Как Стефан и Иван работили в кланицата “Тьонис”
Стефан и Иван, които идват от Българияя са работили за германските кланици “Тьонис”, където заразените с коронавирус са вече над 2000”. Пред германския вестник “Аахенен Нахрихтен” разказват за стреса, на който са били изложени там. Изданието уточнява, че истинските им имена са били променени.
Стефан работил пет месеца в кланицата само нощна смяна - от 17,30 до 4 сутринта. На няколко пъти искал да е в друга смяна, но никой не му обърнал внимание. 58-годишният българин мъкнел по цяла нощ 20-килограмови парчета месо. Месечно получавал по 1200 евро.
В спомените на Иван за това място доминира едно-единствено усещане:
“Студено, много
студено беше”
Изданието допълва: „В един доклад на Министерството на труда в Северен Рейн-Вестфалия, изготвен през 2019 г.я се казва, че тежкият физически труд при температури под 12 градуса и при продължително работно време води до “сериозни увреждания на здравето”. 30 месопреработвателни предприятия в провинцията са били инспектирани именно заради този проблем, като в 85% от тях са били констатирани “сериозни недостатъци”. От доклада не става ясно дали и кланицата “Тьонис” е била контролирана”, пише изданието.
Стефан и Иван разказват, че повечето работници остават да работят там само по няколко месеца. После или сами се отказват, или ги уволняват. Стефан твърди, че това не е случайно: “Изхвърлят работниците, преди да са минали 6-те месеца пробен срок”, казва той.
Така те губят право на пълен отпуск, а и могат да бъдат уволнени по бързата процедура - даже и да са заболели. Стефан разказва и за началници, които нарочно пускали поточната лента на по-бързи обороти, което превръщало работата в истински ад.
Колкото до настаняването, Иван не е имал никакви проблеми. Но само защото веднага се преместил при роднини. Как живеели останалите, не можел да каже, защото време за разговори по време на работата не оставало.
“Работа, сън,
работа, сън”
такъв бил техният делник.
Стефан бил настанен в общежитие на фирмата подизпълнител, където всичко било нормално. “Но едва ли ще се намерят много германци, които да нарекат нормални описаните от него условия”, коментира “Аахенер Нахрихтен”. В началото живеели по двама в стая, но още след първия месец се наложило да се сгъстят - в стаите живеели по осем души, които си поделяли една кухня и една баня.
Днес Стефан живее в друга германска провинция. Търси си нова работа и посещава курсове по немски език. “Без езикови познания нямаш никакъв шанс”, казва мъжът. Иван вече се е уредил - работи като куриер. “Поне не е студено като в кланицата”, казва той.
(От “Дойче веле”, със съкращения)