Теменужка Петкова: Големите проекти в енергетиката се изпълняват заради последователната ни политика при спазване на правилата
Цените на тока на борсата сега са ниски и 1 октомври е добра дата малкият бизнес да излезе на свободния пазар, казва министърът на енергетиката
- Г-жо Петкова, оказва се, че и в пандемия, когато се смяташе, че проектът “Белене” се забавя, 3 компании направиха консорциуми за строителството. Така ли излезе?
- Да. По процедурата за АЕЦ “Белене” за избор на стратегически инвеститор се наложи да бъдат забавени някои процеси заради ограниченията на пътуванията, свързани с пандемията от COVID-19. Етапът, до който е достигнала процедурата, е предоставяне на достъп до информационната зала по проекта, ситуирана в “Национална електрическа компания”. Тази информация е необходима, за да подготвят окончателните си оферти. Тъй като в този случай се изисква физически достъп до материалите, ограниченията за пътуване, наложени от различните държави, забавят процедурата.
- Проведохте ли телеконферентен разговор с компаниите, които са в кратката листа за “Белене”?
- Да, през изминалата седмица проведохме такъв разговор с всички участници от листата. Целта беше да ги запознаем с пандемичната обстановка в България и с мерките, които са в сила. Поискахме информация кога всяка от тези компании би могла да присъства в България и да получи достъп до информационната зала за проекта. Едва след като бъде осигурен такъв физически достъп, ще започне да тече и срокът за подаване на обвързващите оферти.
- И кога те ще могат да дойдат?
- Информацията, която получихме от тях, е доста разнородна. Във всяка отделна държава има различни ограничителни мерки, свързани с пътуванията. Разбрахме се да продължим да се информираме взаимно за обстановката. Обсъдихме и времето, което ще им е необходимо, за да подготвят офертите си. Никакви други детайли не сме обсъждали, защото процедурата все още е в начален етап.
Същинската ѝ част ще започне с изготвянето и подаването на обвързващите оферти, след което ще стартират преговорите.
- За това ще се изисква също време, нали?
- За да се подготви една такава оферта, е необходимо много време, трябва да се събере голямо количество информация както за проекта, така и за пазара на електрическа енергия в България и в региона. Един от основните ни аргументи да възобновим проекта АЕЦ “Белене” е да гарантираме производството на чиста енергия не само за България, но и за целия регион. В региона единствено България и Румъния са нетни износители на електрическа енергия. Страната ни има утвърдени позиции в това отношение. В крайна сметка за нас е важно този проект, ако бъде реализиран, да се случи при много добри икономически и финансови параметри.
- Със срокове можете ли да се обвържете?
- Трудно ми е да се ангажирам с краен срок. Зависи кога компаниите ще изпратят свои представители, които да работят в информационната зала.
- Проектната компания за “Белене” кога ще бъде структурирана?
- На финалния етап от процедурата. В случай че преговорите приключат успешно и бъде подписано споразумение с бъдещите акционери, едва тогава ще говорим за структурирането на проектната компания.
- Готови ли сте с оценка на активите на “Белене”?
- Имаме необходимата подготовка, ние ще участваме с апорт на активите, а не с финансови средства.
Разходите, които
са направени през
годините за този
проект, са около
3 млрд. лева,
така че колегите от НЕК се подготвят за преговорния процес.
- В енергетика в условия на пандемия не се чу вайкане от компаниите. Мълчание и работа и нито един болен досега. Как се справиха?
- Секторът се държа изключително адекватно и стабилно, колегите от държавната енергетика се отнесоха много сериозно към това изпитание. Енергетиката се справи успешно, до този момент не сме допуснали нито един заразен наш служител с коронавирус. Мерките изцяло съответстват на указанията на Националния оперативен щаб. Създадохме организация, така че, от една страна, да гарантираме живота и здравето на нашите служители, а от друга - енергийната сигурност на страната.
В мини “Марица-изток”, където работят хора от различни региони - Сливен, Ямбол, Хасково, беше важно да бъде осигурена адекватна транспортна схема, така че да се минимизира рискът от евентуално разпространение на вируса.
- От прегледа на финансовите резултати на компаниите в държавната енергетика за първото тримесечие става ясно, че без ТЕЦ “Марица-изток 2”, тя е на плюс.
- И финансовите отчети за 2019 г. показват, че държавната енергетика е в много добра кондиция, стабилна е финансово. Българският енергиен холдинг на консолидирана база отчита нетна печалба от 399 млн. лв., което е много добър показател. Остава обаче проблемът с финансовите резултати на ТЕЦ “Марица-изток 2”. Но той се дължи не на работата на централата, а в цената на емисиите, които тя трябва да заплаща.
- В отчетите пише, че плаща за емисии повече, отколкото за въглища и така е от няколко години.
- Тези цени непрекъснато растат и това е причина за негативния резултат на централата. По отношение на ТЕЦ “Марица-изток 2”, както и на въгледобива в Маришкия басейн ние сме заявили много ясно своята позиция.
Централата има
ключово място за
енергийната
сигурност на
страната,
ето защо ние предприемаме всички необходими действия тя да бъде в адекватно и стабилно състояние.
Важно е да кажем, че ТЕЦ “Марица-изток 2” за 2019 г. реализира загуба от близо 202 млн. лв., а загубата за 2018 г. беше над 300 млн. лв. Подобрението в резултата се дължи основно на това, че емисиите бяха закупени в периоди, в които цената им беше по-ниска. Разбира се, и участието на ТЕЦ “Марица-изток 2” на регулирания пазар също оказа благоприятно влияние.
- Как се преговаря с “Газпром” за промяна на формулата и за намаляване на цената на газа?
- С аргументи, с партньорски отношения, в диалог, това е начинът за успешни преговори с всеки един партньор. Всичко започна от споразумението, което Европейската комисия подписа през 2018 г. с “Газпром” по антимонополното дело, което тя водеше. В резултат на това руската компания пое правнообвързващи ангажименти, които включват възможността да бъдат водени преговори за цената на природния газ за 8 държави-членки на ЕС, в това число и България. В него много ясно са записани условията, при които може да се тръгне към предоговаряне на цената.
Колегите от “Булгаргаз” в продължение на няколко месеца правиха мониторинг налице ли са условия за стартиране на преговори. Когато този момент дойде, на 5 август 2019 г. “Булгаргаз” депозира писмо до “Газпром” с искане разговорите за намаляване на цената на природния газ за българския пазар да започнат. Крайният резултат е изключително добър.
безпрецедентно
намаление на
цената на
природния газ за
българския пазар
Това дойде от предоговаряне на формулата, която до този момент не включваше отражението на пазара. Докато новата включва и елемента на спот пазара, което
дава сигурност,
че българските
потребители
плащат
пазарната
цена
на ползвания от тях природен газ.
- 201 млн. лв. са в сметката на “Булгаргаз”, а чухме в парламента, че по-голямата част от парите са преведени на клиентите на компанията. Колко са върнати?
- През април тази година бяха направени промени в Закона за енергетиката по повод механизма за възстановяване на тези средства. КЕВР имаше ангажимента да изготви нови 8 ценови решения от август 2019-а до 31 март 2020 г. “Булгаргаз” от своя страна трябваше да преизчисли сумите, които да бъдат възстановени на неговите клиенти, и да подпише споразумение с всеки един от 199-те си клиента.
Към момента са подписани 196 споразумения и са възстановени малко над 195 млн. лв. на клиентите на “Булгаргаз”.
- Въпросът е парите да стигнат до клиентите на газоразпределителните и на топлофикационните дружества. Ще се контролира ли това?
- В закона ясно е разписано по какъв механизъм топлофикационните и газоразпределителните дружества да направят изчисленията си, в какъв срок и как да възстановят средствата на българските потребители.
КЕВР до края на октомври ще трябва да направи проверки на всички отделни етапи на възстановяване на средствата, за да провери стигнало ли е намалението до потребителите.
- Тези дни си мислех, че вие наследихте в мандатите си обречени проекти - АЕЦ “Белене”, спиране на “Южен поток” и опасността да бъде заобиколена България от газовите потоци, интерконекторната връзка с Гърция. Как стана така, че започна реализацията им?
- Да, тези проекти са много важни и е ясно, че няма как да тръгнат от само себе си. Всичко това е резултат от усилията през годините, последователната и открита позиция на българското правителство, подкрепата на Народното събрание и при стриктно спазване на правилата на националното и европейското законодателство. Интерконекторът с Гърция беше отписан, а се строи, “Балкански поток” се строи, за “Белене” вече процедурата за избор на стратегически инвеститор е в ход.
- В пандемията натрупаха ли се забавяния за двата газови мегапроекта?
- Пандемията наложи реорганизация в работата по тези два важни инфраструктурни проекта в областта на природния газ.
- При този тотален контрол по строителството на двата газопровода по въздух и по земя едва ли някой е неглижирал работата си.
- Нито за миг не е спирано, работи се на пълни обороти. Надявам се да се навакса това закъснение от времето на карантината и всичко, което сме поели като ангажименти в рамките на договорите, да бъде изпълнено.
- Ще се спазят ли сроковете и фирмите, които са резервирали капацитет по “Балкански поток” и по газовата връзка с Гърция, да започнат да пренасят газ?
- Ще направим всичко възможно да наваксаме закъснението, каквото зависи от нас, ще бъде направено, както и от компаниите изпълнители. Интерконекторът Гърция - България се строи от гръцка компания, фирмата, производител на тръбите, също е гръцка.
- Парите са български, нали?
- Българското правителство осигури 110 млн. евро държавна гаранция за този проект, в резултат на това успяхме да получим заем при много добри условия от Европейската инвестиционна банка. Но всичко зависи от темповете, с които фирмите изпълнители могат да се справят.
Ние сме заявили амбицията си максимално бързо да влезем в сроковете, които са свързани с другите проекти - интерконекторът Гърция - България да може да се свърже с Трансадриатическия газопровод (ТАП) и да получаваме газ от Каспийския регион.
- Какви бяха сроковете за двата газопровода?
- Амбицията ни беше до края на годината да сме готови с линейната инфраструктура на газовата връзка Гърция-България, а според договора срокът е 18 месеца, тоест април 2021 г.
Целта ни е да
го завършим
предсрочно
След пандемията се опитваме да създадем максимално ускорена реорганизация на работата.
- А сроковете за “Балкански поток”?
- Работи се на пълни обороти, надявам се до края на годината да имаме добри новини.
- Парламентът спешно и бързо тръгна към либерализацията на пазара на електроенергия. 300 000 малки фирми ще отидат от 1 октомври на свободния пазар, това не крие ли рискове?
- Пълната либерализация на пазара на електроенергия трябваше да е факт много отдавна. По една или друга причина това не се е случило. Това налага с по-бързи темпове да вървим към нея. Последните промени в Закона за енергетиката
предвиждат от
1 октомври
небитовите
потребители, които
са на регулирания
пазар, да излязат
на свободния
Това не е наш каприз, налага го европейска директива, съгласно която от 1 януари 2021 г. задължително тези стопански субекти трябва да са на свободния пазар. Ние искаме този процес да протече плавно и смятаме, че това е удачно да се случи не през януари, в средата на зимата, а през октомври, за да могат фирмите да имат време.
В промените в закона е записано ясно, че трябва да се създаде необходимата информационна среда, за да могат потребителите да получат най-пълната и коректна информация. Това е една задължителна стъпка, която трябва да бъде извървяна. Либерализацията е процес, който ще доведе до засилване на конкуренцията и до по-добри условия за потребителите.
- Министерството има ангажимент по директива да организира информационна кампания. Ще я направите ли?
- Ще направим информационна кампания, ще запознаем всички заинтересовани страни с този процес, който е важен и е единствено и само в интерес на потребителите. Ние ще я организираме, за да могат потребителите да получат пълната информация, да можем да отговорим на всички въпроси. Имаше период от време, в който много от тези малки фирми отидоха на свободния пазар, а след това се върнаха на регулирания. В момента цената на електроенергията на свободния пазар е по-ниска от тази на регулирания, така че това е допълнителен стимул и добра възможност да се пристъпи към излизане на свободния пазар.
- Ненадейна промяна се появи в закона между двете четения - за пълна либерализация на пазара на електроенергия на едро от 1 юли 2021 г. Вие я презентирахте и казахте, че е важна. Защо?
- Знаете, че в момента текат важни разговори с Европейската комисия за нотифицирания от наша страна механизъм за капацитет. В хода на тези разговори колегите от ЕК поставиха много ясно условията за предоставяне на капацитет и пазарните реформи, които трябва да направим.
Едно от важните изисквания е да бъде либерализиран пазарът на едро. В момента имаме регулиран пазар, за който цената на електроенергията се определя от КЕВР, тя казва и какви да са квотите на отделните производители на електрическа енергия за този пазар. Европейската директива налага задължението този избор да става на пазарен принцип чрез търгове, в които могат да участват всички производители на електрическа енергия.
- А електроенергията, която произвеждат американските централи, които имат дългосрочни договори за изкупуване? На кого ще я продават?
- Това е въпрос, който продължаваме да обсъждаме с Европейската комисия.
- Одобряването на механизма за капацитет е свързано с бъдещето на тези дългосрочни договори, нали?
- Механизмът за капацитет е свързан на първо място с гарантиране на енергийната сигурност на държавите членки. Този, който ние сме нотифицирали пред Европейската комисия, е така нареченият модел на пазарния механизъм за капацитет. Ние
ще стимулираме
централите да
произвеждат
електрическа
енергия,
като основната им цел бъде да гарантират ликвидността на пазара и енергийната сигурност на страната. Смятаме, че моделът, който ние сме избрали, е най-добрият, най-подходящият. От една страна ще имаме ликвидност на пазара на електрическа енергия и работещи централи, а от друга - ще се гарантира енергийната сигурност.
- Ще го постигнете ли?
- Надявам се. Европейските правила, свързани с механизма за капацитет, са много ясно разписани и те предвиждат провеждане на търгове за капацитет, в които могат да участват производители не само от България, но и от други държави членки. Предвижда се механизмът да действа до 2025 г. и от него ще могат да се възползват въглищните централи.
Трябва да разсеем всякакви съмнения по отношение на това, че има крайна дата, до която да работят въглищните централи.
Не, такова лимитиране на тяхната работа няма. До 2025 г. те ще могат да ползват механизма. След това се счита, че пазарът ще бъде достатъчно развит и интеграцията ще бъде пълна, така че всеки производител ще може да предлага своята енергия на свободния пазар и да покрива разходите си.
- И стигаме до зелената сделка. Четем, че едни 2 млрд. евро са предвидени за България от фонда за справедлив преход. За какво ще са те?
- Аз мисля, че е рано да се говори дали ще са 2 милиарда. Надяваме се да бъдат повече. Със сигурност мога да кажа, че България има много ясна позиция по тази тема.
Ние сме заявили, че подкрепяме дългосрочната цел на Европейската комисия за нулеви емисии до 2050 г., но в същото време много ясно сме посочили, че
такъв преход
трябва да бъде
плавен,
справедлив и не
трябва да поставя
под риск
енергийната
сигурност
на държавите членки. От друга страна, трябва да гарантира възможност всяка държава членка да определя сама енергийния си микс. Това са наши основни позиции, които отстояваме последователно. Смятам, че това е честният подход.
Съгласно европейските изисквания всяка държава трябваше да изготви интегриран план “Климат - енергетика”. Нашият е готов и в него много ясно сме заявили своите цели, които са съобразени с тези, поставени в рамките на ЕС. В плана ясно сме посочили, че България ще разчита на базовите си въглищни централи, тъй като те са гарант за енергийната ни сигурност.
Европейската комисия предвижда възможност през 2023 г. да бъде направена ревизия на тези планове. Там, където амбицията на държавите членки за възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност, междусистемната свързаност не е достатъчна, комисията ще има право да ги коригира.
- Правителството създаде Консултативен съвет за зелената сделка, председател е вицепремиерът Томислав Дончев, заместник сте вие. Като ви познавам, едва ли си говорите празни приказки. Какво се обсъждаше на първото заседание?
- Обсъдихме основните аспекти на зелената сделка, информирахме колегите какво сме предприели като правителство и как ще работим в рамките на този съвет.
- В момента действа енергийната стратегия от 2012 г. От 2021 г. ще трябва да влезе в сила нова. На какъв етап е?
- Тя се подготвя от екип на министерството и от дружествата от групата на БЕХ. Разработването е на финален етап. Трябваше да изчакаме, защото имаше промени в европейското законодателство по енергийните директиви. И те трябваше да намерят отражение в стратегията. В нея залагаме цели, критерии, параметри за развитие на енергийния сектор до 2030 г. с хоризонт 2050 г. Скоро ще представим проекта на енергийна стратегия в парламента.
- Какъв микс от енергия се вижда през стратегията през 2030 г.?
- Ние не можем съществено да се различаваме от общата визия на Европейския съюз. Предвидено е повишаване на дела на ВЕИ в крайното брутно потребление, присъстват и въглищните ни централи, които произвеждат, да припомня, 46% от електроенергията в страната, а през зимните месеци - до 60%. АЕЦ “Козлодуй” има сериозно място в българската електроенергетика. Акцентирали сме всички проекти в областта на природния газ, свързани с диверсификация на източниците и маршрутите за доставка.
- А една втора атомна централа има ли в нея?
- Предвидено е изграждане на втора атомна централа, имайки предвид, че енергията, която тя произвежда, е чиста и ще даде възможност България да отговори в максимална степен на европейските амбиции за нулеви емисии до 2050 г.