино е начело, това ни е победата!
Възможно е ступорът да ни превземе, когато кажат, че трябва да се ваксинираме по три или четири пъти в годината, или когато стане ясно, че по-бедните държави нямат достъп до ефективните лекарства. Или, когато наглостта на корпорациите стане очевидна дори за преялата с власт СЗО. И така в едно не чак толкова далечно бъдеще светът ще стане свидетел на още един феномен – протести, защитаващи правителствата и традиционния начин на живот от корпорациите. Екшън на Ридли Скот наяве! Поживьом, увидим!