Чакалнята за еврото е писта за маратон - трябва бързо да догонваме стандарта на Запада
5 неща, които се променят, и 2, които се запазват за България и ERM II
В петък, на 10 юли вечерта, Европейската централна банка и Българската народна банка официално съобщиха, че България и Хърватия са приети във валутния механизъм ERM II (“чакалнята на еврозоната”), както и в европейския банков съюз. Това стана с единодушно решение на всички страни от еврозоната заедно с ЕЦБ, Дания, България и Хърватия. Така вече в чакалнята има три страни – България, Хърватия и Дания.
Валутният борд и
валутният курс
се запазват
Както е коментирано последните месеци, България влезе в чакалнята при същия валутен курс на лева, който остава 1,95583 лева за евро – същият, какъвто беше последните 23 г. Запазва се и валутният борд, който действа в България от юли 1997 г. Това е много важно, защото се запазва монетарната и валутната стабилност на България.
България се възползва от едно изключение, извоювано заедно с балтийските страни още през 2003 г. Тогава беше прието, че страните с валутен борд влизат в чакалнята на еврозоната, като запазват валутния си курс и валутния си борд, т.е. не се позволяват никакви колебания на валутния курс.
По принцип в чакалнята на еврозоната колебанията на валутните курсове са максимум плюс/минус 15% - това е т. нар. стандартен диапазон, който се следи. Но конкретно за България
валутният курс
не може да се
променя въобще
- т.е. диапазонът на промяна е плюс/минус 0%. Също както беше и при балтийските страни.
Европейската централна банка отбелязва, че е направена оценка на адекватността и устойчивостта на българския валутен борд и в резултат е прието, че е стабилен. Това не е учудващо, тъй като всички показатели на валутния борд са с рекордно високи стойности. Например валутните резерви на БНБ в края на юни 2020 г. достигнаха рекордно висока стойност 28 млрд. евро – увеличение с 3 млрд. евро за една година. Текущата сметка е с рекорден излишък, т.е. повече валута влиза в страната, отколкото излиза.
Европейски
надзор и фондове
От 1 октомври Европейската централна банка ще поеме надзора над банките в България. На практика в страни като България ЕЦБ обикновено поема надзора над трите най-големи банки. Но те вече са част от големи международни банкови групи, които в някаква степен се контролират от ЕЦБ, така че няма да забележим особено голяма промяна.
По-важното е, че банките в България преминаха през стрес тестове и преглед на активите, разчистиха лоши кредити, увеличиха си капитала и това като цяло допълнително увеличи устойчивостта на системата.
Също от 1 октомври България се присъединява към Европейския фонд за преструктуриране на банки, в който вече са натрупани 42 млрд. евро. Фондът се попълва чрез вноски от банките, като целта е до 2023 г. да се достигне ниво от около 70 млрд. евро. Идеята е тези средства да се използват за преструктуриране на системно значими банки при криза - за да не се налага данъкоплатците да плащат за спасяването на банки. В нашия национален фонд за преструктуриране са натрупани около 0,4 млрд. евро - малка част от тях ще бъдат прехвърлени към Европейския фонд за преструктуриране.
В много напреднала фаза е и подготовката за създаване на Европейски фонд за гарантиране на влоговете. Всъщност той трябваше да бъде одобрен в началото на годината, но заради кризата с коронавируса нещата се отложиха, тъй като имаше много по-важни проблеми за решаване. Но така или иначе, процесът вероятно ще се възстанови и до няколко години ще се създаде и общ фонд за гарантиране на влоговете – като България също ще бъде в него. По този начин ще се гарантира още по-силна защита на вложителите в банки и съответно по-голяма устойчивост на системата.
Реформи и бързо
развитие
Бидейки в чакалнята, България ще може да разчита на много по-голяма европейска подкрепа. Един пример е суап линията от 2 млрд. евро, която беше предоставена от БНБ – като изключим големите страни, такива суап линии в настоящата криза бяха предоставени само на Дания, България и Хърватия. Не се е налагало да ползваме тази линия, но в случай на нужда можем да разчитаме на помощ от ЕЦБ. Но най-вероятно няма да се наложи, тъй като самият факт, че страната е в чакалнята ще влияе успокоително на пазарите. Пазарите ще разглеждат България по друг начин, тъй като знаят, че ЕЦБ с втората най-голяма световна валута стои зад нас. Това ще повлияе положително и на частния инвестиционен интерес към страната.
Като цяло, идеята на престоя в чакалнята на еврозоната е не да се чака, а страната да се подготви и да скъси значително разликата с развитите западни страни. Това означава повече достъп до финансиране, но и повече реформи. България ще има достъп до значителни средства, подпомагащи реформите и развитието – както от фонда за възстановяване, така и от фондовете за реформи. Още на 10 юли бяха изброени няколко области, в които започват реформи, финансирани със средства от Европейския съюз – например в държавните предприятия, в процедурата по несъстоятелност, където ще се ползва подкрепа от международни организации като ОИСР и Световната банка.
Всички страни от региона, влезли в чакалнята на еврозоната, показват високи темпове на реформи, бързо икономическо развитие и догонване на стандарта на живот на Запада. И за България влизането ще бъде възможност за по-бързо настигане – трябва да се възползваме пълноценно от нея.