"Света София" и Ердоган
"Света София" не е част от гръцко-турския дневен ред. Тя е обект на световното наследство, разположен на турска територия. Евентуалното й превръщане в джамия обаче ще отрови отношенията между двете държави и народи за години напред.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган има собствен поглед върху въпроса. Той наблюдава изборите и вижда, че голяма част от турската общественост желае "Великата църква" отново да стане джамия. Той е под натиска на изборните урни и крайнодесните си съюзници. Това е възможност да се промени едно историческо решение, взето от Кемал Ататюрк преди 86 години, което все още е спорно в съседната страна.
Ердоган знае добре, че подобен ход със символична тежест за "Света София" ще раздели нашите народи, вероятно повече отколкото всичко останало. Той е наясно, че гърците изпитват много силни чувства към този монумент и че превръщането му в джамия ще разгневи не само върлите националисти, но и всички гърци, подбуждайки екстремистки чувства и ограничавайки още повече сферата на дипломацията.
Не знам как стигнахме от ранния Ердоган, в чийто радар гръцко-турските отношения не попадаха, до днешния; от Ердоган, който вярваше, че дълбоката държава постоянно провокира напрежение с Гърция, за да засили ролята си и да подкопае неговата позиция, до сегашния брак на традиционната дълбока държава със "Сарая" в Анкара. Но ето ни тук. Възможно е да сме пропуснали важни възможности за двете страни преди 15 или 8 години.
Бъдещите историци един ден ще изследват този период и ще обяснят как стигнахме до етапа, на който се намираме днес. Стигнахме до точка, при която, както се опасявам, президентът на Турция вече не се вълнува за въздействието, което трансформирането на "Света София" в джамия ще окаже върху Гърция. Той може дори да бъде очарован от идеята, че това би могло да подразни Гърция толкова много.
Нещо напълно се обърка в гръцко-турските отношения през последните месеци. Това няма смисъл, особено като се има предвид нагласата, с която гръцкият премиер започна мандата си. Каналите за комуникация - било то официални или такива зад кулисите - са мъртви.
Анкара не крие намерението си да засили напрежението в някакъв момент около септември. Въпросът за "Света София", палатките, издигнати на отсрещния бряг на Марица на границата, прелитанията на самолети - всичко това е част от поредица инструменти за натиск. Единственият начин да се избегне пагубно ескалиране на напрежението е ако единият от двамата лидери вдигне телефона и заяви някакво желание за диалог. Но ако Ердоган упорства за "Света София", то той ще узнае, че тази и без друго далечна възможност е окончателно загубена или напълно подкопана. Ако го направи, това би значело, че не му пука. Ако не му пука, значи трябва да се подготвим за трудна есен.
(От БТА)