През 90-те църквата дава мощен отпор св. Иван Рилски да е на банкнотата от 1 лев, за да не се свързва с материалното
Шефовете на БНБ решават чие да е изображението на парите, съветват ги историци и художници
Човек, който не е в актуалната политика, с принос в науката или в художествеността, свързан с духовната сфера и максимално отдалечен от насилие.
Това са основните критерии, които задължително се спазват при избора на лице, което да бъде изобразено върху българските банкноти.
Затова и
най-често
на парите са
са предимно
хора, свързани с
духовната
история
на страната ни. На десетолевката например бе образът на Петър Берон - авторът на “Рибен буквар”.
Стефан Стамболов - смятан за един от най-решителните, но и противоречиви български политици, е на банкнотата от 20 лева. Предпочетен е заради поетата от него отговорност да модернизира България, а и защото е бил участник в национално-освободителните борби, поет, деец на Съединението, депутат, председател на Народното събрание.
На 50-олевката е портрет на Пенчо Славейков - значим поет в българската литуратура.
На най-едрата банкнота засега - тази от 100 лева, е изобразен писателят Алеко Константинов. Образът му е там с фигури и елементи, свързани с туристическото движение в България и заглавната страница на неговия пътепис “До Чикаго и назад”.
В съвременната история на българските пари има и противоречиви моменти. Един от тях засяга банкнотата от 1 лев, пусната през 90-те години на миналия век. Българската православна църква тогава дала голям отпор ликът на св. Иван Рилски да стои върху пари, защото не било редно светец да се свързва с нещо материално. Въпреки това тогавашното ръководство на БНБ не ревизира решението си и пуска банкнотата в обращение. Левчето вече е метално, на гърба на монетата отново е светецът, но съпротива от църквата няма.
Решението кой да бъде сложен на банкнота се взема от Управителният съвет на БНБ. А за съвети се ползва художествен съвет. В него влизат историци, художници, историци на изкуството.
Парите се правят от хартия или специализирани материи, подобни на пластмаса. Те се измиват, избелват и навиват на големи рулони. Още на този етап се вграждат някои от защитите. След това се нанася боята, а със специални багрила са цифрите на номинала. Всяка банкнота получава уникален номер.
Следва разрязване на големите листове на отделни банкноти. Нанасят се различни видове покрития, които удължават живота им и ги пазят от повреди. Преди да бъдат пуснати в обращение, новите банкноти преминават проверка за дефекти.
Колкото по-висок
е номиналът,
толкова по-скъпо
е изработването,
защото размерът и степените на защита се увеличават.
131 милиона банкноти с 5 различни номинала ще емитира тази година БНБ. За отпечатването им са заделени 18 млн. лв. Разходите за издръжка на паричното обращение са 34 млн. лв.
При решението колко пари да се отпечатат управата на БНБ взема предвид ръстът на оборота и увеличеното търсене на налични пари, което традиционно расте с темпове, съответни на тези на БВП. Отчита се подмяната на изхабените банкноти, като се залага 8-10 години живот на хартиените пари. Този период обаче в последните години се увеличава, тъй като те не са хартиени, а от пластмаса и други материали. БНБ взема предвид и поддържането на запаси от банкноти и разменни монети. Отчита се и темпът на нарастване на безналичните плащания, който в последните две-три години е около 30%.
Решението се съобразява и с инфлацията, която се мери със средната стойност на една банкнота в оборот. Обемът на най-честите разплащания определя номиналите. В края на 2018-а спрямо 2017 г. ръстът при броя на плащанията с карти е 34%, първи път той надвишава тегленията в брой. Основната причина за това е бумът в електронната търговия , който се е увеличил с 32% спрямо предишната година. А
хартиените
банкноти ще
останат още
дълго
- в края на декември 2019 г. парите в обращение са били 19,1 млрд. лв. Разплащанията стават с 504,4 млн. броя банкноти - най-много са тези с номинал 50 лв., а с най-малък дял е хартиената двулевка. Към същата дата безналичните плащания са за малко над 10 млрд. лв., въпреки че 98% от българите имат дебитна карта, 40% и кредитна.
Стоте лева с международна награда, юбилейната двайсетолевка - най-защитена
Банкнотата от 100 лева, която Българската народна банка пусна в обращение на 28 декември 2018 г., бе избрана за банкнота на 2019 по време на конференцията “Висока сигурност при печатните технологии” в Малта. Тя се провежда всяка година с участието на над 250 специалисти в областта на високите технологии в печата на банкноти, паспорти, визи и други документи от целия свят.
Наградата за банкнота се присъжда за изключителни постижения в дизайна, техническата сложност и защитата на дадена банкнота или серия от банкноти за региона на Европа, Близкия изток и Африка.
По повод 120-годишния юбилей на БНБ пък в обращение бе пусната първата българска възпоменателна банкнота от 20 лева. По размер тя е малко по-малка от едновремешните, с които е стартирала банката. При проектирането на банкнотата са използвани основните характеристики на последната серия български банкноти от 1999 г. Дизайнът е на Кирил Гогов, изпълнена е в лилаво и бледолилаво и излиза в 250 000 тираж.
В нейната антикопирна ивица за пръв път в света се вгражда нов защитен елемент – Varifeye. Той представлява прозорец в хартията, през който върху бяла подложка се виждат числата 20, а върху черна подложка се появяват диагонални ленти.
Защитата включва още холограмно изображение на числото 20, което пулсира в различни цветове при накланяне на банкнотата, емблемата на БНБ с холограмен ефект, осигурителна нишка, регистър на проглед и мастило с променящ се цвят, както и знак за слепи граждани.
На лицевата страна е изобразена символика на централната банка - стилизирани елементи от сградата и емблемата ѝ, плюс винетки и розетки, аналогични на банкнотите от първите емисии на БНБ.
На обратната страна се разпознава реплика на първата българска банкнота от 20 лв., запазената стара сграда на БНБ, скулптурно изображение на седнала женска фигура, използвано при банкнотите от 1 и 2 лева, емисия 1920 г., и държавният герб на Княжество България.
Юбилейни монети поскъпват до 40 пъти
Юбилейни монети, с които БНБ традиционно отбелязва различни събития, се оказват доходоносна инвестиция. Някои от тях поскъпват от 8 до 40 пъти. Оборотът на този пазар е около 60 млн. лв.
Според експертите важно условие една монета да е скъпа и да повишава цената си е тиражът, в който е направена, да е малък. За България това означава между 2000 и 4000 броя.
Второто условие е материалът, от който е изработена. Търсят се най-много златните или сребърни със златно покритие.
Монети с различни дефекти пък минават за уникати и могат да качат цената си до 200 пъти. Периодично БНБ изтегля от обращение юбилейни монети, като условието е те да са били в обращение минимум 5 години.
За тази година са предвидени нови четири монети. Цар Калоян ще се сдобие със собствена възпоменателна монета, която ще бъде на тема “Историческа” от серията “Средновековни български владетели”. Паричката ще бъде изработена от сребро с нанесено частично позлатяване.
Следващата колекционерска монета ще бъде на тема “Етнография” от серията “Български традиции и обичаи” и ще бъде посветена на кукерите. Изработката ще бъде от сребро.
125 години от рождението на поета Гео Милев ще бъдат отбелязани със специална монета, посветена на него. Темата е “Именити българи” , а серията “Български творци” ще бъде създадена от мед. Традиционно в края на годината централната банка ще пусне монета на тема “Християнство” от серията “Българска иконография”, посветена на Рождество Христово. Паричката ще бъде изработена изцяло от злато.