Идея: от парното да поемат санирането, после да изравнят сметките
Ново саниране на панелките ще струва по 186,48 лв. за квадрат
186,48 лв. с ДДС са необходими за санирането на 1 квадратен метър жилище в жилищен блок. Ако става въпрос за еднофамилна къща, същото усилие ще струва средно 295,47 лв. за квадрат. Тези изчисления за необходимите пари са направени в нова дългосрочна стратегия за санирането на жилищни и нежилищни сгради в България до 2050 г., която е пусната за обществено обсъждане.
Това означава, че топлоизолирането на едно средно жилище от около 80 квадрата в панелен блок излиза реално към 14 918 лв. Ако едно еднофамилно жилище е 100 квадрата, привеждането му към съвременните изисквания за топлоизолация ще излезе близо 30 хиляди лева.
Тези изчисления са правени с условието, че се приложат мерки за топлоизолация, които да доведат до
60 и над 60%
спестяване
на разходите
за отопление. Такива мерки са поставянето на топлоизолация по цялата сграда, топлоизолирането на покрива и мазетата, заменянето на старите дървени дограми с нови и монтирането на енергоефективно осветление по стълбищата. В сумата не е предвидено да има разходи за конструктивно укрепване на един панелен блок, защото това не навсякъде се налага. Ако обаче се окаже, че самата конструкция на сградата е повредена, разходите нарастват много, почти двойно.
В 155-страничната стратегия са изчислени и разходите за саниране на други видове сгради – детски градини, болници, училища и административни сгради, които се оказват доста по-високи.
Например една обикновена административна сграда би могла да се санира срещу 223,98 лв. за всеки квадратен метър площ в нея, а при детските градини разходът ще е 250,27 лв.
Средната стойност за топлоизолирането на един квадратен метър от училищна сграда излиза 281,64 лв. Всички суми са с ДДС.
Най-скъпо излиза
санирането на
болнични сгради
– по 290,28 лв. за всеки квадратен метър.
При това тези изчисления са по средни цени, максималните стойности са поне двойно по-големи. Навсякъде става въпрос за цялостно саниране на сградата, а не за отделни части от нея, примерно само едно крило или само определени етажи.
В България обаче само в 16% от жилищните блокове има централизирано снабдяване с парно и топла вода и когато са изчислявани разходите за саниране, се взема предвид, че топлоизточникът ще си остане същият. В останалите блокове хората се отопляват с ток, примерно с климатици, или с нафта, дърва или въглища и ако искат да променят това, разходът трябва да се смята отделно.
Една от ползите от санирането, отчетена в документа, е създаването на нови работни места в индустриите, които се занимават пряко със санирането или с произвеждането на продукти и материали за него. Например само за периода 2021-2030 г. санирането на жилищните и нежилищните сгради
ще създаде
17 600 нови
работни места,
пише в документа.
Икономическият ефект от мерките се оценява на допълнителен годишен ръст на БВП от 557 млн. лв. към 2030 г., което е малко под 2% от актуалния годишен БВП на България в момента.
Санирането има и многобройни други положителни ефекти, се изтъква в стратегията. Един от тях е, че продажната стойност на апартаментите в санираните сгради се повишава поне с 10-15% в сравнение с преди мерките.
Също така намалява зависимостта от внос на енергийни суровини. В проекта за стратегия се изчислява, че само за десетте години между 2021 и 2030 г. санирането ще помогне да се спестят 2971 гигаватчаса енергия годишно, което представлява 6,9% намаление на общото енергийно потребление на домакинствата и сектора на услугите.
Има и многобройни положителни ефекти от санирането върху публичните финанси, например от спестените разходи за енергийни помощи за бедните, от спестените разходи за болнична помощ заради подобреното качество на въздуха и на климата в помещенията. Всички преки и косвени ефекти от санирането са изчислени на между 30 и 40 млрд. евро за целия период на действие на стратегията.
Разходите обаче също не са малко. Само за санирането на жилищните сгради например са необходими по около 257 млн. лв. всяка година от сега до 2025 г., по
над половин
милиард лева
всяка година
до 2030 г.
и по около 1 милиард лева годишно до 2050 г., което прави само този разход към 25 млрд. лв. общо. При това е направено уточнението, че инвестициите може да излязат с около 30% повече заради съпътстващи разходи.
Стратегията обаче не дава отговор на въпроса дали обитателите на жилищата
ще се налага
да плащат
част от
разходите
за цялостното саниране на блоковете, в които живеят. Засега е известно, че нови 1951 жилищни блока ще се санират напълно безплатно за обитателите им, тъй като вече са подали документи по Националната програма за енергийна ефективност. Това беше съобщено преди месец от регионалната министърка Петя Аврамова. Досега санираните сгради по тази програма са 1854.
За бъдещото саниране в документа са описани (виж карето) 8 съществуващи програми, които са част от оперативни програми и още 11 финансови инструмента, някои от които са нови или тепърва се създават. Никъде обаче не се гарантира, че по тях санирането на жилищни сгради ще се финансира 100 процента.
Топлофикациите може да ни платят топлоизолацията и после да си удържат парите от сметките
Една от най-интересните идеи за финансиране на санирането в документа е местната топлофикация да го плати за жилищните сгради, които топлоснабдява, срещу договор с клиентите си. По силата му те ще продължат да плащат някаква усреднена стойност на предишните си сметки за отопление още няколко години.
Реално обаче сметките им ще са с около 60% по-ниски от преди и разликата ще покрива стойността на енергийното обновяване.
Самите топлофикации, а може и други комунални дружества в района, ще могат да финансират този разход чрез многобройни кредитни и гаранционни фондове, които са описани в стратегията. Част от тях все още се създават по силата на европейската зелена сделка. Друга програма е ИнвестЕС, която ще действа между 2021 и 2027 г. като продължение на плана “Юнкер” и се очаква да акумулира 650 млрд. евро през този период.