Българи с революцинно решение на проблема с боклука
Чрез собствена технология го правят подходящ за горене в ТЕЦ, казва Методи Митев, учредител е на фондация „Балкански институт за възстановяване и развитие", както и собственик на "Нулеви отпадъци" ЕООД.
Той се занимава с частен бизнес от 20 години. Заедно с екип от специалисти разработва инсталации за сепариране на отпадъци и производство на РДФ, както и за газификация. Впечатляващо е, че българи са на крачка от революция с иновативната си идея за безвредно за околната среда преработване на боклука в електричество.
От къде дойде идеята за създаването на „Нулеви отпадъци“?
Всичко започна с идеята да решим проблемите с ежегодно горящите сметища в нашата страна. Една от целите ни е да се избегне възможността за самозапалване на депата. След преминаването на твърдия битов отпадък през сепарираща и компостираща инсталация, на практика са извлечени по-голямата част от рециклируемите и биологичните материали.Ние ще преработим остатъкът и депонирането ще се сведе до минимум.
Давам Ви пример със старото сметище на град Дупница, което от години се самозапалва и обгазява града и околните населени места. Мнозина мислят, че задимяването и влошаване на качеството на въздуха е само от ТЕЦ “Бобов дол”, но това не е така. Иначе как да си обясним следния факт в моменти, когато ТЕЦ-ът не работи, обгазяването е същото! Следователно не той е причината. Многократно съм заявявал, че съм готов във всеки един момент да седна на една маса с всеки нормален човек твърдящ друго и да проведем диспут основан на факти.
Какви специалисти работят по идеята?
Относно разработвания проект за газификация на отпадъците сме аз и още тримата ентусиасти, специалисти по енергетика. В екипа присъединихме двама италиански инженери и си сътрудничим с университет от Израел.
Г-н Митев, в България въобще сепарира ли се боклук някъде? Ако има РДФ, той отговаря ли на европейските изисквания? Същият ли е като в другите страни?
Когато тръгнахме с идейните си проекти за инсталацията за газификация, взехме проби от много сметища в страната и се хванахме за главата. Установихме, че произведеното твърдо гориво от отпадъците, познато като RDF, масово не отговаря на евростандартите. Причината е, че у нас повсеместно боклукът не се разделя качествено и не се отстраняват напълно биологичните отпадъци. А както е известно, биологичният отпадък при гниене отделя метан, който впоследствие става причината за самозапалване на сметищата. У нас произведеният твърд отпадък се класифицира като RDF, но на практика не е такъв, защото в него има и сериозно количество органични отпадъци, които свалят качеството му.
РДФ използва ли се извън България?
По света RDF масово се използва като евтино гориво с висок КПД, особено в циментовите заводи.
Защо не сме го открили по-рано? Съществуват ли някакви спънки?
Както споменах, в България често качеството му не е по определените стандарти. Това спъва предприятията, които могат да го внедрят в дейността си, да го използват. Други примери за спънки са вносът на боклуци, тъмни сделки с опасни отпадъци и т.н.
Според мен е дошъл моментът да се покаже какъв е правилният модел за управление на отпадъците. Смятам, че хората са узрели за един генерално нов етап в отношението към онова, което изхвърляме, и начините на преработването му. С екипа ни работим в тази посока, като една от целите ни е да модифицираме български горивни фракции RDF, получени чрез преработка по специална технология на пластмаси, биоразградими и неопасни отпадъци, да намалим до минимум обема на депонираните отпадъци, а крайният продукт да може да се оползотворява във въглищните централи. Това ще даде шанс на хилядите работници там да запазят работните си места, тъй като съвместното изгаряне на RDF и въглища доказано е по-безопасно и по-безвредно за хората.
Да, но станаха толкова скандали покрай вноса на тези отпадъци, реализиран от въглищните централи.
Не мога да ги коментирам.
Целта ми е страната ни да се превърне от вносител на отпадък в износител на гориво от боклук и смятам, че мога да го осъществя с подкрепата на обществото и държавата.
Разкажете ни за Вашия проект за инсталация за превръщане на РДФ в синтетичен газ.
За максимално оползотворяване на твърдите битови отпадъци е необходимо да се премине през отделяне на рециклируемите материали и компостиране на ограничната част. Оттам вариантите са или преработка в РДФ, или депониране на склад, което споменах, че не е препоръчително.
Както споменах, в процеса на разработване на технологията за газификация, установихме, че не е ясно каква е калоричността и какви вредни вещества носи произведеният в България РДФ. Така стигнахме до една от основните точки в нашия проект, преди превръщането на РДФа в газ се налага да превърнем българския RDF в гориво, което отговаря на европейския стандарт.
Каква е идеята ви за пречистване на произведения в българските депа нестандартен RDF?
Чрез механично третиране на доставения RDF и допълнителна фина сепарация. Чрез нея по-прецизно се отделят черни метали, цветни метали, инертни материали и стъкло. По време на процеса се отделя топлина около 700 C, която се използва, за да се намали влагата в материала, а оттам се повишава калоричността на стандартизирано модифицирано гориво, което се явява крайният продукт в инсталацията.
От всичко казано дотук излиза, че вие сте разработили решение за много проблеми.
На практика е така, но това са естествени стъпки към крайната ни цел, която, както казах, е газификацията. Отдавна в развитите страни отпадъците се изгарят или газифицират и с това населението в тези страни няма проблем, тъй като са наясно, че това са безопасни методи за оползотворяване на ежедневно трупаните отпадъци. С изпълнение на проекта ни на държавно ниво ще се подпомогне постигането на целите, заложени в Националния план за управление на отпадъците 2014-2020 г.
Поправете ме, ако греша. Но все пак е добре и да се намерят алтернативи за оползотворяването на горивото, което ще генерирате.
Основната идея е реализацията на проекта за газификация на РДФ и производство на енергия. Но докато стигнем до там е възможно ТЕЦ на въглища да използват РДФ-а отново при производството на енергия. Една от идеите беше да го пласираме на ТЕЦ Бобов Дол, но те към този момент се отказаха от намерението си да оползотворяват РДФ. Не знам поради каква причина го правят точно сега когато Столична община взема кредит, с който да допълни отпуснатите от ЕС пари за инсинератор за РДФ в центъра на столицата ни, надявам се да не е политическа, защото икономическа не виждам, тъй като имаме достатъчно на брой запитвания за нашият продукт от клиенти от Европа, Турция и Украйна.
Да, но не е ли доста замърсяващо боклук да се гори в ТЕЦ-ове?
Медиите показват само лошите и негативни страни, без да показват положителните и добри практики. Далеч по-добре е да се оползотворяват в ТЕЦ, отколкото да се оставят да гният на сметищата, където да се възпламеняват и да създават риск от възникване на зарази.
Мога да Ви дам за пример работата на експертите на „Екологистика” ЕООД. Оттам през 2016г. осъществиха експеримент, който доказа, че съвместното горене на RDF и въглища е по-безопасно за здравето на хората, околкото изгарянето само на въглища. Резултатите от този доклад ще дадат възможност за развитие на българските ТЕЦ, които са изправени пред заплахата да бъдат затворени в най-скоро време и да оставят стотици миньори и енергетици без работа. Някъде да сте чули и видели доклада от този ескперимент? Дали МОСВ знае за него? Дали го ползва? Защо не помислим заедно как да съхраним нещо изградено, вместо да го разрушим, както направихме със стотици предприятия…
Какво печелите Вие от всичко това?
Ще имаме инсталация за газификация на отпадъци за милиони евро, която ще можем продаваме. Ще докажем, че това е работещ модел, който може да се внедри във въглищните ни централи, и по този начин да удължим живота им. Това ще ни позволи по-дълго време да сме енергийно независими. И не на последно място – предоставяме решение на засегнатите по-горе проблеми с екология, енергетика и социален ефект.