Татяна Буруджиева: Ако протестът не се съгласява с това, което сам иска, значи целта е служебно правителство
Проблемът е, че у нас не създаваме никаква мотивация у знаещите, можещите и мислещите хора да се заемат с политика
- Не обезсмисля ли протестите изявлението на премиера Борисов, г-жо Буруджиева?
- Дали ги обезсмисля? След като те не формулираха ясни искания и най-важното - дори исканията за оставката не бяха детайлизирани, най-накрая
след над месец
очакване да чуем
това нещо от
протеста, ние го
чухме от Борисов
В случая остава да се съгласиш или да не се съгласиш.
- Смятате ли, че протестите ще стихнат?
- Мисля, че протестите няма да спрат.
- Но подаването на оставки от премиер и главен прокурор е свързано със законови процедури. Не е ли така?
- Всичко е свързано с процедури и тук тази позиция ясно показва, че всъщност истинското искане на протестиращите е служебно правителство. Защото онова, което Борисов предлага, е единственият начин хем да си даде оставката, хем да няма служебно правителство.
В конституцията текстовете са много ясни - при свикване на Велико народно събрание няма служебни правителства. Така че ако не се съгласяваш с онова, което сам искаш - премиерът да подаде оставка, да има Велико народно събрание, да има промени в съдебната система, да има нов договор между граждани и политици, излиза, че целта на протеста е служебно правителство. И според мен това трябва много ясно да се заяви. Иначе протестиращите са в дълг.
- Какво му е специалното на едно служебно правителство за протестърите? Възлагат му надежди да бъде разобличител на сегашното ли?
- Всички знаем какви са функциите на едно служебно правителство. За времето от два месеца, за което то действа, няма как да се случат и тези разобличителни функции, за които, казвате, таят надежди хората на жълтите павета. Не бива да забравяме, че България е правова държава, в която не правителството разследва и вади грехове. Като цяло всяко ново правителство ги прави тези неща.
- Защо според вас ГЕРБ не иска служебно правителство?
- Защото според тях при една критична ситуация, свързана с пандемията или с нещо друго, може да се стигне до извънредно положение и това служебно правителство да стане не просто неконтролируемо, а и да управлява извън законната времева рамка. Истината е, че едно служебно правителство не може да направи кой знае какво. То е с много ясни функции и излизането от тях означава да нарушиш конституцията. Тоест който го направи, ще си понесе отговорността за това рано или късно.
Според мен обаче нещата са по-скоро лични, отколкото нормативни.
- Протестът сякаш търси ефект от действията си като при управлението на смартфон - плъзваш пръст по тъч скрийна и се появява желаната икона. Целите и желанията им трябва да бъдат зачитани и изпълнявани моментално. Водачите на протеста казаха “не” на предложеното от Борисов. Ще има ли кулминация?
- Според мен няма да има кулминация. Начинът, по който се оперира с тъч скрийна, страшно прилича на начина на действие на антиглобалистите.
Всички искат нещо да се промени глобално, в целия свят и - за едно или друго, всеки подкрепя това движение и неговите протести. В същото време обаче вече повече от десетилетие те не са в състояние да постигнат нищо повече.
- Защо?
- Защото е едно да говорим за емоции и за нагласи, а съвсем друго - за реални и конкретни политически действия, като гласуването например. Затова смятам, че просто се поддържа интересът. Ако го няма постоянното очакване, че ето, сега, промяната идва, идва, протестът би загубил всякакъв интерес, при това много отдавна. И тук е много важна ролята и на медиите, които в тази ситуация са разделени някак на две големи групи.
Едни, които се стремят да зачеркнат всячески протеста и неговите водачи, като изваждат черното, злобното, агресивното и лошото у тях чрез снимки или коментари. И другите, които представят протеста прекалено помпозно. И какво се получава? Невярна картина и от двете страни. А всъщност протестът въобще не е това, което се наблюдава в медиите.
- Как го виждате вие?
- Протестът, когато е най-масов, много повече прилича на едно мирно симпатично действие, каквото например швейцарците правят всяка вечер - вечерят и след това отиват на разходка.
С биричките в
ръце коментират
и показват
своята емоция,
мисли, критики, издигат лозунгите си и след това се прибират.
Е, на площада остава една група, помятат, помятат домати, бонбонки и пъдпъдъчи яйца, поразходят се от едната до другата палатка, до място, което се е оформило като подобие на мъртва зона между фронтовете - ето на това прилича протестът. Каква кулминация може да има такова нещо?
- Как изглежда колаборацията между президента Радев и протестите? Той ту се появява, ту изчезва.
- Президентът Румен Радев има да избира между две роли - едната е да се превърне в символ и водач на протеста. Тази роля се изразява в това да се появява сред протестиращите, да прави изявления, да ги подкрепя и насърчава.
Другата негова
роля може да е
той да стане
центърът, който
да създаде
диалога,
за да се постигнат някакви политически цели. Нито едното, нито другото обаче е изпълнено в пълен мащаб.
Това поне за мен означава, че той все още не е избрал точната си роля, място и значение спрямо протестите. Те впрочем тръгнаха като подкрепа към институцията, която той оглавява, заради начина, по който главният прокурор влезе в президентството, за да проведе разследване на действия на негови съветници. В същото време сега все повече и повече виждаме различни политически точки, с които различните участници в протеста се идентифицират. Но точката на президента я няма.
- Онзи ден “Орловград” изгони Мая Манолова. Не се ли разцепи протестът?
- Вижте, неслучайно и социолозите не виждат силно повишаване на електоралните нагласи за участие в избори. Протестът
няма едно лице,
което да събере
по някакъв начин
всичките му идеи
Алтернативата винаги е една, не може да имаш 100 алтернативи. В политиката още повече - за да се променят нещата във властта, трябва да има поне една алтернатива. Няма го обаче нито субектът в лицето на единичен политик или личност, който да може да ги обедини, нито предложението. Тук не казвам, че хората трябва да унифицират политическите си позиции. Тук става въпрос да се олицетвори промяната. Тя няма свое лице, което прави абсолютно невъзможна всякаква политическа кулминация.
- БСП не печели ли от протестите?
- Никак, защото ръководството на БСП се е фиксирало в собственото си оцеляване.
- Сред новите политически проекти изпъкват този на Божков, на Мая Манолова, политолозите говорят за възродено дясно в лицето на Христо Иванов. Ще имат ли успех?
- Всички поемат малко от протеста, всички имат повишаване на електоралната си подкрепа, независимо дали са създадени, или ще бъдат създавани.
А всъщност сме в предизборна ситуация. Партиите и новите проекти вече се готвят, всеки е тръгнал на терен да си прави мрежите, организациите, обявяват си координаторите.
Според мен всяка от партиите, които са решили да участват в изборите, трябва да помисли за листите си. Защото най-силно рухват нагласите и подкрепата на избирателя, когато той прочете имената в листите. Изборите се правят на място, в общините, не стават на жълтите павета.
- Трудно ли ще бъде съставянето на бъдещ кабинет?
- Да, защото когато си изпуснал духа от бутилката и си дал на хората от улицата да разберат, че те могат да редят кабинети, да ти махат и слагат министри, кажете ми кой лесно ще се съгласи да отиде на едно такова изпитание? Всеки човек с достатъчно добра биография, работа и ако е добър експерт, за какво да си я жертва? Да отиде и да го махнат група протестиращи в зависимост от мнението им дали прави добро,
или не - всъщност
в зависимост от
това дали ги
“кефи”, или не?
Проблемът е в качеството на политиците, за което е и този протест сега, и в качеството на демокрацията. За това, че ние не създаваме никаква мотивация у знаещите, можещите и мислещите хора да се заемат с политика.