Европейските граждани искат повече правомощия за ЕС за справяне с кризи като COVID-19
В ново проучване, поръчано от Европейския парламент, мнозинството (58%) от респондентите казват, че са изпитали финансови затруднения от началото на кризата, съобщава пресслужбата на ЕП.
ЕС трябва да има повече правомощия за справяне с кризи, като пандемията от коронавируса, твърдят европейските граждани в проучване, поръчано от Европейския парламент и проведено в края на април 2020 г. В него почти седем от десет респонденти (69%) искат по-силна роля на ЕС в борбата с кризата. Успоредно на това почти шест от десет респонденти са недоволни от липсата на солидарност между държавите членки на ЕС по време на пандемията. Докато 74% от анкетираните са чували за предприети от ЕС мерки или действия в отговор на пандемията, едва 42% от тях са удовлетворени от тези мерки към момента, предаде БТА.
ЕС трябва да подобри общите инструменти за справяне с кризи като тази с COVID-19
Около две трети от анкетираните (69%) са съгласни, че ЕС трябва да разполага с повече правомощия за справяне с кризи като пандемията от коронавируса. По-малко от една четвърт от респондентите (22%) не са съгласни с това твърдение. Съгласието с твърдението е най-високо в Португалия и Ирландия, а най-ниско в Чехия и Швеция.
В отговор на пандемията европейските граждани са искали ЕС да се съсредоточи предимно върху осигуряването на достатъчно медицинско оборудване за всички държави членки на ЕС, разпределението на изследователски фондове за разработване на ваксина, пряка финансова подкрепа на държавите членки и подобряване на научното сътрудничество между държавите членки.
Призив за възраждане на европейската солидарност във времена на криза
Този силен призив за повече правомощия и по-силно координиран отговор на ЕС е свързан с изразеното недоволство от мнозинството от анкетираните по отношение на солидарността между държавите членки на ЕС в борбата с пандемията от коронавируса: 57% са недоволни от сегашното състояние на солидарността, а 22% не са никак доволни. Само една трета от анкетираните (34%) са доволни, като най-високите показатели се наблюдават в Ирландия, Дания, Холандия и Португалия. Респондентите от Италия, Испания и Гърция са сред най-недоволните, последвани от гражданите от Австрия, Белгия и Швеция.
Предприетите мерки на ЕС са известни, но се считат за недостатъчни
Трима от четирима респонденти във всички анкетирани страни казват, че са чували, виждали или чели за мерките на ЕС в отговор на пандемията от коронавируса, като една трета от анкетираните (33%) също знаят какви са тези мерки. В същото време около половината (52%) от тези, които знаят за действията на ЕС в тази криза, казват, че не са доволни от мерките, предприети до момента. Само 42% са доволни, най-вече в Ирландия, Холандия, Дания и Финландия. Степента на недоволство е най-висока в Италия, Испания и Гърция и доста висока в Австрия и България.
Шест от десетима граждани са изпитали лични финансови затруднения
Ясно мнозинство от анкетираните (58%) заявяват в проучването, че са изпитали финансови затруднения в личния си живот от началото на пандемията от коронавируса. Такива проблеми включват загуба на доходи (30%), безработица или частична безработица (23%), използване на лични спестявания по-рано от планираното (21%), трудности при изплащането на наем, сметки или банкови заеми (14%), както и трудности при правилното и достойно качество на хранене (9%). Един на всеки десети казва, че му се е наложило да поиска финансова помощ от семейство или приятели, докато 3% от анкетираните са изправени пред фалит.
Като цяло, анкетираните в Унгария, България, Гърция, Италия и Испания е най-вероятно да са изпитали финансови проблеми, докато тези в Дания, Холандия, Швеция, Финландия и Австрия е най-малко вероятно да съобщят за проблеми. В последните изредени страни повече от половината анкетирани не са изпитали нито един от тези финансови проблеми: те са 66% в Дания, 57% в Холандия, 54% във Финландия и 53% в Швеция.
Проучването е проведено онлайн от Kantar между 23 април и 1 май 2020 г. сред 21 804 респонденти в 21 държави членки на ЕС (не са обхванати: Литва, Естония, Латвия, Кипър, Малта и Люксембург). Проучването е ограничено до респонденти на възраст между 16 и 64 години (16-54 г. в България, Чехия, Хърватия, Гърция, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия). Представителността на национално ниво се осигурява от квоти за пол, възраст и регион. Общите средни резултати се получават според броя на населението на всяка анкетирана страна.
Пълните резултати от проучването, включително националните и социално-демографските данни, ще бъдат публикувани от Европейския парламент в началото на юни 2020 г.