Защо Ирландия успява рязко да намали жертвите на пътя, а ние – не
Дъблин проверява шофьорите за алкохол дори рано сутрин
От убийството на популярния телевизионен водещ Милен Цветков са минали по-малко от три месеца. Сравнително кратко време, за да заличи
мощния гняв,
който нелепата
му смърт
предизвика
Той бе помлян, докато чака с колата си на червен светофар в София, от 21-годишен дрогиран младеж, каращ мощния джип на майка си. В първите дни след катастрофата се появиха хиляди призиви този път нещо да се случи и касапницата по пътищата да спре. За загубата на Милен се говореше като за еманация на всички наши проблеми като общество и имаше надежда, че нещо все пак ще се промени. Уви, към днешна дата всичко си върви постарому. Убиецът Кристиан Николов пледира да бъде освободен от ареста, а безчинствата по пътищата си продължават със същата сила.
На 2 юли двама души загинаха в катастрофа на пътя Кюстендил - Дупница, ден по-рано друг човешки живот бе отнет на шосето Плевен - Бяла. Междувременно мъртвопиян шофьор се блъсна в Карнобат, а други двама бяха арестувани да карат след запой в Разград и Първомай. И всичко това само за два дни, и то в състояние на епидемия от коронавирус, при която се предполага, че трябва да се пътува по-малко и да ценим живота си повече.
Затова и съобщението на Европейската комисия, че сме в челото на класацията по най-много жертви на пътя в ЕС, дори не ни докосна. Явно вече сме обръгнали да сме черните овце на съюза и дори когато става въпрос за преждевременно изгубен човешки живот, пак не успяваме да мобилизираме обществен ресурс за промяна.
А огласените данни наистина са стряскащи. Жертвите на войната по пътищата у нас през миналата година са били 89 на милион жители, или общо 511 души по информация на МВР. По-зле от нас е само Румъния с 96 загинали на милион. Северната ни съседка обаче е успяла да намали починалите в катастрофи с 22% през последните девет години, докато за нашата страна процентът е 19.
На другия полюс са държави като Швеция и Ирландия, които имат съответно по 22 и 29 загинали на милион жители, като Дъблин
е успял да
намали броя
на жертвите
на пътя с 33%
през последните 10 г., което кара много специалисти по пътна безопасност да говорят за ирландско чудо. Ако обаче питате самите ирландци, те не смятат, че правят нищо толкова извънредно, което да не е познато и в другите европейски страни. Просто гледат на проблема с катастрофите по-комплексно. При разрешаването му участват редица министерства, което дава възможност въпросът да бъде изследван и решаван задълбочено, а не само чрез репресивни полицейски мерки.
“Направихме равносметка и решихме да приложим логичен подход. Спряхме се върху четирите най-важни причини за смърт по пътищата – превишена скорост, каране в пияно състояние, употреба на мобилни телефони и шофиране без предпазни колани”, казва ирландският транспортен министър Шейн Рос през миналата година, когато страната му получава европейския приз за пътна безопасност. За всички тях са въведени солидни наказания през 2002 г., които лесно могат да доведат до отнемане на шофьорската книжка за определен период, но и чувствително бъркане в джоба на нарушителите. Това става не само под формата на глоби, а и чрез увеличаване на пътната застраховка.
Например за едно от най-честите нарушения - превишаване на скоростта с до 20 км, което е засечено от камера, наказанието е 80 евро и отнемане на три точки от свидетелството за управление. Водачът има 28 дни да плати, след като е получил съобщение по пощата за наказанието. Ако не го стори, глобата се увеличава на 120 евро и започва да тече нов 28-дневен срок. Ако и след него няма плащане, нарушителят се предава на съд, където вече санкцията е 1000 евро и 5 наказателни точки.
За шофиране без предпазен колан или за разговаряне по мобилен телефон процедурата за санкциониране е същата. Първоначалната глоба за тези нарушения е 60 евро, ако не бъде платена до месец, скача на 90 евро, а стигне ли се до съд, става 2000 евро и 5 наказателни точки. При 12 наказателни точки свидетелството за управление трябва да се върне за 6-месечен срок в националната служба за шофьорски книжки. С това обаче проблемите на престъпниците на пътя в Ирландия не свършват. Застрахователните компании имат достъп до информационната система за издадените наказателни постановления и автоматично на водача се начислява по-висока пътна застраховка. Ако пък се опита да кара без такава, глобата е 5000 евро или до 6 месеца лишаване от свобода. Същата санкция е предвидена и за небрежно шофиране, а ако това доведе до
раняване на хора
или смърт,
глобата скача
до 10 000 евро
и 2 г. затвор
През 2018 г. Ирландия значително увеличава и наказанията за шофиране в нетрезво състояние, като най-малкото става 200 евро глоба и три месеца без шофьорска книжка, а най-голямото - 5000 евро и 6 месеца затвор. Успоредно с това въвеждат масови проверки за пияни водачи, които се правят дори рано сутрин.
Целта е да се
хванат и тези
с махмурлук,
тъй като е установено, че той също влияе на безопасното шофиране. Подобен подход не е изненадващ, защото ирландците също като нас редовно си пийват. Приликите обаче свършват дотук. Властите в Дъблин не разчитат единствено на глоби, за да се справят с алкохолната зависимост, а и на други мерки. Преди две години те
приеха закон за
минимални цени
на алкохола, за да
го направят
по-малко
достъпен
Той все още не е влязъл в сила заради спор със съседната Северна Ирландия, която се опасява, че ще бъде залята от търсещи евтино пиене граждани на Република Ирландия. Дъблин обаче е решен да продължи напред по този въпрос, още повече че Шотландия, която първа въведе минимални цени, вече отчита по-малка консумация на алкохол.
За разлика от други европейски страни Ирландия непрекъснато увеличава през последните години финансирането за подобряване на инфраструктурата и за пътната полиция. Всички основни пътища вече са снабдени с камери за проследяване на трафика. Има строг контрол върху техническата изправност на автомобилите и физическата годност на шофьорите. Освен това много се работи върху повишаване на съзнанието у хората за безопасно поведение на пътя чрез образователни програми още в училище и различни обществени кампании.
У нас също се правят подобни усилия, но засега не дават толкова големи резултати.
България е успяла
да намали
с 19% жертвите
по пътищата през последните 10 г., което е под средния процент за ЕС от 23. От Брюксел признават, че поставената цел за наполовина по-малко убити в катастрофи през 2020 г. спрямо 2010 г. в съюза няма да бъде изпълнена, дори да има значително редуциране на бройката през тази година заради намаления трафик вследствие на епидемията от коронавирус. Зад този провал се крие и статистическа причина – излизането на Великобритания от ЕС, която е с добър показател за пътна безопасност. Ако нямаше Брекзит, смъртните случаи в катастрофи по европейските пътища щяха да са 48 на милион жители за миналата година, а не отчетените сега 51. Прави впечатление обаче, че Швейцария и Норвегия, които са извън съюза, са с най-добра статистика за пътна безопасност в Европа, което само потвърждава, че това е въпрос по-скоро на национални усилия, а не на европейски разпоредби и финансиране.