Евтим Милошев ще снима филм за любовта на Кемал Ататюрк и българката Димитрина Ковачева
Лентата ще е копродукция между Турция и България
Български и турски кинематографисти обединяват талант и творчески сили, за да снимат филм за Кемал Ататюрк, основателя на съвременна Турция, и голямата му, но невъзможна любов с българката Димитрина Ковачева. Тя е дъщеря на ген. Стилиян Ковачев.
Идеята за филма е на Вежди Рашидов, председател на парламентарната комисия по култура. Той вече е разговарял с президента на съседите Реджеп Тайп Ердоган и с премиера Бойко Борисов.
И двамата радушно
прегръщат идеята му
“Когато човек чете книги и исторически документи за известни хор,а и му идват идеи - каза Вежди Рашидов. - Както сигурно се е случило с идеите, родили филмите за Волфганг Амадеус Моцерат или за Пикасо. В нашия случай не става въпрос за политика, става въпрос за любов. Историята е много силна и трябват добри майстори, за да направят хубав, искрен, човешки филм.”
Вежди Рашидов прави интересен паралел между любовта на Ромео и Жулиета и чувствата между Ататюрк и Димитрина. Докато и двамата герои на Шекспир са католици, в нашия случай става дума за една красива любов между хора от две различни националности, религии и обществени настроения. Което на практика обрича любовта им.
Вежди Рашидов избира от българска страна в бъдещата копродукция да участва продуцентската компания на Евтим Милошев и Любомир Нейков “Дрийм Тийм Прадакшънс”. След като премине вълната от коронавируса и граничните бариери между двете държави бъдат вдигнати, той ще заведе българите в Истанбул, за да ги срещне с турските им колеги.
“Седнахме с Иван Спасов и Христина Апостолова и сложихме идеята на Вежди на хартия. Написахме на 2-3 страници синопсиса на бъдещия филм”, каза за “24 часа” Евтим Милошев.
Тимът му е
готов да участва
в новото филмово
предизвикателство
“Това е забележителна любовна история, разделена от етноса, религията, политиката, от всичко. Това е любов, която въпреки всичко никога не умира”, каза още Милошев.
Рано е да се говори кои актьори ще играят ролите на Димитрина и Ататюрк. Сигурно ще има дълъг и тежък кастинг, но е сигурно, че в главните образи ще бъдат българска актриса и турски актьор.
Какво се знае за Димитрина Ковачева и Мустафа Кемал Ататюрк и тяхната “греховна любов”?
Тя е дъщеря на прославения български генерал от пехотата Стилиян Ковачев. Участник в Балканската война, а в началото на Междусъюзническата за кратко време е военен министър.
Ген. Ковачев остава в българската история като военоначалникът, нанесъл страшен разгром на турската армия при Булаир, който се смята за предисловие за превземането на Одрин.
След края на сражението турският командващ Фехти бей, в знак на преклонение пред таланта на Ковачев, му подарява личния си револвер. Автори твърдят, че това е безпрецедентен жест във военната история. Този револвер сега е във Военноисторическия музей в София.
21-годишна, Димитрина, която наричат Мити, се завръща от Швейцария, където учи музика и литература. Съвременниците я описват като девойка “с миловидно лице, руси къдрави коси и тъмнокафяви очи”. Била впечатляваща млада дама, красива, лъчезарна и изключително интелигентна. Чуждите кореспонденти я наричат Българската роза.
На 28 октомври 1913 г. в София като военен аташе пристига Мустафа Кемал. Той е на 32 години, образован, красив, с чин майор. Въпреки спомена за Булаир, той често гостува в дома на ген. Ковачев. Там се запознава с дъщеря му Мити и силно се влюбва в нея. Тя отвръща на чувствата му и двамата не крият връзката си. Ходят на разходки на Витоша, на музикални вечеринки, карат заедно кънки на замръзналото езеро “Ариана”.
В София дълго време се коментира маскеният бал, организиран във Военния клуб в новогодишната нощ срещу 1914 г. Всички са в национални носии и Кемал Ататюрк е облечен в доспехите на средновековен спахия, които били много ефектни. Сега този костюм се пази в музейния център “Кемал Ататюрк”. В същия център се съхранява и блузата на Мити Ковачева, с която тя е на бала, подарена след години на Турция.
Кемал Ататюрк два
пъти иска ръката
на Мити от баща й
И двата пъти генералът отказва. Той не иска да даде дъщеря си на турски офицер, когото всъщност уважава. Неговият патриотизъм и споменът за хилядите жертви, дадени във войната с Турция, надделяват. Той заповядва на дъщеря си да спре да се среща с Кемал.
По-късно Димитрина се омъжва за адвоката Деян Деянов, бъдещ депутат. Ражда три деца - Анна, Олга и Тодор. Умира 80-годишна от рак на стомаха на 9 август 1966 г. Казват, че малко преди да предаде богу дух, промълвява: “Сънувах Кемал.”
През 1920 г. Ататюрк става председател на парламента на Турция и министър-председател на обявената от него република. От 1923 до 1938 г. управлява страната като президент. Присъдено му е воинското звание фелдмаршал.
С многобройни реформи той превръща изостаналата Османска империя в светска република. Принципите на реформите на Ататюрк, на базата на които е създадена модерна Турция, остават в историята като кемализъм.
Веднъж български писатели са на посещение в Турция. Сред тях е и Елисавета Багряна. Ататюрк я кани на вечеря. В спомените си поетеса пише: “Той ме покани на танц. Погледна ме в очите мило и топло и каза: “Оставих сърцето си в България. Кажете ми как сега живее Мити?” “Добре е, споделя самотата си със съпруг”, отвърнах и разбрах, че не аз съм в неговите прегръдки - той прегръщаше Мити.”
През 1923 г. Кемал се жени за младата и образована туркиня Латифа. След две години двамата се развеждат. Има няколко версии за раздялата им и едната от тях е неговата пристрастеност към алкохола.
Мустафа Кемал Ататюрк умира на 10 ноември 1938 г. от чернодробна цироза на 57 години. Стаята му в истанбулския дворец Долмабахче е запазена в автентичния си вид. Часовникът е спрял стрелките си на 9,05 - часа на неговата смърт.
Никак няма да е лесно на продуцентските и творческите екипи на двете страни при снимането на филм за една невъзможна любов на фона на драматични събития, кървава война и много смърт.
Много архиви и документи трябва да бъдат изчетени и да се намери балансът между различните интереси и изисквания на двете страни, погледнати и от днешна дата.
Не съм сигурен дали художествената измислица може да тушира конфликтите така, че да не пострада истината. Как ще бъдат изградени основните персонажи? Само положителни, плакатни или реалистични, “от плът и кръв”? Ще бъдат ли те харесани и припознати от българските и турските зрители?
Предлагам безплатно на “Дрийм Тийм” и моя приятел Евтим Милошев една истинска история, която пазя в архива си. Тя може да послужи за обогатяване образа на Кемал Ататюрк.
Пионерът на българското кино Васил Гендов започва да снима “Българан е галант” - първия във филмовата ни история. Пред къщата на богатия индустриалец Съселов на ул. “Славянска” 9 за първи път е поставена кинокамера.
Около кинаджиите бързо се струпват сеирджии. Едни гледат с интерес новото чудо, но други започват да псуват и обиждат хората от екипа. А трети дори хвърлят камъни към снимачния апарат и операторът е принуден да го закрива с тяло.
Една от снимачните
площадки на
“Българан е галант”
е в двора на къщата на турското консулство, в която живеел Ататюрк. Васил Гендов успява да убеди някакъв прислужник да ги пусне. Докато подготвят апарата, от сградата излиза добре облечен мъж, с лъснати чепици, ухаещ на хубав парфюм. Това е Кемал Ататюрк.
Той иска сметка от кинаджиите. Влиза в диалог с Гендов. Двамата започват да си разменят все по-остри реплики, накрая се бутат, нашият човек дори скъсва ризата на противника си.
Но усещайки, че всеки момент Ататюрк може да получи помощ, Гендов започва да вика: “Бягайте! Кой каквото може да носи, да го грабва и бягайте!”.
“Каква беше нашата радост - ще каже след години Васил Гендов, - когато след първата нощна работа видяхме, че резултатите са отлични. За мен това означаваше, че пътят на българския филм е открит!”
105 години по-късно е открит и пътят за първа българо-турска копродукция...