Георги Първанов: Дори и в най-тежки отношения власт - опозиция и между институциите те трябва да си говорят по важни за държавата и нацията теми
Още акценти от интервюто с президента два мандата (2002 - 2012 г.):
Когато управляващите разбират, че потенциалът вече е изчерпан, няма нищо по-естествено от това да се отиде на резервната скамейка и да се сдаде властта
Исканията на голяма част от протеста са справедливи, но са нереалистични ангажиментите на някои лидери на площада да се борят за Велико народно събрание и за промяна на конституцията в частта за мястото на прокуратурата
Следващият парламент ще е много пъстър и ще изисква много голям майсторлък, за да се сглоби работеща коалиция, а не такава, която да се разпадне на първия завой
Никога за 10-те години не съм връщал бюджетен закон. И никога не съм искал министерски оставки
Има присламчили се политици към протеста, които накърняват образа му
- Г-н Първанов, премиерът Бойко Борисов обяви, че сте му се обадили. Какво си казахте?
- Да, имаше такъв разговор. Смятам за нормално в най-тежкия момент, в условия на най-тежка политическа криза да има отворени линии за диалог на хора от политиката, които са на различни идеологически позиции, каквито сме ние с Борисов.
Разговорът беше свързан с това, че е добре да се направят анализ и сравнение между протестите през 1996 - 1997 г., когато аз бях на барикадата, и сегашните. Такъв анализ би бил полезен не само за управляващите и опозицията, но и за обществото като цяло.
- Може ли да има такова сравнение - през 1996 - 1997 г. страната беше в остра икономическа криза, в световна изолация?
- Точно това трябва да се каже - как се решават проблемите в условията на тежка икономическа и зърнена криза, външна изолация и др. И как се решават сега, когато проблемите са по-различни. Аз имам тежък опит от подобен протест и показах как се действа, когато управляващите разбират, че потенциалът е изчерпан. В такива случаи няма нищо по-естествено да се отиде на резервната скамейка, да се сдаде властта.
- Този съвет ли дадохте на премиера?
- Аз не мога да му давам съвети, защото управляващите си имат своя стратегия и политика. Просто споменах, че това беше моето поведение в тежка ситуация.
- Оставка ли е единственият възможен изход от кризата в момента на фона на протестите? Партньорите от управляващата коалиция заявиха, че няма да дават оставка и ще изкарат мандата.
- Не се наемам да прогнозирам дали и как могат да удържат до пролетта. Но мога да кажа, че исканията на голяма част от протеста са справедливи. Разбира се, има прилепили се, присламчили се политици, които накърняват образа му. Има очевидно и користни корпоративни интереси. Във всеки случай сегашният протест е по-разумен, ако мога да си позволя да го кажа, в сравнение с 1997 г. Защото добре помня, когато към “Позитано” 20 всеки ден летяха павета, имаше и други изрази на агресивност и на безцеремонност.
Искам да отбележа нещо по повод на нееднородния социален профил на протестиращите. Намирам за нереалистични ангажиментите на някои лидери да се борят за Велико народно събрание и за промяна на конституцията в частта за мястото на прокуратурата. Подвеждаме избирателите, ако внушаваме очакване тази нееднородна и нехомогенна политически и идейно маса в едно ВНС да изработи конституция. Това беше трудно през 1990 г., сега граничи с невъзможното.
И второ, неприемлива е тезата за прехвърляне на прокуратурата към изпълнителната власт. Я си представете, че има министър-председател, който е не просто неприемлив, а вреден? И той,
като има на
подчинение
главния
прокурор, може
да постигне
големи
“подвизи”,
т.е. могат да се объркат много нещата. Така че протестът или трябва да спре до искането за оставка, или да систематизира по-разумни и приемливи искания.
- Казахте, че на протеста има и користни корпоративни интереси - Васил Божков ли визирате?
- Вероятно не е само Васил Божков, който откровено е заявил своята позиция. Вероятно има и други, които искат това управление да го няма. Както има и такива, които предпочитат Борисов да ги управлява. Моето усещане е, защото аз не съм говорил нито с Божков, нито с Пеевски и не оттам черпя своята информация и формирам позицията си, а контактувам с други слоеве, с групата на моите синове, младите хора... Усещането е, че управлението е изчерпано. Докога и как ще остане, това решават самите управляващи.
- Конкретният повод за тези протести обаче беше безпрецедентното влизане на прокуратурата в президентството. Как ще коментирате това?
- Главният прокурор имаше сполучливи, смели действия по отношение на битовата престъпност и по отношение на някои олигарси. Но за мен
това, което
направиха с
влизането в
президентството,
е неприемливо.
Не казвам, че е
неконституционно
Някой по-добър конституционалист може и да намери основания за подобно действие. Но това накърнява моето институционално чувство.
Аз съм бил предмет на проверки, както отбеляза един колега наскоро, и от парламентарна комисия, и от КПКОНПИ. Спокойно бяха предоставени всички изискани документи и материали и проверката приключи. И от това не стана никаква драма в държавата. Казвам това и по отношение на главния прокурор, и спрямо поведението на президента.
Ще допълня още нещо - аз имах един принцип: Никога за 10-те години не съм връщал бюджетен закон. И никога не съм искал министерски оставки. Защото съм смятал, че това си е работа на правителственото мнозинство. Но сега времената много са се променили и очевидно проблемите ще се решават по друг начин.
- Как ще коментирате опита на президента да яхне протеста?
- Не бих могъл да приема понятието “да яхне протеста”...
- Не прави ли точно това Радев с почти ежедневните си обръщения и изказвания, както и с излизането при протестиращите с вдигнат юмрук?
- Нека да използвам своя си език. Казвам, че има стремеж да бъде съпричастен към протеста. И не знам докъде би могло да стигне това. Защото дебатът, който започна в последните дни - президентът обединител ли е, или просто олицетворява единството на нацията, не го разбирам. Ако претендираш да олицетворяваш единството на нацията, както е по конституция, то тогава трябва да полагаш усилия и да обединяваш. В това не виждам някаква особена разлика.
Друг въпрос е, че не са прави онези, които смятат, че президентът не бива да има активна политическа позиция. И това съм го обосновал на базата на решения на Конституционния съд още през 2010 г., когато водехме тежка полемика с тогавашното правителство на Борисов и самия него по повод опита за моето отстраняване, т.нар. импийчмънт. Президентът трябва да има позиция, да я отстоява. Разбира се, в рамките на определени граници, които му позволяват да води диалог и да работи с всички политически фактори за стабилност на нацията и държавата.
- А не, както схващам от думите ви, почти на инат да връща закони, включително бюджета, и да иска оставки на министри?
- На мен ми е малко прекалено използването на ветото в настоящия мандат. И аз съм го правил - за двата мандата имам 32 вета. Но повече съм използвал други средства, като питане до КС дали даден текст е противоконституционен, или не. Когато е имало текстове, с които не съм бил съгласен, но пък другите части на закона са били необходими за определени социални решения например, съм изразявал особено мнение. И нерядко управляващите са се съобразявали с моята позиция и не веднага, но след време са редактирали текстовете. Затова трябва да има един по-богат набор от действия на президентската институция.
- И може би по-добър тон между двете страни на “Дондуков”, които в момента са в открита война?
- Отново се връщаме към началото на нашия разговор - дори и в най-тежката ситуация на отношенията между управляващи и опозиция, между институциите трябва да има възможност да си вдигнат взаимно телефона и да проговорят неща, които са важни за държавата и нацията. Трябва да има диалог от двете страни на барикадата.
Давал съм и друг път един пример: когато беше юговойната, бяхме в много тежки отношения с премиера Костов - той щеше да ме съди, аз бях опозиционен лидер. Но в един момент, когато поискаха от нас да приемем бежанци косовари, Костов, основателно несъгласен, вдигна телефона и поиска подкрепата ми като опозиция. Аз казах: “Да”, видяхме се в парламента и си стиснахме ръцете около тази позиция. Което не намали нашата опозиционност, дори агресивност вече по това време, в следващите дни и месеци, но по други въпроси.
По националните
въпроси трябва
да има търсене
на консенсус
- Като говорим за опозиционност - как стои БСП на фона на случващото се в държавата, все така вглъбена в собствените си скандали?
- Не искам да звуча назидателно, защото да ви кажа честно, аз преживявам тази драма, която има на “Позитано”. Не е имало случай председателят да бъде бламиран на един пленум, а следващият да се разпадне на една част, която е с председателя на 4-ия етаж, а в заседателната зала останалите да обсъждат и приемат решение. Искрено се надявам да се стигне до разумни вътрешни решения, защото консолидацията на БСП и обединението на левицата и центъра са много важни условия за това да имаме бъдещо стабилно и с ясна визия управление.
- Ако протестът успее и има оставка на правителството сега, което да доведе до предсрочни избори в близките месеци, каква е алтернативата, която виждате вие? Май няма много време да излязат нови играчи?
- Със сигурност ще излязат нови играчи, виждаме заявени намерения от различни страни - и отляво, и в центъра. И в това няма нищо лошо. Въпросът е, че идеите са наистина много разнопосочни и следващият парламент би бил много нехомогенен и пъстър. Което ще изисква много голям майсторлък, за да се сглоби работеща коалиция, а не такава, която да се разпадне на първия завой, при първите възникнали проблеми.
Визитка
Роден на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, Пернишка област
Завършил е история в СУ “Св. Кл. Охридски”, има докторска дисертация
Депутат 3 мандата - в 37-ото, 38-ото и 39-ото НС
От 1996 до 2001 г. е председател на БСП
От 2002 до 2012 г. е президент на България. Той е първият държавен глава в новата ни история с два мандата на поста
В началото на 2014 г. бе изключен от БСП и създаде партия АБВ, чийто почетен председател е днес
Женен, с двама синове