Братя Аргирови: Не искаме да се мерим с идолите на тийнейджърите, нашата публика е на над 35

28.06.2020 08:00 Митьо Маринов
Братя Аргирови
Малките Благовест и Светослав Аргирови в родния Пловдив позират за снимки, прегърнали голяма препарирана мечка. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ
Братя Аргирови заедно с публиката си на миналогодишен летен концерт във Враца
Кристов - синът на Светослав, и двамата синове на Благовест - Александър и Кристиян (от ляво на дясно)
Благовест заедно с внука си Леон-Александър, който е роден в Норвегия.
Благовест и Соня Васи при последната им среща на събитие, на което присъства и президентът Петър Стоянов.

Сравняваха ни с “Бийтълс”, възраждаме култовите си парчета, но с ново модерно звучене

Легендарните певци Благовест и Светослав Аргирови стават известни като дуета Братя Аргирови през 1982 г., когато записват първата си песен за Българското национално радио - “Ненужен”. Тогава са едва на 23 години, а песните им бързо се превръщат в шлагери.
Пели са из цяла Европа и са оглавявали множество класации за дискомузика. Известна става сценичната им партньорка - красивата Соня Васи. След като Светослав Аргиров окончателно се завърна от Норвегия в края на 2018 г., дуетът се завърна на музикалната сцена и отново издават песни. На 23 август Братя Аргирови навършиха 61 г.

- Как премина за вас социалната изолация и този период от 3 месеца?

Благовест: За нас и за всички хора, които се занимават с изкуство и които разчитат на срещите с публиката, беше много тежко. Отпаднаха ни около 20 концерта. Не можем да кажем, че беше успешно това време.

Светослав: От друга страна пък, е проблем, който засегна целия свят. Каквото за другите, такова и за нас.

- Казвате отпаднали концерти. Къде трябваше да сте сега, ако го нямаше вируса?

Б.: В Слънчев бряг, където трябваше да открием сезона, не можахме да отидем, както и на много други места. Използвахме обаче това време, за да довършим новата си песен. Тя всъщност е нов прочит на песента “До вчера”, която нашите слушатели добре знаят. Успяхме да я ремиксираме, да я направим наново. Това е песента, която в момента е актуална за нас. Подготвяме и клип към нея, който ще излезе по-късно.

С.: Песента вече е факт. Направихме ѝ премиера.

- Кога ще видим клипа?

Б.: Започнали сме снимките. Ще има много изненади в него - предвидили сме гости. Ще снимаме двамата музиканти Живко Петров и Росен Захариев, които участват в песента.

С.: В кадрите ще видите самия работен процес - т.е. как сме направили песента. Не беше лесно. Измислили сме интересна фабула и

ще снимаме една

много красива и много

известна българка,

но няма да издаваме името ѝ.

- Защо решихте да възродите този стар хит, но с ново звучене?

Б.: Общо взето песента “До вчера” е една от най-популярите ни песни, да не кажа най-популярната. Влизайки в ютюб, виждаме, че от всичките ни песни тя има най-много гледания. Освен това тя е емблематична - това е може би първата дискотечна песен в България. Хората със страхотен ентусиазъм я слушаха едно време.

С.: Пуснеше ли се някъде тази песен, хората веднага ставаха да танцуват. Символ е на едно добро настроение. Символ на 80-те. Освен това е песен с много голям отзвук в чужбина. Оглави ден с класациите и в Източна Германия, и в България. Решихме да я направим по нов начин, защото преди толкова много години тя беше адресирана до тийнейджърите. Аранжиментът е такъв и звученето е такова. Надявам се да имаме повече такива почитатели, защото нашите почитатели вече не са почитатели. (Смее се.)

Затова помислихме, че е нужно да я направим по нов начин, за да може те да си я припомнят, но с актуален звук и актуален аранжимент. Надявам се да сме успели.

- Знам, че зад всяка песен стои история. Както зад създаването, така и зад първото ѝ изпълнение. Какво стои зад “До вчера”?

Б.: Зад “До вчера” стои огромен ентусиазъм, защото тази песен е първата наша авторска. Изцяло в аранжимента сме изсвирили всичко сами, с изключение на невероятния български саксофонист Венко Захариев. Това е първият ни младежки порив, с който тръгнахме.

- Как се роди тази песен?

Б.: Вкъщи. Моя песен е. Бяхме още студенти в консерваторията и общо взето всеки си пишеше песни - и аз, и брат ми. Роди се съвсем спонтанно.

- Помните ли първия път, в който я изпяхте?

С.: Беше бум - не сме очаквали такава реакция. Всички станаха и започнаха да танцуват. Реакциите по концертите бяха направо изненадващи.

Б.: На някои места

концертите се

прекратяваха, защото

публиката ставаше

неконтролируема

Имахме участие в Хасково, водещ беше Жоро Минчев. Бутнаха колоните и концертът беше дотам. Жоро каза: “Такова нещо от времето на “Бийтълс” не съм виждал.” И това беше концертът. Собственикът на колоните пък каза: “Апаратурата ми! Какво стана? Ще искам обезщетение!”

С.: Тогава обезщетение нямаше в онези години. Така че... (Смее се.)

- Знам, че и друга история има зад тази песен. На тази песен за пръв път се срещате със Соня Васи. Така ли е?

Б.: Да, така беше. Тогава я видяхме за пръв път. Беше долу в публиката и на тази песен се качи при нас на сцената. Но тя дойде при нас 2 години по-късно.

С.: Да така беше. Песента беше станала огромен хит през 1983 година, докато със Соня се запознахме в началото на 1985-а.

Б.: Тя тогава бе малко момиче - на 13-14 години. Да, спомням си, че тогава излезе на сцената с нас, но фактически дойде при нас и заживя с нас 2 години по-късно.

- Как избрахте точно нея сред толкова много фенки да излезе на сцената с вас?

Б.: Била е най-настъпателна от всички. Наи-инициативната.

С.: И най-хубава, може би.

- Чували сме историята как заживява с вас, но какво си мислихте тогава? Не беше ли твърде малка и не е ли било някак скандално за обществото?

С.: Може би беше скандално, защото тя беше на 16 години. Спомням си, че тя трябваше да продължи обучението си в гимназията. Тогава Благовест ѝ стана настойник и трябваше да ходи на родителските ѝ срещи. Такива бяха времената тогава. Но при всички случаи песента “До вчера” не е свързана със Соня Васи. Всъщност тази песен е химн на българската дискотечна музика.

- Казвате, че се опитвате да хванете тийнейджърите като публика. Получава ли ви се?

С.: Не, не се опитваме да хванем тийнейджърското общество. Имаме точно определен таргет - хората над 35 г. Тийнейджърите в България вече имат своите идоли. Ние не искаме да се състезаваме с тях.

- Късо лято се задава. Как ще го запълните?

С.: Засега лятото е норвежко. (Смее се.) Късо ще е, но, надявам се, интензивно. Надявам се от юли да се раздвижи животът, но все пак трябва да внимаваме, защото опасността не е отминала.

Трябва да спазваме

правилата, но и да не

спираме да живеем

Б.: Човек спре ли да живее... какъв е смисълът.

- Предстоят ли ви концерти в това норвежко лято?

Б.: Ще пеем на международен фестивал в Бургас през август, на който сме поканени.

С.: Предстоят и други участия. Дано се случат.

- А лятна почивка?

С.: Мисля, че ще се случи. Наемаме си къща в Гърция, така че с изолацията няма да имаме проблем. Тя е доста изолирана, какъвто е и плажът. (Смее се.)

Б.: В гората е, от 4-5 г. ходим там. Много е красиво. Намира се на втория ръкав на Халкидики. Там природата е като в Южна Франция. Брат ми, който е бил в Сардиния, казва, че много прилича на там.

- Вас страх ли ви беше в този период на коронавируса?

Б.: Всеки го е страх. Нещо непознато е.

С.: Никой не знаеше какво става. Хората вече са по-подготвени. Голямата идея беше да се запази здравната система, за да не рухне. Сега поне всички лекари твърдят, че са много по-подготвени. Надяваме се да е така.

- Променихте ли някои свои навици и бяхте ли засегнати от карантината?

С.: Разбира се. Вкъщи постоянно се дезинфекцира. Продуктите, които носим отвън, също дезинфекцираме. Няма друг начин. Трябва да се пазим.

Б.: Аз бях косвено засегнат от карантината. Синът ми се върна от Холандия и изкара 14 дни в карантина. Беше в същата сграда, в която и ние живеем, сам в един апартамент. Нищо му няма. Така се беше екипирал, връщайки се към България- в самолета беше с маска, ръкавици, очила, и така летя. Не си е свалил нито веднъж маската. И ето, виждаме, че като се спазват определени правила, човек може да оцелее.

- С какво се занимава синът ти?

Б.: Той вече трябваше да работи в САЩ, но този вирус ще забави пътуването му сигурно с 6-7 месеца. В момента прави дипломна работа, просто щеше да я прави в Калифорния и да е на стаж там. Сега просто я прави в България, а стажът му ще се състои през януари или феврури догодина в един световен инвестиционен фонд. Всъщност той вече работи за този фонд по техни проекти, но от разстояние.

- Има ли ваш наследник, който тръгна по пътя на музиката?

С.: Аз имам.

Синът ми свири в

блекметъл банда

Всъщност той завърши първо психология, след това инженерство в Норвегия, а преди няколко дни си намери работа като инженер в голяма норвежка компания за сигурност, за което много се радваме с майка му. Но продължава да си свири. Издадоха албум заедно с бандата, подготвят и втори. Бяха в Мюнхен и Будапеща, сега ще ходят в Исландия. Музиката за него е по-скоро като хоби.

- Той е отраснал и живее в Норвегия, но би ли дошъл да живее в България?

С.: Казал съм му: “Ела в България! Тук ще ти осигурим работа.” Той каза: “Не мога, татко, имам друга глава.” Неговият манталитет е на норвежец. Просто си е свикнал там и според мен ще му бъде трудно тук.

- Защо не направите заедно метъл парче?

С.: Той беше направил с бандата си една наша песен - “Стой тук”. Тя е малко странна, а те я бяха направили в блекметъл вариант и звучеше много интересно. Не бих казал, че метълът е моята любима музика, просто ми е малко силна. Бяха я направили с норвежки текст. Интересно е, че в бандата му всички са инженери. Може би затова като завърши психология синът ми каза, че иска да стане инженер. Повлияха му другите членове на групата.

- Защо преди години решихте да заживеете точно в Норвегия, а не някъде другаде?

Б.: Не сме си избрали. Просто българските групи тогава ходиха там, по Скандинавието. Обиколили сме и Швеция, и Финландия.

С.: Били сме и в Швейцария, Австрия и Германия. И там сме работили.

Б.: Просто в Норвегия се случи така, че се запознахме с две момичета. С едното брат ми все още е заедно. При мен по друг начин се развиха нещата.

С.: Такава ни е била съдбата.

- Светослав, ти изкарваш толкова много време в Норвегия и се прибра окончателно едва преди година. Съжаляваш ли за този избор?

С.: Чувствата са смесени, защото бях свикнал на един много уреден живот. В България нещата са по-динамични, но и съжалявам, и не съжалявам, защото всяка страна си има своите плюсове и минуси.

В Норвегия животът е

много уреден, но

климатът е тежък

В България животът не е толкова уреден, но хората са готини, непрекъснат купон е, климатът и природата са прекрасни. Човек трябва да направи своя избор и аз го направих. Засега не съжалявам.

- Скоро имахте рожден ден. Как си изкарахте тогава празника?

С.: Изолационно.

Б.: Празникът ни мина в условия на карантина. Бяхме вкъщи със съпругите. Хапнахме, пийнахме и си пожелахме да сме здрави.

- Дайте вашата рецепта как да се поддържа добро настроение въпреки ситуацията, в която се намираме.

С.: Оптимизъм. Трябва да вярваш, че след нощта винаги идва ден. След тежките моменти идват по-добри. Ще отмине всичко, което сполетя света. Човек трябва да прави добро, защото, когато правиш добро, то ти се връща.

- Кога последно сте се срещали със Соня Васи?

С.: Аз отдавна не съм я виждал. Благовест по-често се е срещал с нея, защото той беше в България, а тя си идваше.

Б.: Да, идваше си периодично. Последния път се видяхме на един купон заедно. Бях с моя приятел Калин Диков. Имаше някакъв концерт във Военния клуб. Тя беше дошла от Щатите. Бяхме с Калин там и се засякохме. Беше ми се обадила да ме предупреди, че ще е там.

С.: Поддържаме си контакти, приятели сме. Чуваме се по телефона от време на време. Сега и с новите технологии се и виждаме. Останахме си много добри приятели, защото, както се казва ние сме я отгледали. (Смее се.)

- Тя е много щура.

С.: Опасна е.

Б.: Соня има много бурен живот, пълен с предизвикателства. Само да споменем - Мис България. единствената българка, която е имала интервю с Лари Кинг по Си Ен Ен, първата българка, снимала се за американския “Плейбой”.

С.: Това не може да е случайно и само тя си знае през какво е минала.

Б.: Тя винаги, абсолютно пред всички и по всякакъв начин, като стане въпрос за братя Аргирови, ни защитава. Даже е готова да влезе в сериозни пререкания, за да ни защити. Имали сме такива случаи, в които се застъпва за нас. Държи на нашето приятелство.

- Има една тиражирана в интернет жълта новина за това, че Светослав не е реален човек, а холограма. Как гледате на подобни жълти новини?

С.: Да, знаем за тази фалшива новина. Ами, гледаме на това като на човек, който е пуснал тази статия, за да изкара някой лев. Разбираме го, дано да ги е изхарчил с кеф за наше здраве.

Б.: Това е нормално. В целия свят е така. Хората се чудят каква сензация да измислят. Свикнали сме. Много такива подобни новини е имало през годините.

Други от Мнения

Пречупване на тренда - ниските лихви спряха растежа на милионерските влогове

Вземащите кредит трябва да се съобразят с новата тенденция - лихвите ще се покачват Хората изчакват да видят докъде ще спаднат цените, за да получат по-изгодни сделки БНБ публикува редовната

Красен Станчев: Бъдещият кабинет не е на ротацията, щафета е - трябва да бъде разписано какво поема първият и какво предава

Обедняване и апокалипсис няма! Всички - без семействата с повече деца и част от пенсионерите, са по-добре в последните 2 г., казва икономистът - Държава пред катастрофа, икономика пред рецесия

Президентът си е основал звукозаписна компания и от там сега ще излязат редица нови хитове

Няколко коментара на извънредната и налудничаво динамична политическа обстановка: 1. “Да, България” винаги е била категорична, че експертният състав на правителството е това

Кабинет на ПП-ДБ само с техни министри не им дава по-добри възможности

Партиите - участнички в споразумението за излъчване на правителство от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са заинтересовани да постигнат балансирано представителство в предстоящия кабинет

“Букър” тежи, колкото и да ръкопляскате или да хулите

Радвам се за Георги Господинов. Книга, писана на езика свещен, достигна до световно признание. Интересни са ми тези, които обругават, без да са чели Може би думата награда иде от това, че някой

>