Ани Владимирова: Стресът и страхът от COVID-19 преляха в яростно желание за промяна
В тази криза са ни нужни каузи, които да държат главите ни над водата
Несигурният човек, решил, че няма какво да губи, лесно се впуска в безразсъдни действия
Протестите са само една от последиците от пандемията
Мнозина пребориха стреса, като изключиха телевизорите си, други се хванаха с ремонт на дома, трети се впуснаха онлайн в нови контакти
Заради коронакризата в пъти нараснаха семейните кризи, невротизмът, паническите състояния
Съпоставката на вехтия живот с чекмеджето, пълно с пачки, е по-силен дразнител от снимка на болен от COVID-19
Енергията на младите е огромна, каузите им трябва да бъдат вземани под внимание оттук нататък
- Повлияха ли мерките против пандемията върху избухването на протестите, г-жо Владимирова?
- В България хората се оплакват постоянно, но въпреки това рядко се организира обществено значимо движение. Гражданското общество трудно остава обединено и активно за дълго.
Какво се случи? Преди пандемията сякаш имаше голям “хоризонт” за търпимост, защото несгодите бяха постоянни и хората привикваха. Много често се чуваха реплики от типа: “Какво мога да направя аз?”, “Който и да дойде на власт, пак ще е същото!”. Тези цитати рисуват по класически начин една заучена безпомощност сред дълго присъстващи негативни стимули в бита и социалния живот на хората.
Какво се промени? Пандемия плюс изолация са остър стресов фактор, който при това бързо навлиза в живота ни. Естествено, такъв
шоков процес
провокира гняв,
тревожност,
реактивност. Страхът, усещането за безпомощност, липсата на перспектива, невротизмът при много хора преляха в яростно желание за промяна. Като прибавим и факта, че всички сме в посттравматичен стрес след изолацията и коронакризата, протестите са само едно от измеренията на последиците.
- Кое е по-въздействащо върху психиката - снимката на чекмедже в премиерската спалня с пистолет, пачки евро и кюлчета злато или снимки на болни от COVID-19 от различни краища по света?
- Пикът на двете събития беше в различна последователност. В началото на пролетта снимките на болни и умиращи изплашиха твърде много хора до степен да сведат критичността и рационалността си на кота нула. Сегашното недоволство, съпоставката на вехтия живот с чекмеджето, пълно с пачки, е по-силен двигател. В нашата страна хората поначало много интензивно се съизмерват, сравняват и съревновават с близките, с околните, с познатите. Пачки, кюлчета злато и луксозен живот са силни дразнители и символи на социална несправедливост.
- Питам, защото се оказва, че гражданската ярост от подхвърлените снимки и записи сякаш е победила страха от болестта и ограниченията, маските, призивите за спазване на социална дистанция май не играят роля на площада за всички?
- Природата не позволява на човека да функционира постоянно с тежко обострен инстинкт за самосъхранение. Ако това продължи твърде дълго, организмът влиза в деструктивна фаза и се самоунищожава. Затова намирането на конкретен враг, заплаха, идея, цел се превръща в двигател за справяне. Груповата сплотеност също е защитен механизъм - в такава среда страховете не са толкова интензивни, защото усещането за управление на процеса само по себе си успокоява.
- Имаме работа с невидим враг, който поразява белите дробове, смъртоносен е и за него няма ваксина. Маски, често миене на ръцете, социална дистанция са единственото, което пази. Има ли настройка българинът сам да се пази и да следва правилата?
- Исторически погледнато, българинът винаги е функционирал в информационен дефицит или манипулативна среда. Така че, да - има настройка да пази себе си и околните. В крайна сметка идейно и лозунгарски беше засегната една от най-ценните му патриархални норми - уважението и грижата за възрастните, за родителите.
Като прибавим и острото чувство на вина, която за много поколения е като част от кръвоносната система, ето го началното “v нулево”...
Естествено, има и групи, които тотално отхвърлят вируса като заплаха и приписват всичко на икономически, геополитически или конспиративни теории.
Впрочем много от нашите клиенти и потребители в е-therapy.bg споделят, че са започнали натрапливо да следят своята и на околните хигиена. Да се плашат, когато някой говори срещу тях или е прекалено близо, да се сепват, когато някой около тях кихне. Родители споделят, че трудно допускат децата си до други деца...
Но да не забравяме, че българинът има своя много характерна,
“регионална”
мнителност
и понятия като “на инат”, “аванта”, “хитрина” са залегнали дълбоко, изграждайки много пълнокръвни герои. Затова всичко, което се налага отвън и спира стереотипното функциониране на българина, автоматично може да се отхвърли, поругае и омаскари.
- Мотивът “мен няма да ме хване” при кои групи е най-силен?
- Разбираемо, в групата на най-младите и силните. Страховете за здравето при повечето хора се засилват с напредването на възрастта. Още повече че постоянно се даваше информация за това как най-възрастните и хората с хронични заболявания са най-силно застрашени.
Липсата на ясна информация и посока, на точни и стабилни правила, които да не се променят през дни и часове, създават напрежение и несигурност. А когато несигурният човек започва да смята, че няма какво да губи, идва момент, в който се юрва в безразсъдни действия. Мнозина решават, че в крайна сметка не могат да живеят постоянно в изолация, махват с ръка и казват: “Каквото ще да става!”.
- Кого най-много са поразили страхът, изолацията, паниката?
- Възрастните хора - заради огромната информационна тежест на факта, че те трудно преболедуват този вирус. Отброяването на болни и починали, съобщаването на възраст и придружаващи болести кара всеки един, особено по-старите хора, да се идентифицира с жертвите. Възрастните не се имат за хора с много житейски перспективи. Затворени у дома и без да виждат очи в очи близките си, ги хвърля в паника, кара ги натрапливо да следят състоянието си, да се самоограничават.
Няма ясна граница между групите мъже и жени, но това, което споделяха потребителите на сайта и клиентите в кабинета, е, че
досегашните им
страхове са
нараснали
При много от нашите клиенти се проявиха интензивни панически състояния, овладявани преди това.
Хората, загубили работата си, станаха свръхтревожни и неведнъж споделянето вървеше в посока: “Изобщо не ме интересува този вирус! Трябва да издържам семейство, деца!”
В пъти нараснаха невротизмът, паническите състояния, семейните кризи... Децата, като бързо действащ лакмус започнаха да проявяват психосоматика и отказ от обучение, тежка умора и инертност, неконтролируемо хранене...
Българските студенти в чужбина също срещнаха доста трудности в режима на изолация. Дистанционното обучение не им позволяваше пряк контакт с преподавателите, и въпреки че нямаха проблем в общуването онлайн, изпитваха дискомфорт от липсата на живо общуване с преподавателите си. Страхът за близките при тях беше водещ, имаше трудност и страх да се приберат, за да не ги поставят в опасност. Липсата на социални контакти, излизането с приятели (водеща потребност в тази възраст) също беше проблем по време на изолацията.
Хората, които работеха от домовете си, започнаха да се чувстват в капан. Макар да имаха комфорта на домашната обстановка, споделяха за все по-завладяваща умора, безсънни нощи и гневни нагласи към ситуацията.
- Как се справиха различните групи българи?
- Ще погледна на въпроса ви най-напред поколенчески, защото там са големите разлики. Хората от т.нар. поколение Х (родени в средата на 60-те до началото на 80-те) показаха силна отговорност и умение за спазване на правила. Водещите им характеристики са независимост, устременост и самостоятелност. Те са
адаптивни
и смели,
за тях важи максимата “И сам воинът е войн!”
Следващото поколение - Y (към момента между 30 и 40 години) са т.нар. дигитални деца. Те са отворени към света, динамични, действени и със стремеж към постоянно придобиване на нови умения и знания. Информационно те бяха далеч напред пред институциите! С активността си това поколение компенсира до известна степен липсата на дисциплина и нетърпението си.
А какво да кажем за поколението Z (родените след 1995 г.)? Живот в социалните мрежи, облачни технологии, ситуативни и креативни - те направиха толкова иновации и стартъпи! Показаха ресурс на социалната сцена и се справиха много гъвкаво със стреса.
Има, разбира се, и група, която се постави в пълна изолация и се опита да приобщи околните към каузата “Да се пазим, да сме дисциплинирани!” Това обаче им даваше въображаемо спокойствие само до вътрешната врата на дома им. Сега
ресоциализацията
е проблемна
за много от тях
Тези, за които животът уж не се е променил много и които се опитват да работят както допреди вируса, са застрашени от психично прегаряне.
За съжаление, мнозина потънаха още по-силно в зависимостите си - алкохол, опиати, хранителни разстройства, агресия към близките като единствен отдушник и възможност за избягване от травмиращата реалност.
Толкова рязко навлизащ стрес не може да бъде овладян лесно. Потребителите на е-therapy.bg споделяха, че трудно се справят с него чрез обичайните си механизми. Като първа мярка мнозина сред тях изключиха телевизорите, други намериха начин да създават повече контакти, макар и виртуални. Трети започнаха да мислят как могат да ремонтират домовете си, четвърти потърсиха друга или допълнителна работа.
- Проучвания на ваши колеги показаха, че началната уплаха и паника от коронавируса са отстъпили на нарастващ страх от икономическа криза и загуба на работа и статус. Впрочем донякъде го демонстрира и протестът, чийто изразител са и млади, образовани в чужбина българи, завърнали се в страната, но които не намират възможност за работа и развитие в родината си. Този стрес и тревожност как се преборват?
- Страхът от вируса започна да отстъпва още в третата седмица от началото на пандемията и изолацията. Тогава започнаха да се множат гневните постове в социалните мрежи, да се оплюва и отхвърля изолацията, социалната дистанция, изобщо мерките. Всичко това не е случайно. Това поколение мисли остро, отхвърля всичко старо, създава свои философски течения и постоянно надгражда и изобретява. Именно 20-30-годишните не дават за нищо на света своята свобода и възможност за развитие. Те са
дигитални
номади, които
винаги искат
повече
Те са тези, които “преведоха” през информационното поле остарелите си родители и им показаха как да използват платформите и джаджите за хоумофис работата си. Изведнъж се оказа, че “симбиозата” с компютъра съвсем не е за подигравка.
През последните 3-4 години все повече млади българи се завръщат в родината. Те искат да покажат какво са постигнали, за да могат да сглобят тук добра реалност. Този процес прилича на Възраждането, когато младите са били пращани да учат зад граница и после са се връщали в България да просвещават. Затова сега тъкмо млади са силно разочарованите от възможностите в родината. И в момента преборват този стрес и тревожност тъкмо чрез протестите. Усещанията за безсилие и фрустрация водят до гняв. Виждаме го изразен в изключително свежите и умни плакати, в социалното свързване в групи, във формирането на каузи. Тази енергия е голяма и трябва да бъде вземана под внимание оттук нататък. Неин двигател не е само неудовлетворението от политическата ситуация, но и от културните норми, от манталитета ни, от шуробаджанащината и байганьовщината.
- Според социологическо проучване на изследователски център “Тренд” всеки 5-и българин вярва на конспиративни теории за възникването на пандемията. За какво е знак такава вяра?
- Вярата в конспиративни теории показва няколко основни линии. Първо - страх да не те излъжат и да не се окажеш глупав. Второ, липса на доверие към водещите фигури. Още повече у нас, където всички сме компетентни във всяка сфера. Трето, знак е за неспособност да се приеме реалната заплаха. Тук влизаме в територията на защитните механизми. И не на последно място - желание за компетентност, което дава стаблност и ориентир на личността, когато тя не може да асимилира логиката на настоящите събития.
- В какво хората виждат спасение или спасител?
- Все по-често чувам хората да споделят “Трябва да се научим да живеем с това!” Спасението идва от адаптацията и развиването на нови умения.
- Как ще се справим, ако наесен очакваната икономическата криза се смеси с продължени мерки срещу пандемията и гражданските вълнения продължат?
- Мисля, че хората много трудно ще влязат отново в изолация. Нетърпимостта, страхът от безпаричие и огромното сгъстено недоволство няма да се разсеят от малко почивка на море или свободен планински преход. За да се преодолее повторна изолация, хората трябва да имат “спестени” психични, физически и материални ресурси. Колкото е по-малко чувството за сигурност, толкова по-голямо ще е отчаянието. Справянето може да дойде от изграждането на стабилен алгоритъм в живота на всеки. Как да се грижим за здравето си, колко и как да харчим, как да създаваме и поддържаме контакти, къде да сътворим разнообразие в изолацията...
Най-неприятната тенденция при дълга, повсеместна криза е, че падат всички бариери и се засилва процесът на дехуманизация. Расте престъпността, обострят се психопатологиите, решенията и действията стават хаотични. Затова са нужни каузи, които да държат главите ни над водата. Адаптация, в която всеки от нас да даде най-доброто, за което е учил и е трупал човешки опит.
Ани Владимирова е родена в Плевен.
Завършва висшето си образование в СУ “Св. Кл. Охридски”
Има дългогодишен опит в областта на практическата психология
Създава първия сайт за онлайн психологически консултации и терапия
Позната е на телевизионната публика и като психолог на “Биг Брадър”, “Байландо”, “Фермата”, “Истински истории”
Носител на годишната награда в раздел “Психология” на фондация “Св. Иван Рилски - Плевен” през 2015 г.