НАП поема пряко контрол над хазарта, за да не се крият данъци
ГЕРБ се отказва от идеята председател на държавна агенция да дава лицензите еднолично заради опасения от корупционен натиск
Държавният надзор над хазарта да се осъществява от изпълнителния директор на НАП, а не от Държавната комисия по хазарта.
Това гласят промени в Закона за хазарта, внесени от шефката на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова и група депутати. В приетия на първо четене проект надзорните функции над игрите на щастието бяха поверени на Държавна агенция, пряко подчинена на МС. Тя трябваше да замени съществуващата Държавна комисия по хазарта.
Новото предложение, което ще се гледа днес на заседание на бюдежната комисия в парламента, се появило заради опасенията, че шефът на новата агенция ще може еднолично да взема решения, което криело риск от корупционен натиск. Така се стигнало до текстове данъчните да осъществяват контрол върху хазартните игри, да дават и отнемат лицензи, да хващат сайтове за нелегален хазарт.
Новите текстове решават и друг казус - този с капацитета на контролния орган над една
индустрия, която
прави оборот от
няколко
милиарда
лева годишно. Проблем, с който сегашната комисия за хазарта чисто физически не може да се справи.
А НАП разполага с добре организирани инспектори и експерти, с ясни вътрешни правила и процедури. Данъчните са и администрацията, която предлага най-много онлайн услуги, а повечето от контролните и методическите функции също са автоматизирани.
Допълнителен аргумент в полза на прехвърлянето на функциите по контрол към НАП дошъл и от усложнената процедура по запорите, събирането на вземания и плащането на такси, споделят експерти. Това често довежда до несъгласувани действия, които компрометират взети решения.
Пресен пример за това е казусът с временно отнетия лиценз на “Еврофутбол”. Един от аргументите на Софийския административен съд да отмени решението на комисията за отнетия лиценз бе съдбата на един запор от 5000 лв., наложен от НАП, по който се водело второ дело, но който фигурира в мотивите за отнемане на лиценза.
Концентрирането на контрола над хазарта в НАП създава и възможност да се поддържа актуална информация за оборотите и печалбите, както и за щастливците, които са спечелили и за това дали са платили полагащите се данъци на държавата. В момента, заради сложни схеми на изплащане на големи печалби, които се разсрочват във времето, на данъчните им е трудно да контролират спазването на правилата от спечелилите.
При последния парламентарен контрол финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че неизпълнението на задълженията на 8 хазартни оператора, заедно с глобите и лихвите, е за приблизително 700 млн. лв., и които държавата ще започне да събира принудително, ако те не ги внесат. Което ще доведе и до отнемането на лицензите им за постоянно. Принудително събиране обаче може да има едва след произнасянето на Върховния административен съд по актовете на държавата спрямо тях.
Според запознати, ако текстовете се приемат, е много вероятно
в НАП да бъде
създадено
специално звено,
което да се фокусира върху проблема с контрола над хазарта. След първоначалните проверки на всички действащи хазартни оператори към влизането в сила на поправките ще бъдат разработени правила за контрола над тях, за периодичност на проверките и ревизиите, както и за вземане на решения и подготвяне на методически указания.
Правилата за контрол може да бъдат усилени с допълнителни изисквания към експертите, които ще имат пряк достъп до досиетата на хазартните оператори. Извършването на ревизии и на проверки ще става от екипи, които ще бъдат формирани от специалния софтуер, за да се избегне субективизъм. Екипите ще бъдат различни при всяка от проверките, а ревизионните актове ще бъдат съставяни по правилата на данъчните, което означава да не се изготвят от един проверяващ, а поне от трима, а редът за връчване и обжалване да става по начина, предписан от Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс.
За част от печалбите
от игри има налози
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица е описано кои са облагаемите доходи. Те включват и парични и предметни награди от игри, състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител.
Оттук следва, че всяка парична или предметна награда, независимо дали е получена, се счита за доход на физическото лице. В закона е посочено още в кои случаи се освобождават от данъците паричните и предметните печалби. Това са такива от участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, от игри, при които печалбата се определя на случаен принцип.
Принципът е, че това са всички игри, които са получили лиценз от Държавната комисия по хазарта и изпълняват следното изискване - да е направен залог срещу очаквана насрещна печалба. Това означава, че тези доходи са необлагаеми. Томболите по супермаркетите, които предоставят предметна награда, също са необлагаеми.
В останалите случаи приходите от игри и конкурси се облагат с данък и се обявяват с годишната данъчна декларация. При тях няма нормативно признати разходи и се плаща 10% данък върху брутната сума.