Големи земевладелци изнасят капитали в Румъния и Украйна, ако ги ударят с данък
Зърнопроизводители отказват да наемат земи, ако им вдигнат още рентите
Големи капитали на едрите собственици на земя у нас могат да бъдат пренасочени към държави като Румъния и Украйна. Това предупреди пред “24 часа” председателят на УС на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя Стайко Стайков. При северните съседи и Украйна земята в момента струвала по-евтино, отколкото у нас, нямало и пречки пред инвеститорите.
“Никой не иска да се стига дотам, но ако се приеме дискриминационно облагане с данък само за собственици над 20 000 дка, ще ни даде ясен знак, че големите инвеститори са нежелани в България”, коментира Стайков. В края на юли ВМРО внесе в парламента промени в Закона за местните данъци и такси, които
засягат 61
физически и
юридически лица
с над 20 000 дка
земя у нас
2/3 от тях са членове на асоциацията на собствениците на земя.
“Това е директен удар срещу нас, а ние сме най-големите данъкоплатци и инвеститори в България”, твърди Стайков. В асоциацията влизат около 40 дружества и физически лица с общо над 3 млн. дка в землищата на 2500 села. В нея са и най-големите собственици на земя у нас - дружествата около холдинга “Ромфарм”, които имат общо около 1,1 млн. дка, както и другите големи като “Агрион”, “Адванс Терафонд” и “Сортови семена Вардим” на бизнесмена от Троян Светлозар Дичевски.
Облагането с данък на големите земевладелци ще удари и борсата, защото “Адванс” е публично дружество, твърди още Стайков. В близките дни се очаква асоциацията да бъде подкрепена от големите работодателски организации като КРИБ и БСК в битката им срещу въвеждане на облагане между 1 и 10 лв. на дка годишно според решение на общинските съвети.
За евентуални
фалити на
дребни и средни
фермери
предупреди още Стайко Стайков. Според него при едно облагане с данък той ще се прехвърли върху цената на рентата и тя ще се повиши. Това ще доведе до невъзможност по-малките фермери да я плащат, което, съчетано с тежката година с ниски добиви заради сушата, ще предизвика трусове в сектора.
Евентуалното прехвърляне на облагането към фермерите предизвика гнева на председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов. “И сега
рентите са много
високи, стигат до
105 лв./дка в
Добруджа,
ако ги вдигнат още, няма да обработваме земята и ще им я оставим”, коментира той. Костадинов призна, че мненията на фермерите за облагането с данък на едрите земевладелци са много различни. Има такива, които го подкрепят с мотив, че големите собственици само им извиват ръцете и им налагат високи ренти и неблагоприятни условия в договорите. Например високата рента от над 100 лв./дка в Добруджа се искала за всичката земя в даденото землище, дори и за по-лошата, която дори не било рентабилно да се обработва. Освен това се плащало независимо каква е годината и добивите, иначе следвали съдилища. Зърнопроизводители предпочитат рентата в натура, която е 30% от продукцията, и така е в големи части от страната. Големите земевладелци обаче не искали и да чуят за натура.
Други зърнопроизводители обаче подкрепят становището на асоциацията на собствениците на земя, че в такава тежка година за земеделието като настоящата не е време за въвеждане на данъци, защото ще доведат до сътресения в бранша.
Не искаме да
се окажем
жертвата
в една война,
която се задава, каза Костадин Костадинов. Националната асоциация на зърнопроизводителите е изпратила писмо до всичките си регионални структури да обсъдят проектозакона на ВМРО и наесен, когато той ще влезе за гласуване в парламентарните комисии, да има общо становище на зърнопроизводителите.
От облагането ще пострадат всички, ако зърнопроизводителите откажат земя, ще се върнем на нивото от 2007 г., когато нивите пустееха, каза още Стайко Стайков. Благодарение на проекти на асоциацията на едрите земевладелци били разработени над 5 млн. дка у нас, която е изчистена от храсти и облагородена, което не било по силите на по-малките собственици.
“Не е вярно, че
не плащаме
данъци,
приходите от рентите се облагат с 10% корпоративен данък и още 5% данък дивидент, което годишно е над 100 млн. лв., обясни Стайков. Според него няма и основания да се облага земята допълнително, след като държавата не инвестира в нея. България била единствената в Европа, която на практика няма поливно земеделие. Едва 2,5-3% от земеделските площи имат хидромелиоративни съоръжения. Затова и важната задача, която трябвало съвместно да се реши от държавата и собствениците, е да се възстанови напояването у нас.
Никой не е направил сметка, че за едни несигурни 30-40 млн. лв. за общините от новия данък ще има над 400 млн. загуби за земеделието, твърди Стайков. Той призна, че вече има признаци на противопоставяне с ползвателите на земите, което не е полезно и за двете страни.
Ние също сме производители, повечето едри собственици имат бизнес в земеделието с лозя, трайни насъждения, обработват и част от имотите си, каза Стайков. Затова очаква подкрепа срещу облагането и от по-дребните собственици на земя. “Защото днес казват, че облагат само от 20 000 дка нагоре, но утре никой не знае дали няма да му хрумне на някого да каже, че границата пада на 1000 или 500 дка”, коментира Стайков. Той се позова на конфиденциалността при обявяване на данните кой колко земя държи у нас.
При евентуално облагане и масови продажби на земя от големите това ще срине пазара на земя, който е единственият сигурен в условията на криза, коментира още Стайков. Ако някой голям излезе от пазара, ще е пагубно особено за малките населени места.
За мен проектозаконът е лобизъм, за да може да се угоди на малка група хора да вземат евтино земя, заяви още Стайков. Така с необлагаеми 19 900 дка, разделени на по 4 човека в семейството, може да се стигне до монопол с 80 хил. дка на едно лице в даден регион.
ВМРО: Земята е златна кокошка, 4,5 млрд. лева не се облагат
"Има изключително изкривяване на пазара на земя, тя се превърна в спекулативен финансов инструмент. В последните години немалко хора купуват земя, защото не се облага.” Това заяви основният вносител на поправките за облагане на едрите земевладелци Искрен Веселинов от ВМРО. Той е и председател на регионалната комисия в парламента, която е една от трите, на които е разпределен проектозаконът.
“Дебатът трябва да започне, за 30 г. преход някои станаха супербогати, от това страдат земеделските производители. Не ме притеснява, ако тези хора тръгнат да си продават земята, защото ще отиде в по-дребни собственици и те ще създават допълнително работни места и принадена стойност”, коментира Веселинов. Земята била актив, чиято цена всяка година растяла. Преди 10 г. декар е струвал средно 500 лв., а сега вече е 1000 лв. Освен това има и ежегодна доходност от земята под формата на рента. Тя обикновено е около 5% от стойността на земята, която също не се облагала.
ВМРО предлага между 1 и 10 лв. на дка годишен местен данък в полза на общините за земи над 20 000 дка, което засяга 61 физически и юридически лица с 4,5 млн. дка земя.
“Тоест тези 4,5 млн. дка земя по 1000 лв. правят 4,5 млрд. лв., които сега не се облагат по никакъв начин", обясни мотивите си Веселинов. Големите инвеститори в земя често не били земеделски производители, за тях тя била един финансов инструмент. “Те са си намерили златна кокошка, която непрекъснато снася яйца”, образно описа ситуацията депутатът. Според него е редно на принципа на социалната държава да споделят част от богатството си за преразпределение. Нямало друг бизнес, който да е толериран по подобен начин.
"И този бизнес не е толериран, за да има едро земевладелие. Презумпцията на законодателя е била да освободи земеделската земя и респективно доходите от нея от облагане, защото, когато са правени законите, е имало многобройни дребни собственици на земя", каза Веселинов. Според него вече имаме едно извратено окрупняване на земята, което не е продуктивно и води до земеделие, което не ангажира работна ръка и не дава принадена стойност.
"Всичко това дава изключително отрицателен ефект върху българското село. Разбира се, този данък няма да реши всичките проблеми, но държавата ще даде ясен знак, че не толерира крупното земевладелие, а поощрява земеделие, в което хората да произвеждат и да има нормални размери на земеделската собственост", заяви зам.-шефът на парламентарната група на "Обединени патриоти". Според него окрупняване на земята като у нас нямало дори в Австралия.
"Четох становището на асоциацията на едрите собственици - то е нелепо. Всеки има право на мнение, а те освен това и имат солиден материален интерес, така че аз не им се сърдя, че пишат глупости. Но няма грамотен човек, който да се съгласи с тяхната теза", убеден е Веселинов.