Как влязоха във "Вила 100" в Бояна и ровиха в бельото на съпругата на държавник
В Бояна има една къща, която за спецслужбите е известна като "Вила 100". В нея през годините са живели различни много важни хора - включително такива от първата тройка на държавната номенклатура. В един момент се случи случка, която изправи косите на определени лица.
Докато вилата се обитаваше от много важен български държавник и съпругата му, някой беше влязъл и бе ровил в бельото на госпожата. Взел беше един от нейните сутиени (от тия с големите чашки) и го бе поставил много целенасочено върху един от официалните костюми на господина... Като послание просто.
Това не беше влизане с взлом, а липсите бяха пренебрежителни (една гривна на госпожата, доколкото си спомням, някакво яке, и бе ял от фъстъчките им), тоест не кражбата на тия дрънкулки бе целта на мероприятието. Макар органите на реда да го заведоха по тоя параграф. А, да, сещам се, че имаше и снимки, направени със собствения им фотоапарат... Абе, гнусна история! Нищо от тази афера не излезе наяве.
Имаше и друг случай, в който пък някой бе влязъл в дома на един от вицепремиерите... Трети път бе тършувано по нощните шкафчета на едни депутатки от управляващата тогава партия.
Преди повече от 20 години, когато не бях толкова отегчен от подобен род изпълнения, се опитвах да ги проумея, да разбера взаимовръзките, кой - кого, защо и как иска да удари, за да успее в еди-какво си. Сетих се, че даже съм писал някакви неща навремето. Бръкнах в стария ни архив, този дето е преди гугъл, и с отварянето на папките ми призля.
Бях забравил колко кал и гнус е имало през всичките тия години. Борисов въобще не е първият държавник, на когото се правят такива неща. През последните три десетилетия е имало много повече, отколкото можем да си представим. Не винаги и не за всички сме разбирали. Тъй като от 25-годишната давност на собствените ми наблюдения, вчерашните снимки ми звучат просто като отчайващо дежавю, не знам дали всичко това би довело до някакъв поне минимален положителен ефект. Съмнявам се.
Мисълта ми е за тази страна, в която снимки с пачки, кюлчета и пистолет могат единствено да докарат нови млади избиратели. От тия, дето и без това всеки ден споделят за късмет във фейсбук дон Пабло Ескобар. Всъщност почти нищо в разбиранията ни не се е променило към по-добро през всичките тия десетилетия. И това е най-тъжното в цялата работа.