Доц. Буланов: В кризата планираме самостоятелно звено за лечение на пациенти с COVID

11.08.2020 08:03 Любомира Николаева

Хирургията учи на дисциплина и труд, вземане на решения в критични ситуации и работа в екип - тренинг, който има значение и в управлението, казва в интервю за в. "24 часа" новият директор на Александровска болница доц. д-р Димитър Буланов. 

- Доц. Буланов, досегашната ви мениджърска позиция в областта на лечебната дейност по естествен начин ви правеше “нашия човек” – на пациентите, в управлението на УМБАЛ “Александровска”. Удобно ли се чувствате в новата роля на директор на търговско дружество?

- Моето лично разбиране за устройството и работата на болница от типа на “Александровска” и въобще на едно лечебно заведение, трудно се съвместява с понятието “търговско дружество”. И то не защото всеки материален детайл – инфраструктура, апаратура, лекарствени средства, както и цялата диагностично-лечебна, логистична и прочее човешка дейност нямат стойност и финансови измерения.

Проблемът е, че при създаването на този модел на управление на системата на здравеопазването беше пропусната възможността за коректно остойностяване най-вече на дейностите в болничната и извънболничната помощ. След това продължиха да бъдат систематично недофинансирани, което доведе до значително разминаване между действително направените разходи и приходите от финансиращата страна – здравната каса. Особено видно е в големите многопрофилни болници, каквато е и “Александровска”. Тези, а и много други натрупани в годините проблеми не ми позволяват да кажа уверено, че се чувствам удобно в ролята на директор на болница - търговско дружество.

И все пак основното задължение на една болница е ясно дефинирано – да гарантира качествена диагностика и лечение на пациентите, от една страна, и от друга – да осигурява съвременни условия за работа на работещите в системата, възможности за кариерно развитие и, разбира се - достойно възнаграждение за положения труд.

Стремежът да бъдат постигнати тези цели за Александровска болница, както и да продължи устойчивото ѝ развитие на лидер в предоставянето на модерни медицински услуги и на център на медицинското образование у нас ме стимулираха да приема предизвикателството.

- COVID ли ще ангажира най-много усилия в първите ви месеци на ръководната позиция?

- Пандемията завари здравните системи и икономиките на всички държави неподготвени за подобно изпитание. България не прави изключение, въпреки че е впрегнат целият финансов и експертен ресурс за преодоляване на ситуацията. Предизвикателствата пред “Александровска” също са изключително сериозни. Независимо от липсата на подходяща инфраструктура болницата бе сред първите, които реагираха адекватно на създалата се в началото на март епидемична ситуация. Въпреки неимоверните организационни трудности за няколко дни реорганизирахме дейността си и създадохме отделение за изолиране и лечение на пациенти със симптоматична и усложнена COVID инфекция.

Буквално целият медицински екип обедини професионализма и опита си за намиране на оптимални диагностични и терапевтични алгоритми, когато липсваше категоричност в световните протоколи. Може да се каже, че в началото такива протоколи се създаваха единия ден и се отменяха на другия, а болните чакаха лечението си на фона на апокалиптични картини и прогнози от новините. На този фон лекарите от “Александровска” успяха да приложат терапевтична стратегия, която показа устойчив успех, обективизиран с отлични лечебни резултати.

Сега, 6 месеца по-късно, болницата поема най-тежко болните - които имат нужда от интензивно лечение.

Денонощно на 7-дневен сменен режим са реаниматорите, реанимационните сестри и санитарите от интензивните структури. Те живеят и работят при болните с риск за себе си, изолирани от всички и при тежки условия. Поддържането и мотивацията при тези условия, както се очертава - за неопределен период от време, е много трудна задача. Но и целият медицински екип – лекари, сестри, лаборанти, санитари, както и администрацията, технически лица полагат неимоверни усилия и старание да поддържат добре смазаната болнична машина, така че дейността, свързана с лечението на пациентите без коронавирусна инфекция, да се случва. Не бива нито за миг да остават на по-заден план в съзнанието ни “останалите” болни - те също се нуждаят от навременна медицинска помощ.

Водени от осъзнаването, че епидемията няма да отмине скоро, преди 2 месеца изложихме пред МЗ проект за създаване на структура по инфекциозни болести на територията на болницата, която ефективно ще подпомогне столичното здравеопазване по най-адекватния начин, като същевременно ще позволи на болницата да изпълнява всички останали свои функции на национален диагностично-лечебен и образователен център.

- Хирург сте, а бяхте сред първите, поели работа в COVID сектора. Преживяното там какво добави към представата ви за инфекциите?

- Да ви призная, не съм изгарял от желание да вляза в COVID структурата. Моите професионални интереси и умения са в друга специалност. Нуждата, която се появи и ескалира невиждано и буквално за часове, ни подейства като “заповед за мобилизация”. Но сега, като анализирам дните, прекарани там, не съжалявам. Помогнахме на много болни хора, проверихме себе си… И процесът продължава.

В професионален план работата с тази патология ме обогати. Припомних си забравени медицински умения и научих нови. Това се дължи преди всичко на екипа от професионалисти, с които работих – инфекциониста, пулмолозите, реаниматорите, спешните медици, рентгенолозите, всички колеги от терапевтичните специалности, които повече от мен бяха в свои води.

При непозната болест с непредвидими усложнения, неясна прогноза и несигурно лечение, четяхме всичко, което се публикуваше в специализираната литература и обсъждахме всеки пациент в най-дребните детайли всеки ден. Така се формира моята гледна точка за заболяването.

Убеден съм, че ако започне лечение при проява на първите симптоми и когато организмът на човека не е увреден значително от други заболявания, успешното лечение е напълно постижимо. Това, което според мен отличава съществено този вирус от останалите, е неговата устойчивост във времето - персистирането на висок контагиозен потенциал през всички сезони.

- Ценен сте от пациентите и колегите ви като хирург, част сте от лигата “Лекарите, на които вярваме” на в. “24 часа” – ще ви остане ли време да оперирате с 26 клиники и десетина референтни лаборатории и национални центрове “на главата”?

- Много се лаская от мнението, че съм ценен като хирург за пациентите и за колегите си. Имам голямо желание и твърдо намерение да съчетая отговорностите ми на администратор с професионалните ми лекарски умения и ще се постарая те да не влизат в тежък „конфликт“. В последните седем години, изпълнявайки задълженията като заместник на директора по лечебната дейност успявах да съчетавам двете функции. Както и досега, тези „волности“ и „удоволствия“ на лекарите на административни длъжности – да имат време да се занимават персонално с пациенти, са възможни благодарение на отличния екип от професионалисти в администрацията на болницата. От друга страна, колективите на диагностичните и лечебните структури на Александровска болница са еталон за колегиални взаимоотношения, координираност и академизъм от дълги години. Така че – с отговорни и всеотдайни професионалисти се работи лесно.

- Специфичният тренинг от хирургията дава ли предимство при ръководството на лечебно заведение, че толкова много болници имат за началник лекуващи със скалпел?

- Хирургията приучава към дисциплина и труд, спазване на йерархичната субординираност, търпение и уважение към колегите, лоялност, способност за определяне на приоритети и способност за вземане на решения в критични ситуации. И над всичко е работата в екип. Ако тези елементи на професионалната ценностна система имат значение при управлението, а те безспорно имат, това значи, че тренингът от хирургията помага.

- Тръгвате в медицината от неврохирургията, после правите завой, защо?

- Този начален период в професионалната ми кариера е свързан с много хубави спомени и придобиване на умения в интересна и високо професионална среда. Онези години бяха особени, държавата беше в преход от една система на управление в друга. Беше криза във всичко. Започнах работа в Клиниката по спешна неврохирургия във ВМА, създадена след реформите в Пирогов и ВМА, и работих там малко над 3 г. Впоследствие структурата бе закрита. От този период ми останаха много знания, опит, добри приятелства, които продължават и днес.

- Александровска болница е във втората половина на акредитационния си период – какво ви се иска да добави в оставащите 2 г. в „портфолиото“, с което ще кандидатства за подновяване на акредитацията?

- На първо място намеренията на екипа ни са да поддържа на всяка цена постигнатото високо ниво на професионална дейност в направленията, в които и сега имаме лидерска позиция. Условията, в които работим сега и вероятно ще се запазят, и занапред, са епидемична обстановка с висок риск от извеждане на цели структури и екипи в карантинни периоди и буквално спиране на работа. Това е стресова ситуация като имам предвид не само медицинска дейност, но и стрес в чисто финансов план. Затова и прогнозите за развитие и просперитет са по-малко сигурни, отколкото в предходни периоди.
В настоящия момент усилията на болничното ръководство са фокусирани в реализация на предложения проект за създаване на специализирана структура за лечение на пациенти с различна по тежест COVID инфекция, включително и интензивно лечение. Това е реална възможност за по-пълноценно участие на болницата в тази кризисна обстановка и единствената възможност болницата да съхрани и развива останалите професионални направления.

Усилията, които положихме в последните години, са реализирани във всички аспекти на дейностите, за които болницата има акредитация - терапевтичните специалности, ендоваскуларната диагностика и лечение на сърдечните и периферносъдовите заболявания, хирургичните дисциплини, ранната диагностика на онкологичните заболявания, трансплантациите, хибридните диагностични и образни изследвания, редките болести и пр. Намеренията ни са амбициозни.

Eдно от големите ни постижения от последните месеци е стартирането на позитронно-емисионна томография/компютърна томография (PET/CT) с два нови радиофармацевтика – галий 68 Ga PSMA при пациенти с карцином на простатата, и 68 GA DOTATOC при пациенти с диференцирани невроендокринни тумори. За диагностика на простатния карцином това е сред най-бързо развиващите се образни технологии, която позволява стадиране, рестадиране, оценка на активността на заболяването, мониториране на провежданата терапия и най-вече ранно диагностициране на туморен рецидив след операция.
Специфичното е, че при нас, в Александровска болница не само се извършват тези изследвания, но това се реализира в затворен цикъл - от изработването на изотопите на място в болничната аптека до пълната диагностика, а доста често - и лечение на пациента. Така освен другите уникални за страната дейности, ние сме лидери и в една крайно неспецифична за настоящето функция на болничните аптеки – производство на лекарствени продукти за нуждите на пациентите. Благодарение на изключителния професионализъм и отличната екипна работа на двете структури - Клиниката по нуклеарна медицина, където се осъществява диагностиката, и болничната ни аптека, която произвежда изотопите, стана възможно болницата да даде адекватен отговор на потребностите от подобен тип диагностика. И това е само началото на пътя ни в тази посока.

Александровска болница има също огромен и важен ангажимент към обучението на студентите в Медицински университет – София. Като най-голямата клинична база на университета имаме отговорността и задължението да актуализираме непрекъснато нивото на медицинските дейности към съвременните стандарти. Това е постоянен процес и той не бива да зависи по никакъв начин дори от затрудненията, породени от COVID.

- „Александровска“ е елитна основно с добрите си специалисти, но това ги прави и много ухажвани от други болници, имате ли рецепта как да ги задържите?

- Според мен рецептата е сложен микс от споделени елементи на ценностната система на медиците – традиция в професионализма, съчетана с амбиция да бъдеш по-добър лекар, взаимно уважение, колегиалност, лоялност, екипност, иновации, развитие на фундаментални и клинично-ориентирани научни изследвания, възможност за академично развитие, достойно възнаграждение. И най-важното – чувството за съпричастност към общността, която носи гордото име Александровска болница. Съпричастност, изискваща всеотдайност и отговорност.

- Може да звучи „неприлично“ за въпрос в първо интервю като директор, но кога за последно страдахте заедно с пациент?

- Въпросът е по-скоро личен. Въпреки че не съм склонен да споделям личните си емоции, ще ви отговоря. В професията на лекаря има много тежки моменти. Сблъскваме се с извънмерно човешко страдание, често пъти с безизходица и усещането, че смъртта побеждава. Това разбира се, са по-редките ситуации. Но те винаги действат потискащо и емоциите са, меко казано отрицателни. Ние обаче, сме така обучени, че ги потискаме и преодоляваме, защото инак няма да оцелеем психически. Защото животът трябва да продължи и нашата задача е да дадем шанс на болния човек, да „добавим“ още живот за него.

Трудно мога да отговоря на въпроса конкретно, но всеки път, когато ми се обади или срещна пациент с тежка хирургическа болест, който съм лекувал или близък на такъв пациент, независимо колко отдавна е било това – образът на пациента, операцията и лечението му, успехът или неуспехът, преминават през съзнанието ми като филмова лента.

CV

Роден e на 8 май 1965г. в София.

Завършил е Медицински университет – София, през 1991 г. През 2001 г. придобива специалност „Хирургия”, същата година завършва курс по здравен мениджмънт. Специализирал е хирургия в хирургичната клинични база на университета в Осака, Япония.

Кариерата му започва в Клиниката по спешна неврохирургия на ВМА – София. От 1997 г. е хирург в Клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия на Александровска болница и преподавател в Първа хирургия на МУ - София.

Дисертационният му труд е на тема „Проучвания върху обема на лимфната дисекция като компонент от оперативното лечение на стомашния карцином в стадии 0-ІІІВ”.
Заместник-директор по лечебната дейност на УМБАЛ „Александровска” от 2013 г.

От 2016 г. заместник-декан по учебната дейност на Медицинския факултет на МУ – София. Води лекции и практически упражнения по хирургия на студенти ІІІ курс медицина и обучение на специализанти по хирургия.

Участвал е в над 70 научни форума по хирургия в България и чужбина. Автор и съавтор в над 115 публикации в медицински списания, съавтор в 3 учебника и 2 ръководства за студенти.

Зам.-председател два мандата на Българското хирургическо дружество, член на Управителния съвет на Съюза на българските медицински специалисти и на Експертния съвет по медицинската специалност „Хирургия“ към министъра на здравеопазването.

Носител на грамоти и награди за принос в развитието на хирургията у нас и на активна образователната, научноизследователската и експертна дейности в МУ – София.

Други от Мнения

Пречупване на тренда - ниските лихви спряха растежа на милионерските влогове

Вземащите кредит трябва да се съобразят с новата тенденция - лихвите ще се покачват Хората изчакват да видят докъде ще спаднат цените, за да получат по-изгодни сделки БНБ публикува редовната

Красен Станчев: Бъдещият кабинет не е на ротацията, щафета е - трябва да бъде разписано какво поема първият и какво предава

Обедняване и апокалипсис няма! Всички - без семействата с повече деца и част от пенсионерите, са по-добре в последните 2 г., казва икономистът - Държава пред катастрофа, икономика пред рецесия

Президентът си е основал звукозаписна компания и от там сега ще излязат редица нови хитове

Няколко коментара на извънредната и налудничаво динамична политическа обстановка: 1. “Да, България” винаги е била категорична, че експертният състав на правителството е това

Кабинет на ПП-ДБ само с техни министри не им дава по-добри възможности

Партиите - участнички в споразумението за излъчване на правителство от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са заинтересовани да постигнат балансирано представителство в предстоящия кабинет

“Букър” тежи, колкото и да ръкопляскате или да хулите

Радвам се за Георги Господинов. Книга, писана на езика свещен, достигна до световно признание. Интересни са ми тези, които обругават, без да са чели Може би думата награда иде от това, че някой

>