Ангел Ангелов: Наш приорирет е да сме екологични и да не оставим заетите в енергетиката без препитание
Търсим варианти, чрез които да адаптираме дейността си спрямо изискванията на Европа и да запазим работните места, казва изпълнителният дирекгтор на "Топлофикация Сливен"
В последните години в България се коментират все повече плановете на много предприятия, произвеждащи енергия от въглища, за преминаване към нови горива, които подобряват влиянието на дейността им върху околната среда. Това е вследствие натиска от страна на ЕС за намаляване на емисиите въглероден диоксид. Говори се за използване на природен газ, биомаса, водород и други алтернативи. Напоследък различни експерти споменават и едно синтез газ, който непознат у нас. "24 часа" потърси за коментар енергийния експерт инж. Ангел Ангелов, който в момента е председател на борда на директорите на "Топлофикация Сливен", бил е и изпълнителен директор на мина "Черно море".
- Г-н Ангелов, като експерт с опит каква е оценката ви, отминава ли ерата на въглищата като гориво?
- Бъдещето е във възобновяемата енергия, в създаването на енергия от биомаса и РДФ, какъвто ние използваме в дейността си. Природният газ също не бива да се пренебрегва като гориво, което ще помогне на реализацията на прехода към създаване на по-екологично производство на енергия. Всички в сектора сме наясно, че въглищата постепенно си отиват. За това и "Топлофикация Сливен" предприе стъпки за замяна на част от изкопаемото гориво с по-екологични варианти, каквито са РДФ и биомаса.
Поехме риск, началото за нас беше предизвикателство, защото се учихме в движение. Но знаем, че създаването на повече мощности за производство на енергия от горива, щадящи околната среда, е начинът постепенно да прекратим използването на въглища и да убедим Европа, че можем да направим българската енергетика по-екологична.
- За РДФ и биомаса сме слушали, много експерти подчертават техните предимства. Можете ли да обясните какво представлява този синтез газ, за който се говори напоследък?
- Синтез газът се нарича още синтетичен газ. Предполагам, че с това наименование е по-познат на хората. Той представлява смес от газове, включваща въглероден оксид и водород, които са в ролята на основни горивни компоненти.
- Как се получава той?
- Синтентичен газ се получава основно при газификация на различни продукти, които притежават топлинна стойност и съдържат въглерод.
- Всичко ли може да се газифицира?
- На теория да. Подходящи за газификация са въглищата, но все пак, ако се опитваме да създадем екологично и нисковъглеродно производство на енергия, е необходимо да се газифицират горива, които са щадящи за околната среда, като биогоривата, които са възобновяеми източници на енергия.
- Дайте пример.
- Съществуват технологии за газификация на отпадъци и биомаса. Точно такива, каквито се използват в "Топлофикация Сливен". Запознавал съм с трудове, които описват процеси на реформинг на природен газ с водна пара за производство на водород. Но това са твърде модерни технологии за България.
- Можете ли да обясните на достъпен език как се случва газификацията на един твърд продукт?
- По време на процеса на газификация продуктът преминава през различни етапи – загряване, сушене, пиролизира и накрая газифициране, като се разлага термично. Пиролизата е химичен процес, при който в резултат на покачване на температурата, се отделят летливи горими газове. Представлява термично разлагане без участието на кислород.
- Каква е температурата?
- При 400–500 градуса има процес на пиролиза, над 800 градуса – процес на газифициране
- Според lас още колко години България ще използва въглища?
- Всичко зависи от усилията на всяко едно дружество. Всяко предприятие, използващо въглища, трябва да прецени дали ще прекрати дейността си или ще инвестира в преработване на съоръженията към работа с по-екологични алтернативи за производство на енергия.
- Как бихте посъветвали другите предприятия да постъпят?
- Да се борят! Въглищните централи в България имат дълга история и осигуряват работни места на хиляди българи. Наша отговорност е да не оставяме заетите в енергетиката без препитание, а да намерим вариант, чрез който едновременно да адаптираме дейността си спрямо изискванията на Европа, и да запазим работните им места.