Ударно садим цветя и зеленчук, след като се скрихме от COVID у дома или по родните села
30 % ръст регистрира Националната сдружение на цветарите
80-90% от красотите по балкони и градини вече са български и с много добро качество
Бизнесът на разсадници и оранжерии в България рязко се е разраснал след месец март, когато мерките срещу COVID ни оставиха у дома или ни пратиха по родните села.
Председателят на Националното сдружение на цветарите Евлоги Василев например оценява увеличението на оборота тази пролет с близо 30%. Той е категоричен, че търсенето е повече от минали години, а и сезонът, в който се садят цветя, е бил и по-кратък.
Затварянето на
границите по
света ни остави
без холандски
лалета и
гръцки мушката,
което пък отвори огромна ниша за българските производители.
Една голяма част от растенията идва от Нидерландия, Гърция, Италия, Германия. Въпреки това промяна в цените на цветята няма и те останаха като миналогодишните. Леко са поскъпнали само вносните, но това почти не се е усетило от крайния потребител, обясняват работещи в бранша.
Разсадниците поръчват семена и малки растения от чужбина, които отглеждат около 2 месеца и половина, преди да са готови за засаждане. Кризата обаче ги научи да не разчитат на външната помощ.
По наблюдения на хора от бранша най-голям ръст в продажбите е имало в началото на май. Така времето на най-сериозната изолация съвпадна с най-силния сезон за разсадниците и оранжериите - от средата на март и продължава и през юнските дни.
Градинарството изведнъж се превърна в хоби и необходимост за хиляди българи на различна възраст. Те купуваха всичко - от пръст с тор през цветя и зеленчуци до овошки.
Колона от автомобили например се подрежда всеки ден пред разсадника “Горски дар” до Драгичево - между София до Драгичево, по пътя за Гърция.
“Хората търсят основно цветя, за да стане край тях по-красиво в този потискащ период”, разказва собственичката Марина Савева. Тя е
регистрирала
сериозен интерес
към
многогодишните
растения и
най-вече розите,
но и към храстите, живите плетове. Столичани например купували масово домати и чушки и много овошки, за да засадят в дворовете по родните места или там, където са построили вили.
Валентин Петков, който се занимава с отглеждане и продажба на цветя от почти 30 години, е категоричен, че времето на изолацията показало, че българските производители могат да се справят перфектно, когато се появи дефицит от внос. В неговите оранжерии “Плантава”, които се намират в столичния квартал “Дружба”, потокът от хора е 7 дни в седмицата
“Прекалено много отдаваме значение на това, което се произвежда в чужбина. Считам, че имаме
възможности
и потенциал,
който не разкриваме. Много неща могат да се произведат в България, включително всичко, което идва от Гърция”, убеден е Валентин Петков.
Той също като Марина Савева регистрира засилен интерес при разсадите и саксиите.
“У нас всички растения за балкони и градини са със сравнително добро качество. 80-90% от пазара ни е задоволен от местното производство, особено в пролетния сезон, но и през есента - имаме хризантеми, циклами”, обяснява Валентин.
Проблемът обаче е, че повечето от оранжериите са на ниско технологично ниво, защото се изискват милиони инвестиции. В други държави
производството
на цветя се
е превърнало
в индустрия
- в този сектор има много иновации, непрекъснато се откриват нови сортове и методи за производство, има много модерни оранжерии.
Вторият фактор, който спъва развитието на този бизнес у нас, е слабото сътрудничество с големите вериги. Петков, който е впечатлил силно със своето производство тази пролет една от търговските вериги, е убеден, че те трябва да дадат тон и да започнат диалога с българските производители. Оранжерията в “Дружба” изведнъж се оказала ценен и предвидим партньор, след като вносът замрял след избухване на епидемията. Поръчките към Валентин зачестили и от веригата установили, че е много по-гъвкаво и бързо да се работи с българи, отколкото с чуждестранни производители на цветя.
Спрямо миналата година Петков отчита около 15-20% ръст на оборота. “За съжаление,
нашият пазар
е много малък
и лесно се повлиява от външни фактори и ако има ръст, след това нещата бързо отшумяват”, посочва той.
Зависимостта ни от доставки от чужбина важи най-вече за цветята и зеленините за букети - там всичко е вносно, целият свят например търгува през нидерландската борса. Малко са на брой, малки са и по големина производителите, които правят такива неща в България, те не могат да предложат разнообразие. А у нас букетите са много търсени за разлика от другите държави, където се предпочитат саксии.
Повечето заети в бранша не рискуват да поръчват много големи количества. Разликата сега е, че те са се продали по-бързо.
Петков обаче предвижда подема на бизнеса навреме. Оранжерията му е пълна с цветя дори и в началото на юни, тъй като е успял да направи повторни поръчки на семена навреме.
При фирмите за озеленяване също има подем. Ивайло Трайков, собственик на такова предприятие, отчита 20-30% по-голям оборот тази година. “В началото, когато започна карантината, бяхме притеснени, явно хората изчакваха. Но след това
сезонът се оказа
много по-силен
от миналата година, хората си седяха вкъщи и се захванаха да си оправят градините”, разказва той. Работата му не се влияе от населеното място, тъй като навсякъде има хора с къщи и вили в градовете или извън тях. Той предлага всякакви услуги, които могат да се направят в един двор. Материалите за строителните дейности си доставя от България. Трайков работи и само с български разсадници.
“Преди години се залагаше повече на растения тип кипариси, туи, докато сега те вече са прекалено скучни, хората искат разнообразие”, разказва Ивайло. Преди 10 години предимно по-заможни хора си позволявали озеленяване на дворовете, сега вече има и средна класа, която е с къщи с градини. Създаването на една градина от началото струва не по-малко от 7 хил. лв. и стига до 10-12 хил. лв. Поддръжката на двор около половин декар е около 60 лв. месечно.
2020 г. хит са билките
Основните видове, които се търсят за терасите в апартаментите, са цветя в саксии, които цъфтят цяло лято - най-вече мушкато, петунии, сакъзче, както и калдъръмче, далии, по-рядко карамфили. За градините се вземат и вечнозелени растения.
Много търсени тази година са били и билките - копър, мащерка, мента, магданоз босилек. В някои разсадници се предлагат плодни дръвчета в саксия, които обаче се купуват основно за подарък, а не толкова за отглеждане вкъщи. Зеленчуците са по-предпочитани, като семена за засаждане се предлагат предимно в специализирани магазини или по пазарите. Те също отчитат проблеми с вноса по време на извънредното положение, тъй като повечето идва от Полша, Италия, Испания. Въпреки това обаче търсенето не е намаляло.
През последните месеци освен разсади в “Практикер” най-купувани са и корени и почви. Наблюдава се ръст в оборотите и при семена, саксии и кашпи, както и поливни аксесоари. През последните години има ръст в продажбите на външни растения. Също така клиентите предпочитат и се ориентират към покупка на зелени растения - външни или вътрешни, и по-малко към цъфтящи. Вторите са предпочитани основно от дамите, докато мъжете клонят по-скоро към зелени растения.
Търсенето на вътрешни растения при разсадниците и оранжериите обаче е слабо - значителна част от тях като посадъчен материал се произвеждат в плантации в Южна Америка, Африка, у нас трудно могат да се произвеждат такива, разказва Валентин Петков. Но все по-атрактивни стават по-нетипични за нашите ширини растения като кактуси и месести цветя.