София замрази концесията на 2600 спирки
Заради коронакризата има интерес само към топлокации, обмислят да ги дадат на ЦГМ
Идеята 2600 спирки на градския транспорт в София да бъдат дадени на концесия е замразена. Причината е коронакризата и липсата на интерес от компании към процедурата. Затова в Столичната община вече се обмислят различни варианти - дали да не бъде направен опит процедурата да бъде обявена наесен, но с нови условия, или за стопанисването на спирките да отговаря Центърът за градска мобилност.
“Желаещите да участват в подобна процедура се интересуват само от топлокации, като например при хотел “Плиска” и НДК. Това са компании с интерес в рекламата или дребната търговия. Те не проявяват интерес към спирките в останалата част от града. За нас обаче е важно всички спирки, съобразено с пътникопотока, да предлагат едни и същи услуги, което предполага да се разработи унифициран модел. Освен това желанието ми е спирките в целия град да бъдат обновени”, заяви пред “24 часа” зам.-кметът по транспорта Кристиан Кръстев.
Концесията се подготвяше няколко години, като първият вариант е още от 2014 г. През юли 2018 г. СОС даде зелена светлина на условията. Тогава бе гласувано срокът на концесията да е 15 г. Спирките бяха разделени в 4 пакета, а един инвеститор можеше да кандидатства за максимум два от тях. Бъдещите концесионери щяха да печелят от отдаването под наем на 400 рекламни елемента и 300 павилиона за продажба на вестници и дребни пакетирани стоки към спирките. А от концесията общината трябваше да получава поне 80 000 евро годишно.
Тогава стана ясно, че ако общината реши сама да подмени всички спирки, ще трябва да инвестира 19 млн. лв.
Вече година и половина обаче концесията така и не е обявена. В края на 2019 г. столичният кмет Йорданка Фандъкова обяви, че стопанисването на спирките ще е една от най-важните задачи пред току-що назначения за зам.-кмет по транспорта Кръстев. Тогава възникна идея за спирките да се грижат районните кметове.
“Въпрос на принципно решение е дали да се стартира процедура, за която има решение на СОС, но към нея няма интерес, или да се доработи. Друг вариант е ЦГМ да се занимава с тях”, каза Кръстев.
Вероятно наесен ще има нов опит за привличане на интерес към подобна процедура. Ако никой не прояви такъв, ще се търси друг вариант.
Подобно е и мнението на зам.-шефа на транспортната комисия в СОС Зафир Зарков. Според него при драстичен спад на пътникопотока и коронакриза, която според прогнозите ще продължи и догодина, обявяването на концесията се обезсмисля.
Заради намалените приходи през извънредното положение, когато зоните за платено паркиране не работеха, все още спряната продажба на билети от водачите в градския транспорт и драстичния спад на пътниците, се наложи ЦГМ да изтегли 15 млн. лв. заем, за да се разплати с транспортните оператори. В тази ситуация не е ясно как дружеството ще отдели бюджет и за спирките.
“Работата на ЦГМ е да осигурява градския транспорт, а не да се занимава с рекламни площи и търговски обекти”, смята Кръстев.
Ако все пак се реши ЦГМ да стопанисва спирките, вероятно ще се обяви процедура за външен оператор и наематели по подобие на рекламните елементи и търговските обекти в метрото.
Ще са 2 вида - представителни в центъра и вандалоустойчиви в крайните квартали
Два дизайна на спирките в София изготви екипът на главния архитект Здравко Здравков. Има и указания за вида на материалите, от които трябва да са изработени - стъкло или ламарина в зависимост от това дали са в центъра, или не.
Те са част от проекта за наредба за градската среда, която наесен ще се обсъжда от СОС. С изискванията трябваше да се съобразят и бъдещите концесионери.
Първият дизайн е по-представителен и е с повърхностно боядисване на поцинкованите метални елементи, осветление на навесите и рекламните пана. Прозирните елементи по спирките пък са от ламинирано стъкло. Павилионите имат отоплителна и климатична инсталация.
Другият дизайн на спирките е предназначен предимно за зони с намален контрол. Тези навеси са без реклами и павилиони. Използваните материали са вандалоустойчиви.