Яко ще мрем! Не от вирус, от диви шофьори
Карантината не промени чипа на нарушителите на пътя
Имаме си една поговорка, че вълкът козината си мени, но нравът - не. Трети месец не само ние, светът е в извънредно положение, в епидемична обстановка, във флагрантна ситуация и изолация. Всеки човек приема това посвоему. Страхува се, стяга се, изпълнява указания и правила, бунтува се, свирка си. Колкото човеци, толкова и реакции.
За себе си отдавна съм извадила заключението, че колкото и битието да определя съзнанието, толкова човек не може да се дистанцира от своята същност. От възпитанието си. От моралните и неморални норми на поведение, които е култивирал през годините и житейските ситуации, на които е бил свидетел.
Камъни да падат от небето,
шАфиорите
джигити ще си
фучат,
все едно цялата пътна инфраструктура им е бащиния. Ма в таз световна здравна криза туй ли баш ти е темата, ще се хванете за главите. Да, туй ми е темата. Щото вирусите ще отминат, ще прескачат от щам в щам, ще ги морим с ваксини и профилактични мерки, ще ги надживяваме, а глупостта човешка е неизтребима. Според Айнщайн - безгранична. И според мен също.
В изолация сме, седим си вкъщи, децата ни учат онлайн, ние работим (който има работа) хоум офис, носим маски, спазваме дистанция. Това разумните.
В същото време само за последната седмица картинката е следната.
- 21-годишен обърна кола по таван в Плевенско, 17-годишните му спътници, двама на брой, са с черепно-мозъчни травми.
- Пияна шофьорка обърнала колата си в Пловдив, дрегерът отчита 2,7 промила.
Явно
във войната
активно се
включват
дамите,
защото друга шофьорка е заловена след пътен инцидент с почти 3 промила, след като е влязла в насрещното на оживено кръстовище.
Същия ден пловдивската полиция е регистрирала над 1000 (хиляда!) нарушители.
- 77-годишна жена е с опасност за живота в Добрич, сгазена от 24-годишна водачка на лек автомобил “Ягуар”. Лек, но бърз и трудно управляем от млад шофьор. Ама на 24 г. изкарала си пари жената, купила си автомобилен звяр, не завиждайте. За нея има време да коригира поведението си на пътя, нещо, което не може да се каже за 83-годишния пенсионер от Бургас, блъснал със своето пежо колата на бременна жена и духнал от местопрестъплението (не употребявам отдавна термина местопроизшествие в подобни случаи, на моя отговорност го правя). Естествено, е издирен, жената, слава богу, е добре. Физически.
- 21-годишен пловдивчанин помел и помлял 5 автомобила на паркинг. Пиян. С много силни съмнения за употреба на наркотични субстанции. С абсолютно несъмнени 5 предишни нарушения. Използващ улиците като скоростни отсечки.
- Тежка катастрофа на подбалканския път прати четиричленно семейство в болница, един от пострадалите почина.
- Полицията половин час гони кола с четирима души, трима от които осъждани. В колата били намерени марихуана и амфетамини.
Не ви ли се чини “мноо яка” (изписването мое) тази ситуация, която изобщо не е извънредна? Ежедневна си е и еженощна.
Не е предмет на вирусологията, щабовете и щамовете, на закрити и открити заседания на всякакви равнища, на мерки и теглилки. Теглото си го теглят потърпевшите. Няма да казвам за стотен път, че всички сме потърпевши. Който не го разбира за себе си, няма как да му оправиш фините настройки. Освен със строги закони. Защото по отношение на войната по пътищата, която е наела на щат Оная с косата, епидемично или спорадично положение няма. Перманентна е. Без дистанция. Без маска. Озъбено свирепо куче, както е казал поетът, което всеки миг е във възможност да ви отхапе животеца.
Няма млади вейки, няма сухи съчки,
няма стаден
имунитет, няма
карантина
Дебне ни зад ъгъла. Защото човешките пороци са неизменни във всички ситуации. Защото манталитетът е един и същ. Защото чипа всеки сам си го слага или сам си го поддържа. Затова душа да ви е яка, братя българи. Тая душа, дето стискаме зад зъбите на нашето недоволство. Защото само тя ни е останала.