Андрей Райчев: Божков цели антигерберски фронт. Няма да успее
Нинова и Добрев са две стратегии за БСП - бойна поза или търсене на консенсус
Между 50 и 60% от българите се страхуват от пандемията и изпитват ирационална привързаност към управляващите
Успехът на Манолова зависи от това как ще приключи идейната битка в БСП. Не изключвам съединение с Трифонов
Нинова така не умее да прави съюзи, че обедини необединими противници
Рязката критичност на БСП и търсенето на сблъсък я остави без съюзници и извън властта
Г-н Цветанов има много качества. Най-точно определи шансовете му политолог: Това е хардуер без софтуер
Позицията на Слави срещу пандемията има цена и тя тепърва ще се осребрява
- Политолози и социолози сте единодушни, че коронавирусът държи ГЕРБ здраво във властта 9 месеца преди новите парламентарни избори. Кое може да обърне тази стабилност, г-н Райчев?
- По-точно е да се каже, че коронавирусът даде огромен ситуационен рейтинг на властта във всички държави по света. А ги управляват най-различни хора - от комунисти до фашисти, с всички нюанси на либерали и т.н. И всички тези власти повишиха рейтингите си в пъти. Това е ново явление и искам да го изясня за читателите на “24 часа”. Ако говориш с хората за коронавируса, има ли го, няма ли го, има ли лек и в същия този момент ги попиташ за правителството, да речем, на Борисов, но същото е за Орбан, за Меркел, те отговарят с “одобрявам”. Това одобрение достигат 60, а в някои страни 70%. Но ако говорите за политика, икономика, международни отношения, без да включвате пандемията, и попитате “Одобрявате ли еди-кого си от политиците?”, одобрението спада двойно и тройно. Тоест рейтингът е ситуационен и е по въпроса за вируса.
Просто хората
харесват как
техните
правителства
ги пазят
от тази смъртна за тях опасност. Отминаването на епидемията няма да е гарантиран фактор, който ще ги пази цяла година.
Страхът у мнозина обаче не е отминал - между 50 и 60 на сто от българите се страхуват от епидемията, по данни на “Галъп интернешънъл”, които Първан Симеонов оповести наскоро. Знак, че хората вероятно все още изпитват ирационална привързаност към управляващите. В такива житейски случаи имаш нужда от баща, който ти казва:“Няма нищо страшно, всичко ще се оправи, аз ще ти помогна”, и т.н. Детска реакция, която ще отмине, когато наесен се върнем към нормалността на политическия си живот.
- Това не се ли случи вече - скандалите започнаха?
- Преброих скандалите, откакто правителството “Борисов 3” управлява - преди пандемията бяха около 70. Сега сигурно са станали 100. На всеки 2 седмици - скандал. Към тази статистика, предполагам, ще се върнем през есента, когато ситуацията стане предизборна.
- Заявихте пред медии, че най-големият опонент на ГЕРБ е раздираната от скандали БСП, която не е в най-добрата си кондиция, защото...
- Там е работата, че БСП не е раздирана от скандали - това е много неточно казано. Да, скандали има и във всички партии, но като казваме “раздирана от скандали”, разбираме еди-кой си се кара с друг, примерно Красимир Каракачанов с Волен Сидеров. В случая с БСП не е това.
- А какво?
- В БСП тече по-особен, много интересен вътрешен процес, който ще получи своята кулминация и разрешение с избирането или неизбирането на Корнелия Нинова за лидер на БСП.
БСП, а не БКП, от която произхожда, е създадена от две политически лица - Александър Лилов и Андрей Луканов, които по различни причини бяха в тежки политически отношения. Те създадоха тази партия преди 25 г. с една много важна характеристика - национална отговорност и консенсус.
И преди Нинова БСП винаги е била партия на консенсуса, партия,която непрекъснато търси съгласие, заглажда острите ръбове, която, когато стане конфликт, го решава за своя сметка, в смисъл
псуват ги, викат
им, те мълчат и
поемат удара
И винаги е била такава. До Нинова. Тя извади партията от комплекса за вина, в който живееше за 45-те години - “много добрини направихме на България, но и много злини”, “това беше партията на Лилов и Луканов, и не само - и на Първанов”, “стараехме се да намираме сред другите съюзници, общ език, да сме в диалог, да вземем националноотговорни позиции, и на това оцеляха”. “БСП е виновната партия”. Но това е леко комплексирано.
Нинова никога не е била член на БКП отчасти защото е от по-младото поколение, отчасти защото такива са ѝ убежденията. Тя извади партията от този комплекс и премина към една по-нетипична за столетницата поза - на рязка критична алтернатива. Нахвърля се върху противника, критикува остро, не търси консенсуса, а сблъсъка.
- Какво постигна с това?
- С това съживи партията, която беше доста заспала, замряла при предишните ръководства. Същевременно обаче
лиши БСП от
огромно оръжие
И какво стана? Първо, самата партия се разедини. Второ, разедини се левицата, а БСП преди винаги се е стремяла да я обединява. И трето - загуби перспектива за съюзници - всички се оказаха лоши. ГЕРБ е най-лошият, но не само, и тези, и тези, и тези... И остана без съюзници. Това е принципно нова политическа линия, която два пъти беше тествана на изборите миналата година, и двата пъти не успя. Опозицията срещу Нинова казва: дайте да възстановим старата работеща формула, която ни даваше възможност да печелим и да участваме във властта, а не тази новата, която на пръв поглед е свобода, независимост, липса на комплекси, но на втори поглед стоим завинаги извън властта. А сме най-голямата опозиция в Европа.
Глупаво е да се твърди: “Нинова и Добрев се карат за власт”. Защото става дума за избор, който БСП трябва да направи между две много различни политически линии. Едната е да се върне към национално отговорното поведение със съюзниците, единството на левицата, с леко поемане на цената на различните компромиси за своя сметка. Другата перспектива е да се срине в дълбоко безкомпромисната, много блестящо изглеждаща, но болезнена за партията позиция на Нинова. Важен избор с огромни последствия, който червените членове ще трябва да направят наесен, не знам в каква форма ще бъде.
- На пленума Нинова беше безпрецедентно бламирана 4 пъти. Знак за какво е това?
- Трудно е да се каже, всичко ври и кипи. Нинова до такава степен не умее да прави съюзи, че обедини необединими противници. Историята показва, че който обединява необединимите, губи. Не съм сигурен, разбира се. От друга страна, Нинова се ползва с огромна популярност сред членовете на партията, на тях им допада тази нейна бойна поза, допада им тази война с ГЕРБ. Трудно ми е да кажа кое ще надделее.
- “24 часа” прогнозира, че активността на главния прокурор Иван Гешев ще роди нов финансов фронт от бизнесмени, които доскоро бяха конкуренти и които сега ще поискат директен вход в политиката. Какво развитие очаквате по този сюжет?
- Че те ще се опитат да се обединят, е сигурно, макар засега да не виждаме това. Но да влязат в политиката ми се вижда изключително малко вероятно. И не защото не искат, а защото, ако хората заради нещо мразят прехода, то е заради възникналото несправедливо неравенство. Богатият човек у нас по дефиниция е мразен и
вероятността да
гласуват за
политически
проект на
богаташ е много
близка до нула
В Америка, където богатият човек е успешен, харесван, Тръмп е първият много богат човек, който стана президент за 250 години демокрация. Какво остава за България - трябва да чакаме 300 години...
- Казвате, че шансът Божков да направи партия е нулев, защото българите мразят богатите. Но го подкрепят 64%?
- 64% от какво? В случая - от отговорилите на анкета във фейсбук.
Направете анкета в редакцията на “24 часа” с въпрос: “Искате ли Венелина Гочева да стане президент?” и ще получите 64%, може и повече, аз ще бъда един от тях, ако ме анкетирате. И ще напишете 64% подкрепят Венелина Гочева за президент. Но това изобщо не значи, че ако Венелина Гочева се кандидатира за този пост, ще бъде избрана.
За много популярен човек като Слави Трифонов, който дълго присъства в политическото преддверие, заявяват, че ще гласуват 7% от твърдо решилите да отидат до урните. Ако ги запази до есента и успее да ги мобилизира, ще набере 12-15% вот.
Кандидати като Божков обаче си правят много големи илюзии. Знаете ли какъв е механизмът? Хората около него искат той да е активен, защото те са полезни тъкмо в тази негова активност. Съветват го да прави анкети, да пуска в социалната мрежа това и онова и така го подвеждат. Това, между другото, се случва не само на г-н Божков, но и на всеки български президент. Антуражът му започва да вика: “Прави партия!” Преди се случи на Желев, направи партия - нищо. Случи се и на Петър Стоянов - пак нищо. На Георги Първанов - пак нищо. Сега
и Радев го
съветват,
виждат, че нямат
никакъв шанс,
ако той си отиде,
и започват да го ухажват: “Ти си много популярен, ще имаш успех, ще се борим”. Това обаче са али-бали.
- Дали Божков разклаща доверието в ГЕРБ и в премиера Борисов с твърденията си в комикси, есемеси, снимки на дисплея на телефона си, записи и прочее?
- На премиера Борисов това му се случва отдавна и много пъти. И всеки път свършва по един и същи начин. Изслушах последния запис, характеризиран като нецензурен и невъзпитан като начин на говорене. Всъщност дори не е нецензурен, а груб, казармен, хъшлашки, войнишки език (в казармата момчетата си говорят така). Та как излезе той? Каза: Едни идиоти казват, че съм пиян, обаче аз никога не пия. Смени темата и излезе сух от водата. Същата история беше с Мишо Бирата. Там имаше много по-сериозни обвинения - указания на властта да се правят еди-какви си сделки. Как излезе Борисов? “Те ме подслушват сутринта, докато съм в тоалетната. Вие не ходите ли до тоалетната сутрин?” Всички се замислиха за ходенето до тоалетната и забравиха за Мишо Бирата.
- Питам ви за комиксите и другите димки, защото казахте пред медии: “Борисов ще излезе сух, но за финансовия министър не съм сигурен”. Какво имате предвид?
- Имам предвид, че когато ситуацията стане много гореща, както с Цветан Цветанов, той го изхвърли зад борда. Така може да стане и с Владислав Горанов. Ще каже:“Ех, този Горанов, обичах го като син, обаче ме разочарова!” И край! Ако може да не го жертва - няма да го жертва.
- Коя политическа формация би могъл да подкрепи Божков по сюжета “получава депутатско място и имунитет, за да се върне в България недосегаем”?
- Честно казано, мислех, че това му е замисълът. Защото вероятността да направи партия за 6 месеца, е абсурдна. Представях си, че ще подкрепи някоя от малките партии, има и такива на ръба на двата процента и в този смисъл финансовият ресурс е много важен. Стигнеш ли 2%, ще влезеш, ако имаш пари. Ще трябва да разгърнеш по-голяма кампания, за да влезеш там, където има малко места, които обаче да спечелиш. Всичко това струва пари. Подобна малка партия би могла да изиграе такава роля. Но искането на Божков за падането на депутатския имунитет ми показа, че не този му е замисълът. И май искрено се надява да направи антигерберски фронт. Нещо, което не ми се вярва да постигне.
- В момента формация на Слави Трифонов си дели четвъртото място с ДПС, според сондажи. Виждали сме много случаи на декларативна подкрепа преди избори на подобни проекти, а едва прескачат 4-те процента бариера. И с този ли ще е така?
- Не, не, не, подкрепата на тази не е декларативна. Напротив! Вижте, социолозите имат две техники на мерене - спонтанно и по списък. В първия случай питам: “За кого ще гласувате?” Във втория случай казвам: “Вижте, тук съм посочил списък от партии. За коя от тях ще гласувате?” Първото обаче е спонтанен вот и е много силно, защото човекът се сеща за тази партия, без да му напомнят. Това значи реален избирател. И по този спонтанен вот Трифонов влиза в следващ парламент. Значи има купища народ, които виждат света като него и вярват, че той ще го оправи. Освен това той единствен зае алтернативна поза към коронавируса. Каза “изплашихте хората”, “цената е огромна, сега ще я платим”. Излязоха и цифрите - през март и април в България са умрели по-малко хора, отколкото по същото време през 2019 г. Да не говорим, че по света не са умрели и четвърт от процента, а СЗО говори за пандемия, обявяването на каквато изисква някакви проценти смъртност. Икономически това има цена и тази поза на Трифонов тепърва ще се осребрява.
- Обвързвате успеха на формация на Мая Манолова с изхода от идейната битка в БСП. Къде ще търси тя съюзи и колаборации?
- Не си струва да се говори, преди да се види какво става в БСП. Това са две различни Маи, така да се каже. В единия случай тя ще трябва да прави нещо алтернативно, а в другия да мисли варианти. Освен това изобщо не е изключено съединяването на Манолова и Трифонов. Не че двамата го мислят, но политиката е изкуството на възможното, нали?
- Цветанов също излиза с формация, какви са шансовете ѝ?
- Г-н Цветанов има много качества. Най-точно определя неговите шансове политологът Първан Симеонов: “Това е хардуер без софтуер”. Такова е и моето мнение.
CV
Андрей Райчев е роден на 5 август 1955 г. в София
Завършил е философия и социология в СУ
Бил е директор на Института за изследване на младежта. Основател и директор на НЦИОМ през 1990 г.
През 1991 г. започва да развива агенцията BBSS Gallup
Автор е на десетки социологически студии, както и на книгата за прехода “Какво се случи" в съавторство с Кънчо Стойчев
Женен. Има 4 дъщери