Левчето чукна 140 години малко преди чакалнята за еврото
Седем души решават кога какво да се печата и в какъв тираж
На 4 юни българският лев стана на 140 години. Той е определен за национална валута с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България на 4 юни 1880 г. Тогава е приравнен към златния френски франк.
Още близо 6 години обаче разплащанията у нас се правят с турски, руски, румънски и сръбски сребърни монети, които БНБ успява да измести със специални закони. През 1882 г. са отсечени сребърни български монети от 1 и 2 лв., а през 1894 г. - златни монети от 10, 20 и 100 лв.
До 1951 г.
българските пари
се правят в
чужбина
Първите български банкноти от 20 и 50 лв. са отпечатани през 1885 г.
Днес в оборот са банкноти с пет номинала и монети. Номиналът на книжните пари косвено измерва инфлацията. След либерализацията на цените и огромната инфлация от 1991 до 1994 г. се емитират парични знаци с високи номинали, включително монети от 50, 100, 500 и дори 10 000 лв., както и банкноти от 20, 50, 100 (две емисии), 200, 500, 1000 и 2000 лв.
Още по-големи номинали са отпечатани след кризата от 1996 г., когато БНБ спешно пусна в обращение по две емисии банкноти с номинална стойност 1000, 2000, 5000 и 10 000, а също и банкнота с номинална стойност 50 000 лв.
Въвеждането на валутния борд през 1997 г. укроти инфлацията, курсът на лева бе фиксиран най-напред към марката, а след това и към еврото. През 1999 г. бе извършена деноминация на лева, след която в обращение бяха пуснати нови банкноти от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лв.
След дълго
отсъствие на
сцената се
завърна
стотинката
и бяха пуснати монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 ст.
В последващите години БНБ емитира и банкнота от 100 лв. и разменни монети от 1 и 2 лв., а през 2005 г. е емитирана първата възпоменателна банкнота.
От 2018 г. БНБ пуска в обращение серия банкноти, при които се въвеждат нови защитни елементи. Общият дизайн и основните елементи запазват без големи промени този на емисиите от 1999 до 2009 г., които остават в обращение.
Първата банкнота от новата серия е с номинална стойност 100 лева, емисия 2018 г. Тя става Банкнота на 2019 г. заради високата си степен на защита.
Седем души, колкото наброява Управителният съвет на БНБ, решават колко банкноти и монети да се секат и какво да има на тях. Обявяват се публични конкурси за оформлението, което най-често е дело на професионалисти.
Първите емисии книжни пари са били от около 15 млн. броя.
Днес средно на
година печатаме
между 130 и 150
млн. броя от пет
номинала
Това струва средно 20-30 млн. лв.
Последна засега е новата столевка, която е в оборот от 28 декември 2018 г. Предишната емисия на банкнота с такъв номинал бе от 2003 г.
За 10 г. всеки
купюр минава
от ръка на ръка
над 4000 пъти
Няколко са основните фактори, които определят периодичността в подмяната на банкнотите. Първият е тяхното износване и механични повреди.
Мониторингът над паричното обращение е показал, че средната продължителност на живота на една банкнота е 8- 10 години. През това време всеки купюр преминава от ръка на ръка над 4000 пъти.
За да се увеличи тяхната издръжливост, материалът, от който се произвеждат банкнотите, непрекъснато се подменя. В много голяма степен днешните книжни пари не са направени от хартия, а от други материали, например от полимери, а върху тях се нанасят различни покрития. Това, освен че ги прави по-скъпи и по-трудни за фалшифициране, увеличава тяхната издръжливост на механични повреди, което пък спестява разходи по подмяната на парите.
Вторият фактор произтича от задължението на БНБ, освен непрекъснато да изтегля негодни, повредени и унищожени купюри, да поддържа и определени запаси от банкноти и разменни монети, с които гарантира чистотата и качеството на паричното обращение. Това е необходимо, защото търсенето на хартиени пари непрекъснато се променя и централната банка трябва да бъде адекватна на тази динамика.
Тя пък на свой ред зависи както от навлизането на електронните пари, така и от различни сезонни фактори, например туристическия сезон, притока на чужда валута и др. А и постепенно се изтеглят купюри с малък номинал и се заменят с по-голям, е инфлацията.
Друг основен фактор за емитирането на банкноти са ръстът на икономиката, респективно на потреблението и
темпът на
разплащанията
Колкото по-висок е той, колкото по-голям е оборотът от стоки и услуги, толкова по-голям брой банкноти обслужват този оборот. И като правило - с по-висок номинал, за удобство на разплащанията.
Този фактор не действа сам, тъй като в противоположна посока - към намаляване на количеството пари в оборот, действат темповете на безналичните плащания, т.е. операции, при които реално не се разменят пари.
Най-много банкноти в България има от 20 лева, но най-фалшифицирана е банкнотата от 2 лева, която вече е на доизживяване.
В Княжество България са се използвали 27 вида монети, след това броят им достига до 50. Най-много монети са изсечени в периода от 1946 до 1990 г. - над 200 вида. В момента обаче се използват само 7 вида монети. Най-високият номинал е 2 лева, а най-ниският - 1 стотинка.
10 кг боя стигат за отпечатване на 400 хиляди банкноти от 20 евро
Пътят на изработването на банкнотите започва с избелването, измиването и преработването на памука в хартиена маса, чийто състав се пази в тайна. След това специални машини навиват листовете на дълги рулони. Още на този етап те вече съдържат някои от многобройните степени на защита като водни знаци и нишки.
В момента има над десет различни степени за защита на еврото от подправяне (една от тях е холограмата), за да усложнят живота на фалшификаторите.
Боята се нанася в печатниците на няколко етапа. Десет килограма стигат за отпечатването на 400 хил. 20-еврови банкноти.
Чрез специален конвейер хартията се придвижва до преса, която вкарва боята в дълбочина, а после със специално багрило се нанасят цифрите, които променят цвета си в зависимост от светлината.
За дизайна на евробанкнотите отговаря немският художник график Райнхолд Герстетер, който по-рано е рисувал портретите, отпечатвани върху немските марки.
Всяка банкнота получава уникален номер. По него може да се определи къде е била отпечатана. В Европа има около десет печатници с лиценз за производство на хартиени пари. Специален алгоритъм определя колко, с каква стойност и в коя държава от еврозоната ще се отпечатат. По-рано отделните страни поръчваха автоматично изработването на пари в своите печатници. Сега Централната банка на Германия обявява конкурс, в който участват фирми от целия континент и тази конкуренция води до намаляване на цените.
Накрая големите листове се разрязват на отделни банкноти. За разлика от купюрите първо поколение новите евро са покрити със специален лак, който увеличава активния им живот.
Преди да бъдат пуснати в обращение, новите банкноти преминават проверка за дефекти. Онези, които не успеят да издържат теста, отиват за преработка и превръщането им в гранули за по-нататъшно използване. Например за звукоизолация на стени.
Същото се случва и със старите купюри, които се изтеглят от обращение. Производството на една банкнота струва между 7 и 16 цента. Колкото по-висок е номиналът, толкова по-скъпо е изработването, защото размерът и степените на защита са по-големи. (24часа)