Михаил Константинов: Във ВНС с 1/2 мажоритарни депутати може да влязат и от партии под 4-те процента, и независими
- Варна например ще избира 13
пропорционални и 13 мажоритарни
- Няма проблем народните представители да
са 120,и сега в зала обикновено са толкова
- Премиерът предложи избори за Велико народно събрание с 200 мажоритарни и 200 пропорционално избрани депутати. Какво би означавало това за организация на изборите, как ще изглеждат 200-те едномандатни избирателни района? Ще има ли втори тур за мажоритарни кандидати? Възможно ли е да влязат мажоритарно представители на партии, които иначе са под 4-процентната бариера?
- Първо ще отбележа, че смесени изборни системи в ЕС има в 6 държави от общо 27. При предлаганата система (използвана у нас при изборите за 7-о ВНС на 10 и 17 юни 1990 г.) районирането на страната е сред най-важните въпроси. За целта аз си представям следния алгоритъм, съответстващ на сегашното деление на страната на 31 многомандатни района.
Първо, 200 мандата се разпределят в досегашните 31 района пропорционално на населението според последните данни на НСИ. При това Варна примерно ще получи 13 мандата. Съответно област Варна се разделя на 13 едномандатни района с приблизително еднакво население, като всеки такъв район ще включва секции само от една община. Така във Варна ще се разпределят общо 26 мандата, от които 13 мажоритарни и 13 пропорционални по досегашната система с 4% бариера.
Добре е мажоритарните избори да бъдат в два тура, за да няма мажоритарни кандидати, избрани с много малко гласове, примерно 20%. Разбира се, възможно е партии с под 4% по пропорционалната система да излъчат депутати, както и да има избрани независими кандидати. За целта ще се гласува с бюлетина, разделена на две части, или пък с две бюлетини. При тази система гласуването в чужбина ще бъде само за пропорционалните листи, т.е. гласът на един избирател в чужбина ще има два пъти по-малка тежест от този на един избирател в страната.
- Ще даде ли този начин на избиране по-качествено представителство в едно евентуално ВНС?
- По-качествено представителство ще има, когато се издигат по-качествени кандидати. Това е и предимството на мажоритарните системи: по-добрата връзка на депутатите с техните избиратели и оттам – необходимостта от издигане на качествени и харизматични кандидати. Недостатък е силното изкривяване на вота, например партия с по-малко гласове може да има повече депутати от партия с повече гласове. Може също така най-голямата партия да получи непропорционално много депутати. Но то е така, идеална система няма. Близка до идеала е обаче германската изборна система, особено в нейния подобрен вариант, предложен от български изборни експерти.
- Кога биха могли да са изборите за ВНС?
- Като време много трудно си представям изборите за 8-о ВНС до края на тази година, защото е необходима значителна предварителна работа. Това значи, че такива избори могат да бъдат произведени до края на март 2021 година, и по-точно на 21 и 28 март.
- Намаляване на броя на обикновените депутати наполовина какво би променило?
- Общо взето това е масовото желание на хората. Но дали броят на депутатите да бъде 120, или 160, ще определят великите депутати, ако се реши да има такива. Между другото, и сега обикновено присъстват около и малко над 120 депутати в залата. Ще трябва да се намали също броят на парламентарните комисии и да се редуцира броят на членовете им. Парламентът може да работи идеално и със 120 депутати.
- Като цяло предложенията на ГЕРБ биха ли могли да доведат до радикална промяна на държавата и политическия процес?
- Чак до радикална промяна едва ли, но пък и такава едва ли е необходима. У нас има перфектно действаща фасадна демокрация. Време е да я доближим до хората. Ще направя и една прогноза. Големи промени се очакват скоро не само у нас, но и в Европа и по целия свят. Просто през последните 30 години живяхме лошо. Златният милиард консумираше много и истерично, а останалите милиарди твърде бързо се размножаваха. Важните ресурси (въздух, вода и земя) са на привършване и пътищата напред са само два: или да усмирим растежа на консумацията и на населението, или бързо и тежко да катастрофираме. Изглежда, не напразно не наблюдаваме действащи цивилизации наоколо. Навремето група учени бяха оценили живота на една цивилизация между 10 000 и 15 000 години. Е, нашата е на 12 000.
Проф. Михаил Константинов е изборен експерт и председател на борда на директорите на “Информационно обслужване”