Симеон Дянков : В кризисни времена политическият цикъл се ускорява, няма нищо страшно в това
Трябва бързо и смело решение. Два са възможните варианти – оттегляне на повечето министри и вид експертно правителство или направо да се върви към избори, казва бившият вицепремиер и финансов министър
Още акценти:
Финансите се управляват сравнително добре, неслучайно България влезе в чакалнята на еврозоната
Трябват промени, за да се върви напред. Знаещи хора има и при управляващите, и в опозицията
Кризата ще е по-дълга от прогнозите. Туризмът няма да успее да се съвземе и догодина
Няма да може да се дават дълго пари на калпак, трябват регионални и секторни политики
Напрежение президент-премиер, вече месец протести срещу властта, бившият втори в ГЕРБ Цветанов стяга партия, лобита в БСП се бият за лидерския пост, изтичат записи, някои от които прокуратурата проверява. А на този фон- икономическа криза и втора вълна пандемия. Как изглеждат от вън тези не типични за лятото събития, г-н Дянков?
Това лято наистина не е типично. След дългото принудително стоене в къщи през пролетта се отприщи голяма енергия. Това става в много държави по света - при нас във Вашингтон например също имаше големи демонстрации и масово чупене на прозорци на магазини. Голяма част от града беше в обсада над месец. В България тази енергия се съчетава с неизвестността как ще върви икономиката през есента и зимата. А от там и каква ще в безработицата. При всичко положения тази година ще е тежка за много хора. Обществото очаква политиците да дадат отговори. Някои от тези отговори все още липсват.
Виждате ли обективни основания за протестната вълна- в състоянието на икономиката, на финансите, на съдебната система, в начина на управление на държавата?
Финансите се управляват сравнително добре. Не случайно България влезе в чакалнята на еврозоната. Това е успех, макар че дойде на фона на нарастващо неодобрение към действията на правителството. Причината е слабата социална политика. Тя догонва кризисната ситуация. Имаме слаб социален министър, незапознат с мерките които се вземат по света, какво работи и какво не. Мярката 60/40, например, дойде късно, прилага се бавно, много бизнеси не могат да се възползват. Докато се разшири във времето редица работодатели съкратиха работници - тази тенденция е вижда от малкото похарчени пари по тази мярка. Няма и общ поглед какво предстои. В кои сектори и кои региони идват трудни месеци. Например в Смолянско, покрай вероятната липса на зимен туризъм с от там и на работни места. Или в мебелната промишленост в Троянско.
Твърдите че, причините са в не само в обективните измерения на кризата, а и в субективния фактор?
Социалният министър не си е на мястото, там трябва човек със знания и възможност да прави с срез на икономическата ситуация. Бисер Петков липсва в това правителство. Тази липса ще се чувства все повече идните месеци. Финансите се оправят сравнително добре. Има, разбира се, и други липси, извън социално-икономическата сфера. Обществото ги вижда и иска повече.
Може ли заради страха от протестите и заети с политически схватки да изпуснем от контрол епидемията, което, освен здравето на хората да катализира допълнително кризата в икономиката?
Икономически и социални мерки закъсняват или липсват, защото в правителството липсват икономисти и социални експерти. Къде е Делян Добрев, Бисер Петков, Трайчо Трайков, та дори и хора от опозицията които имат опит и знания? Липсва анализ по сектори: къде са проблемите и какви секторни политики да нужни. Сега който се оплаче получава пари. Тези които работят и не вдигат тревога остават настрана. С други думи, правителството гони вятъра. Енергия се вижда само в туризма, където новия министър като че ли е постоянно на срещи с хората от бранша. Къде са другите министри?
Наскоро се обявиха нови мерки, от които главната мишена на критиките стана помощта по 50 лв. за пенсионерите, които наистина не са пряко засегнати от кризата. Вие споделяте ли ги?
Пак казвам, в идните месеци социалната политика ще е най-важна. Тя в момента е нула, може само нагоре. Няма да има дълго време пари да се дават на калпак, трябват регионални и секторни политики. Целта е да се запазят възможно най-много работни места. Трябва нов социален екип, да разбира от анализи и да знае чужди езици, за да чете какво успява в другите държави.
Може ли да се разчита, доколко и в какви срокове на помощта от Европа? Имаше ентусиазъм, който отшумява. Готови ли сме да ги получим и да ги похарчим ефективно?
Европа винаги се движи по-бавно от другите големи икономики като САЩ и Китай. Така беше и по време на предишната криза. Пари ще дойдат през зимата, но не Европа ще начертае политиките нужни на България. А и тогава вече ще е късно. Пари правителството все още има - финансовото министерство си е свършило работата. Къде е обаче икономическо-социалния екип? Вероятно в отпуск. Всъщност от икономиката просто трябва да посочат къде се очакват големите проблеми есента и зимата. Социално министерство отсега трябва да задейства мерките. Но нито има такива знания, нито има такава енергия.
При предишните ни разговори вие прогнозирахте, че излизането от икономическата криза ще бъде бавно и трудно, ще продължи години. Нещо промени ли тези очаквания?
Кризата ще е по-дълга, отколкото предвиждахме. Много отрасли няма да се съвземат и следващата година - например туризма. Трябва по-дългосрочен подход. Той може да се изгради така: чуват се фирмите, прави се регионален и секторен анализ, вадят се приоритети, действа се ударно преди да е дошла неволята. Това сега се прави донякъде в туризма, в другите сектори министрите стоят и викат на вятъра: Невольо, невольо.
Разчитате ли някакъв сигнал в рекордното поскъпване на златото? Нали е известно, че то винаги вещае смутни времена.
Да, когато цената на златото е висока, инвеститорите очакват дълга криза и стават консервативни. В началото на пандемията мислехме, че тя ще идва на вълни. Разбрахме, че ще бъде с нас постоянно до намирането на ваксина или лекарство. Затова и инвеститорите минават в отстъпление и паркират средствата си в злато.
Към пандемията и икономическата криза се добави и политическа. Като възможни изходи се обсъждат варианти: служебно правителство, програмно правителство, кабинет без Борисов , кабинет без Борисов и министри от ГЕРБ, или управление под обсада. Според вас кой е най-вероятен?
Това правителство показва голяма слабост: липсата на икономически познания и на социална политика. Трябват промени за да се върви напред. Знаещи хора има, и при управляващите и при опозицията, и при извън-парламентарните групи. Чудя се защо не се прави.
Но промени наскоро имаше, не са ли достатъчни? Бяха сменени трима, и то основни министри. Може би имате пред вид повече експерти в него, а не политически лица, или?
От трите сценария, които аз чух доминира един- това правителство да довърши мандата си. Но с променен състав. Сегашният е слаб. Ще нагнети още по отрицателни настроения. Трябват промени и опитни експерти. Такива в България има. А да се върви към предсрочни избори е прибързано, ще се загуби инерция.
В последните дни много се обсъжда вариантът да се направи опит кабинетът да завърши мандата си без Борисов начело. Дори и само заради това, че върху него са концентрирани всички негативи и всички очаквания. Мислите ли, че е възможно решение?
Необходимо е бързо и смело решение. Социолозите единодушно твърдят, че с всеки изминал ден подкрепата за управляващата коалиция пада. Томислав Дончев наскоро очерта три варианта. Два от тях са възможни. Първо, всички министри избрани в парламента да се оттеглят там и свършват работата по законите, които са необходими. Остават само тези министри, които не са се явявали на избори- вид експертно правителство. Приемат се тези няколко закона и се върви към избори. Втори вариант – направо избори. В кризисни времена политическият цикъл се ускорява, няма нищо страшно в това.