Висшият съдебен съвет прие докладите на съдебната власт
Пленумът на Висшия съдебен съвет, на основание чл. 30, ал. 2, т. 4 от ЗСВ изслуша председателя на Върховния административен съд – Георги Чолаков, председателя на Върховния касационен съд – Лозан Панов, главния инспектор на ИВСС - Теодора Точкова и главния прокурор на Република България - Иван Гешев, и прие годишните доклади на органите на съдебната власт, както следва:
- доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2019 г.;
- доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2019 г.;
- доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2019 г.;
- доклад за дейността на Инспектората към ВСС за 2019 г.
- доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г.;
Пленумът на ВСС, на основание чл. 30, ал. 2, т. 11 от ЗСВ ще внесе в Народното събрание годишните доклади.
По отношение дейността на административните съдилища, в доклада са представени основно данните за Върховния административен съд, като тези за административните съдилища са в съкратен вид, с поставен акцент върху кадровото им обезпечаване, движението на делата, натовареността на съдиите и съществуващия сграден фонд. Представени са новите моменти в правораздаването, след промените в АПК, и резултата от дейността на създаденото във ВАС звено за анализи и тълкувателна дейност. Обърнато е внимание, че българското административно правосъдие традиционно е сред водещите правораздавателни системи в Европа, като по показателя бързина на разглеждане на административно дело на всички инстанции, България е на престижното второ място, след Швейцария в Информационното табло за резултатите в областта на правосъдието за 2019 г. в държавите-членки на Европейския съюз.
В доклада за дейността на ВКС и съдилищата са обобщени основните тенденции, базирани на статистическите данни за постъплението, образуването и движението на делата, кадровата обезпеченост и натовареността на съдиите, както и други сериозни въпроси, отразени в годишните доклади, изготвени от председателите на ВКС и на апелативните съдилища. Отчетено, е че поради обявеното извънредно положение в страната заради коронавирусната инфекция, е препятствано своевременното обсъждане и приемане на всички доклади от съответните общи събрания на съдиите, респ. от Пленума на ВКС, както и адекватното им представяне пред обществеността. Посочени са проблемите с бавното преодоляване на неравномерната натовареност на съдилищата в страната, констатираното неравномерно натоварване на определени съдии при случайното разпределение на делата, увеличаването на делата с висока фактическа и правна сложност, оптимизирането на съдебната карта на военните съдилища, изготвянето и изпращането на становища от ВКС по различни законопроекти; отправеното искане до Конституционния съд във връзка с промените в ЗСВ.
Във връзка с представения доклад и обсъждането му в Народното събрание, министърът на правосъдието Данаил Кирилов поиска да му бъде предоставена справка за командированите съдии през 2019 г. с уточняване броят на членуващите в Съюза на съдиите в България.
Докладът на ВСС включва обща информация за правомощията на пленума и колегиите, както и подробните отчети за дейността на постоянните комисии, които осигуряват оперативната работа по осъществяване на отделните правомощия. Представени са данни за управлението и администрирането на съдебната власт в областа на човешките ресурси, натовареността на съдиите, прокурорите и следователите, кадровата и конкурсната дейност, оптимизирането и модернизирането на съдебната администрация, бюджета на съдебната власт и съдебните сгради, електронното правосъдие и развитие. Отчетено е повишаването на ефективността на етичната регулация и дисциплинарния процес; международната дейност на ВСС и Съвета за координиране действията на органите на съдебната власт по участие в международни проекти и програми, както и напредъкът по изпълнение на Комуникационната стратегия на съдебната власт.
Докладът на ИВСС съдържа информация за извършени комплексни планови, тематични, контролни и инцидентни проверки в органите на съдебната власт; преписките, образувани по сигнали, жалби и молби; сигнали за законодателни промени и за уеднаквяване на съдебната практика; дейността на ИВСС за установяване нарушения на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок; дейността по проверка на имуществените декларации на съдиите, прокурорите и следователите; проверки за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт; и проверки, свързани с нарушаване на независимостта на магистратите и други.
Докладът за дейността на Прокуратурата и разследващите органи представя в резюме информацията от докладите на ВКП, ВАП, НСлС, Националното бюро на България в Евроджъст, Специализираната прокуратура, Апелативна специализирана прокуратура, Военно-окръжните прокуратури и Военно-апелативната прокуратура, и прокуратурите в страната с обща компетентност. В него са включени данните за регистрираните и разкритите престъпления посочени в докладите до главния прокурор за дейността на разследващите органи в Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Министерство на финансите, както и изведените проблеми и предложения. Отчита се запазената трайна положителна тенденция на повишаване качеството на прокурорската работа и срочността на проверките и досъдебните производства; запазеният висок дял на решените преписки спрямо наблюдаваните, значителният ръст на подадените сигнали от контролни органи и на делата, образувани въз основа на тях. Отчетен е запазеният трайно висок дял на осъдените и санкционираните лица с влязъл в сила съдебен акт спрямо всички, на които е постановен окончателен съдебен акт, както и ръстът на разкриваемостта. Сред набелязаните приоритети за 2020 г. са мониторинг и подпомагане на процеса на окрупняване на районните прокуратури; запазване на достигнатото високо ниво на срочност на проверките по преписките и разследването по делата, утвърждаване на устойчивата тенденция за повишаване качеството на прокурорските актове в съответствие с КЗПЧОС; организационно и методическо осигуряване на взаимодействието с Европейската прокуратура и другите европейски и международни партньори.