Янаки Стоилов: БСП не показва категорична решимост да скъса със зависимостите
За 30 години партията не е била в по-сложна ситуация за запазването си като първостепенна политическа сила, казва известният юрист, който е и член на Националния съвет на партията
Още акценти от интервюто:
Опасявам се, че прекият избор и конгресът няма да сложат финал на кризата в БСП
Над 50 предложения за председател на БСП - това не е израз на богатство от кадри, а показва, че кризата от върха е слязла към основата на партията, че нейните критерии в редица случаи са принизени
Проблем е, че в залисията на вътрешната кампания ръководството остави партията без позиция по актуалната ситуация и по изхода от кризата
В БСП има два големи дефицита - на социализъм и на демокрация
БСП правилно защити президента, но не бива да допусне да изгори във “волтовата дъга” между “Дондуков” 1 и 2
- Г-н Стоилов, вие сте сред номинираните за лидер на БСП. Ще се включите ли в битката?
- Имам над 20 номинации за председател от различни организации в труден за мен политически период, и то без да съм участвал в нито една от тези конференции. Избягвам да употребявам думата лидер, защото лидер не се назначава и не се избира. Такъв ставаш или не ставаш. Благодаря за признанието и за доверието, но няма да участвам в избора.
- Защо? През годините неведнъж сте били кандидат за председател...
- Няколко са причините. Над 50 души са предложени за тази позиция. Това не е израз на богатство от кадри, а показва, че кризата от върха е слязла към основата на партията, че нейните критерии в редица случаи са принизени. Няма как която и да е обществена организация да разполага с толкова силни кандидати за първата позиция в нея.
На следващо място - историята ни предупреждава, че когато пряко се избира само един човек, това по същество се превръща не толкова в избор, колкото в плебисцит, т.е. дали се приема, или не действащият ръководител. Плебисцитната демокрация обаче е съмнителна, защото обикновено поражда проблеми във взаимоотношенията между колективните органи и председателя. Историята ни дава достатъчно уроци, но както констатира Хегел, народите, в случая партиите, не се учат от нея.
И най-важното - дълги години ме възприемаха като един от любимците на партията, но с течение на времето разбрах, че не може, а и не бива да се харесваш на всички. Истинската политика изисква категорични позиции и определяне на граници за компромиса, които не бива да се прекрачват. Като няма с какво по същество да ме атакуват във вътрешнопартиен план, някои казват “вечният Янаки Стоилов”. Каква по-добра оценка, вложена в тази злъчна фраза?! При небивалото напоследък разделение на хора и групи в партията тя болезнено се нуждае от личности, за които не тегне съмнение, че непременно се стремят към постове, а са необходими, за да казват и отстояват истината, да предлагат решения на най-важните въпроси.
- Винаги е имало противоборства в БСП, но разделението сега май вече е прекалено силно. Възможно ли е да се окаже и фатално след провеждането на прекия избор и да се стигне дори до разцепване?
- Опасявам се, че прекият избор и конгресът няма да сложат финал на кризата, в която се намираме. Нейните корени са по-дълбоки и не са само български. Те са в идейното обезличаване, в “деполитизацията” на политиката, в нейното поглъщане от частни интереси и скрити зависимости от различно естество. Тези проблеми се задълбочават и в обществото, и в партията. Специално за БСП не са изключени всякакви развития, някои от които смятам за твърде рискови. През изминалите 30 г. партията ни не е била в по-сложна ситуация от гледна точка на запазването си като първостепенна политическа сила, която трябва да потвърди своята историческа роля в новите условия.
Противопоставянето в БСП надхвърля идейните и политическите мотиви. Има доста хора, които искрено се опитват да върнат тази дискусия в партията, но други се прислоняват зад тези техни усилия, за да могат отново да бъдат в “играта”, да дърпат конците в своя изгода. Единственият път напред е да се постави ясна идейна и политическа основа за преодоляване на сегашната ситуация, но и това вече не е достатъчно.
За съжаление, БСП не показва категорична решимост да скъса със зависимостите, които ѝ тежат. Такива има на национално, на областно, на местно равнище. Не става дума за отстраняване от партията, а към всеки, който я представлява, да бъдат предявени високи критерии.
- Какви зависимости има в БСП?
- Те са на хора, които влагат прекалено много амбиция в постигането на собствените си цели, често съпроводени с частни и корпоративни интереси. В България няма държавна институция или партия, в която да не са проникнали такива интереси. Това прави българската политика толкова непредвидима, непоследователна и отдалечена от очакванията на гражданите. Ако БСП иска да запази и увеличи своята роля след прехода, е длъжна да преодолее това състояние първо в себе си, а после и в държавата.
- Заради кампанията ли не говорите с имена?
- Не е необходимо да персонифицирам. Вече съм го правил и съм готов за такава полемика, но се опасявам, че засегнатите ще го приемат като лично отношение, а моята цел е да апелирам към критичния дух на партията, да я предпазя от ситуационни и непълни обяснения по този кардинален въпрос.
От решаващо значение за БСП сега е да разчита на авторитетни хора, които имат политически морал и са компетентни и в своята професия, и в самата политика. БСП трябва да даде пример, защото иначе ще отстъпи терен на мигриращи и мимикриращи политици, очаквайки да бъдат “осиновени” от част от недоволните. Едни от най-гласовитите на протестите са преминали през няколко формации, част от тях са изградили кариерата си и са стигали до управлението с подкрепата на ГЕРБ. Моят опит не ми дава право да бъда наивен, а отговорността - да се примирявам. Както е казал народът, “за един бит дават двама небити”. Стига са ни пробутвали разделения между поколенията, “рециклирани” идеи и политици, с което се прикриват важните социални разделения!
- Говорите за идейната същност на БСП - вие сте част от група, която излезе с обръщение за идейно изчистване на партията. Имаше идея за създаване на движение с такава цел. Какво се случи?
- Този въпрос ще става още по-актуален, но засега говорим за инициатива, адресирана към членовете и симпатизантите ни, към леви хора и организации. В БСП звучат гласове за консолидация, но за мен те съдържат или доза наивност, или лицемерие. Задачата не е да примирим хора, които са едни срещу други, за да успокоим привидно партията, но да я подчиним на техните интереси. Тези, които са искрено загрижени за бъдещето на БСП и имат нужния авторитет, нека положат здрава основа от амбициозни идеи и конкретна политика.
БСП трябва да е различната партия. Тя е оцеляла досега, защото за нея най-важни са устройството на обществото, интересите на хората, преодоляването на огромните неравенства, прогресивната политика във всичко - от данъците до режима на собствеността, след това е въпросът за властта.
Проблем е, че в залисията на вътрешнопартийната кампания ръководството остави партията без позиция по актуалната ситуация в страната и по изхода от кризата. Ясно е за какво протестират хората - те искат оставки, но нашата работа не се изчерпва с това да подкрепяме техните искания. Има опити протестът да бъде обсебен от градската десница и други фактори, да бъде използван за цели, извън водещите. Стремежът на част от организаторите да ескалират протеста, да го превърнат в представление, вместо да го масовизират, разколебава хора, които принципно го подкрепят. Като че ли се разчита повече на парализата на управлението, отколкото на енергията на масовата мобилизация. Никоя радикална промяна или революция не е оставила трайни следи само заради огромното недоволство, ако няма завладяващи мнозинството идеи.
- А БСП я няма?
- Прекалено критично казано, но ролята ни не привлича голямо внимание. Предложих на Националния съвет още преди да избухнат сегашните протести да организира тематични протести във връзка с някои спорни, дори корупционни решения на правителството. Ако партията ги беше започнала, макар не в днешните мащаби, тя щеше да бъде със самостоятелна роля, а не само да попълва площадите с членове и симпатизанти. Цялата история на ХХ век ни показва, че от подобни масови движения печелят не толкова участниците в тях, колкото тези организации и личности, които задават тона и формулират основните искания.
- Защо Нинова отказва да свика заседание на Националния съвет?
- Може би заради притеснения, свързани със ситуацията в партията и с поляризацията в НС, който на няколко пъти се разделя по редица въпроси. БСП трябва да поставя на преден план въпросите на националната политика, а след това вътрешнопартийните. Опасявам се, че поради състоянието, в което се намираме, ще стигнем до конгреса без солидни документи, които са дискутирани конструктивно и критично от голям брой социалисти.
- Покрай тези вътрешни войни обаче БСП май загуби гласа си на силна опозиция и тази роля бе иззета от Румен Радев. Как виждате ролята на президента - трябва ли той да направи политически проект и да се включи в парламентарня вот?
- БСП правилно защити президента, но не бива да допусне да изгори във “волтовата дъга” между “Дондуков” 1 и 2. Президентът успя от изолацията по отношение на управлението чрез критична, дори остра реакция да се превърне в единствената институция, която се вписа сполучливо в протестната вълна, дори зададе основните лозунги.
Политически проект, подкрепян от президента, е възможен, но едва ли пряко, както задавате въпроса. Според мен такова развитие би поставило част от симпатизанти на БСП, гласували за Радев, пред дилема в следващи парламентарни избори. Не искам да отговарям на този въпрос вместо него или негови съветници.
Истинското изпитание и оценка за президента ще дойде, ако скоро му се наложи отново да формира служебно правителство. Тогава ще видим дали генералът политик е направил необходимите изводи от предишния си опит на “новобранец” в голямата политика, дали неговият кабинет ще включва неуязвими и способни личности, които не са обременени от предишни участия във властта. При това положение служебното правителство би стартирало със значително по-голяма подкрепа и позитивни очаквания от сегашното. Но освен с очаквания за организиране на честни и свободни избори към него ще се предявят множество социални искания поради влошаване на общата ситуация в страната.
- Премиерът заяви на конференцията на ГЕРБ, че е готов да се оттегли, но да има правителство на същата коалиция, което да посрещне наесен икономическата и социалната криза, да има парламент, който да взема нужните решения и да прави законодателни промени. Какво ще се случи?
- Тази проява на ГЕРБ я тълкувам като опипване на почвата за продължаване на сегашното управление, менажирано, но не представлявано от Борисов или за преминаване към служебно правителство. Може би целта на прочитането на дългия списък със закони, които това Народно събрание трябва да приеме, е след това да се каже - ето, ние се съгласихме с настояването за служебен кабинет, затова не се оправдавайте с липсата на необходимата законодателна база за решаване на най-належащите проблеми.
- Борисов прехвърля горещия картоф на Радев, така ли?
- Да, ако се стигне до служебно правителство. Тогава исканията на много от протестиращите ще бъдат прехвърлени към новите обитатели на “Дондуков” 1. Отделен въпрос е дали ГЕРБ все още има сила за ново възстановяване след продължителното управление и неколкократното повторение на финала на това управление.
- Какъв е изходът от ситуацията за БСП?
- В БСП днес, може да звучи банално, но е най-точно, има два големи дефицита - на социализъм и на демокрация. Не е достатъчно партията да се позовава на известните и непреходни ценности. Като част от световната и европейската левица ние дължим отговор за съдържанието на социализма в кризата на финансово-олигархичния капитализъм през информационната епоха на глобални и регионални, на редуващи се и комбиниращи се кризи от най-различно естество. А когато става дума за демокрацията - още когато се приемаха промените в устава, подчертах, че след като председателят на партията ще се избира пряко, това трябва да се разпростре както върху персоналните ръководни длъжности на всички нива в нея, така и върху кандидатите за основните публични длъжности в държавата.
Другият важен въпрос е какви личности ще представляват партията - и в Националния съвет, и в следващия парламент. В сегашната група на БСП има хора, които се изявяват добре - едни с опит, други показват перспектива. Но не достигат личности с политически характер. В политиката трябва да си лоялен към убежденията си, към партията като общност, а не просто към отделен човек. Ако ще се избират хора според степента на приближеност до един или друг ръководител, дори част от тях да притежават необходимите професионални качества, без отстояване на собствена позиция в критични моменти, никога не можеш да станеш силен и полезен политик.
Визитка
Роден е на 8 септември 1958 г. във Велико Търново
Завършил е право в СУ “Св. Кл. Охридски”
Професор д-р по право, ръководител на Катедрата по теория и история на държавата и правото в Юридическия факултет на СУ
Бил е народен представител в няколко парламента, включително зам.-председател на 43-ото НС
Член на Националния съвет на БСП
Женен, с дъщеря на 18 години