Вирусът дисциплинира италианците, сами се контролират
На Ботуша се живее спокойно и на дистанция
След шест месеца, два от които в ситуация на карантина, и два - с разхлабени мерки, се връщам от Италия в България.
Летището в Рим е полупразно. От няколко дни вече е забранено носенето на малки куфарчета на всички самолети, летящи от или за Италия. На борда е разрешено да внесете единствено дамска чанта или малка раничка, която може да се пъхне под седалката.
На римското летище няма човек без маска, а докато стигнете изхода за самолета си, минавате през поне два, а в някои случаи и 3 контроли с термоскенер.
На борда на самолета на българските авиолинии, които за разлика от италианските пътуват между Рим и София, ни раздават декларации, в които всеки освен личните си данни трябва да декларира, че нито е заразен с COVID-19, нито пък е имал близки контакти с болен.
Слизаме на софийското летище и там набързо служителка събира накуп декларациите на всички, без да проверява дали данните съответстват най-малкото на името от паспорта ви. С други думи, може да съм написала в декларацията си, че съм Клаудия Шифър, а друг шегаджия, че е Джордж Клуни, и никой няма да ни хване. До излизането от летището никой не ни подлага на проверка за температура.
На 30 юни в 60-милионна Италия има регистрирани 142 новозаразени при извършени 48 273 теста. В седеммилионна България на тази дата заразените са 158 при извършени 3343 теста.
Изпитвам страх, минавайки покрай кафенета с препълнени и доближени маси, на които всички седят плътно един до друг без маски. Влизам в няколко държавни служби по лични дела и забелязвам, че много от работещите и влизащите в офисите са с маски, смъкнати под носовете или висящи на шиите.
Няколко пъти познати ме питат вярно ли е наистина, че има такъв вирус, или всичко е измислена работа. Забелязвам, че единствените напълно съзнателни и дисциплинирани българи в носенето на маски и дистанциране от останалите са възрастните хора.
Пускам българските телевизии и виждам водещи, които говорят един до друг с гостите си в студиото. Всички тези неща ми изглеждат стряскащи. След месеците, в които в Италия се нагледахме и наслушахме на ужасяващи факти, научихме едно – че
единственият начин,
по който може
да опитаме да се
предпазим от вируса,
е като носим маска,
стоим поне на два метра разстояние един от друг и избягваме ситуациите със струпване на хора. Всичко това не ни гарантира стопроцентово, че няма да се срещнем с вируса, но шансовете ни са много по-добри. Също като на пътя – ако караш трезвен и с умерена скорост, е по-малка вероятността да катастрофираш, отколкото ако препускаш пиян.
Не е за вярване как
за три месеца
италианците промениха
манталитета си
и поведението си из основи и станаха дисциплинирани. Не е необходимо вече да им се издават заповеди или забранителни мерки – всеки е развил такова чувство за самосъхранение, че някои даже се вживяват прекалено в ролята си на цензори. Ако не носиш маска, покриваща добре носа, се дръпват от теб като от чумав. Носенето ѝ на открити места не е задължително, но ако видиш човек без маска, вървящ срещу теб, сменяш моментално тротоара – този инстинкт вече са развили мнозина.
След над 34 000 жертви на коронавируса на Ботуша мога да кажа, че днес се чувствам спокойна в Италия и силно притеснена да пребивавам в България.
Как се живее в Рим, откакто на 3 май свърши блокадата? Много добре и без излишна тревога. Мерките, насочени към предпазване от заразяване, ни карат да се чувстваме спокойни. Ако човек слуша изказванията на известните епидемиолози, чува абсолютно противоположни тези, които го объркват тотално. Затова мнозинството италианци се настроиха на вълната да живеят предпазливо, но нормално. Познати и приятели се срещат, но не се прегръщат и целуват за поздрав както преди. Всички общуват на 2 м разстояние един от друг, но не защото се страхуват, че някой може да ги санкционира. В ресторантите може да седнете на маса, ако сте семейство. Максимум 6-има души компания се допускат на голяма маса, ако има дистанция между столовете. Масите и столовете, на които не може да се сяда, са маркирани.
На ресторант се отива само след резервация с име и телефон, които се пазят за месец. При общуване с персонала трябва да слагате маската си, а след като сервитьорът си отиде, я махате. В много от ресторантите на входа мерят температурата ви. Кметството на Рим разреши на всички заведения да поставят маси на тротоарите, дори и да нямат лиценз за това. В Рим отвориха само 2-3 киносалона поради липса на желаещи. Отворени обаче ще бъдат летните открити кина.
В големите фризьорски салони също измерват температурата на входа. И клиенти, и фризьори са задължително с маски.
Температурата се
мери задължително в
търговските центрове
и в по-големите магазини.
За дезинфектантите, които са на всички възможни входове, е излишно да говорим. Ако отидете на шопинг, влизайки в 10 магазина, ще дезинфектирате 10 пъти ръцете си в рамките на 1/2 час.
Градският транспорт е ахилесовата пета, особено метрото. В момента той използва само 30% от капацитета си заради липсата на чужди туристи. Почти половината работещи римляни продължават да се трудят от вкъщи. Мнозина, които преди ползваха градския транспорт, сега предпочитат да ходят на работа с колите си – с тази цел до 1 септември централната зона е отворена по всяко време за всички коли, а не само за притежателите на разрешения, както беше преди.
На плажовете също има достатъчна дистанция между събиращите тен. Шезлонгът се дезинфектира след всяко използване, а в закрития бар се влиза само с маска независимо от жегата.
Пускайки която и да е италианска телевизия, ще видите, че малкото хора в студиото са добре дистанцирани. Допреди месец беше дори забранено каненето на гости в студиата. Всички – от гостите до част от журналистите, бяха единствено в скайп връзка. В националната тв РАИ и до днес половината журналисти работят чрез smart working. В седалището на компанията в Сакса Рубра, където работят хиляди журналисти и персонал, беше забранено влизането на каквито и да е външни лица още в началото на март. И до днес всеки работещ в телевизията получава всеки ден на входа нова маска, след като му измерят температурата. До скоро нямаше никакви гости в студиата и всички се свързваха с водещите само по скайп. Все още са спрени и планьорките и събранията. Всички журналисти записват сами, а не в студио репортажите си, и то с маски на устата. Репортерите, работещи навън, ползват само микрофони със стойки, за да са дистанцирани от интервюираните. По подобен начин работят и големите компании.
Отделна глава заслужава и здравеопазването в Италия. И до днес с домашния лекар си общувам само по телефона и чрез съобщения, което ми спестява много време. Всеки пациент, който няма нужда от преглед, а само от рецепти и направления, ги получава в електронен вид по пощата си или пък отива направо в близката аптека, където му ги е изпратил лекарят. В болнично заведение не може да се влезе, ако сте придружител на болен. Изключение се прави при пациентите, на които предстои операция. Забранени са свижданията в отделенията. Всеки, който трябва да бъде лекуван или опериран в болница, може да го направи само след задължителен тест за коронавирус.
Все още не се извършват редовни контролни прегледи. В обществена болница или клиника може да отидете на преглед само при спешен случай.
Но ако се разходите из зоните за увеселения, ще видите тълпи младежи без маски, които пият бира или аперитиви пред локалите. За съзнателния римлянин, който държи на здравето си, подобни сцени днес изглеждат скандални. Кадрите с онези камиони, които извозваха ковчези от Бергамо, са запечатани в съзнанието на всички. Затова маската и дистанцията са единственото ни оръжие засега.